Изборите в Молдова – защо проруските сили са толкова популярни?

Парламентът на Молдова. Снимка: официален сайт

Последните три месеца от 2016 г. протичат в Молдова под знака на три избирателни кампании. На 30 октомври гражданите ще участват в първите от над десетилетие преки президентски избори, на 20 ноември автономна Гагаузия ще гласува за местен парламент, а на 11 декември приднестровците ще избират президент на т. нар. Приднестровска молдовска република (ПМР).

Трите избирателни процеса имат една обща черта: според експерти и множество допитвания политическите сили в Молдова, желаещи сближаване с Русия, или ще спечелят победа, или
значително ще укрепят своите позиции.

„Лидер като Путин“

Връщането към преки президентски избори бе отговорът на управляващата проевропейска коалиция след масовите антиправителствени протести, разтърсили Молдова през 2015 и
началото на 2016 г. Един от протестните лидери – водачът на опозиционната Партия на социалистите Игор Додон, бързо набра преднина и води в президентската надпревара.

Както сочат анализи на електоралните нагласи, обещанията на Додон да възстанови изцяло икономическите връзки с Русия, да анулира споразумението за асоцииране с ЕС чрез референдум за външнополитическия курс и да развива страната, опирайки се на православието като „морален стожер на молдовците, на молдовската държавност и неутралитет“, намират траен отзвук в сърцата на над 30 процента от населението, оставяйки далеч назад политиците от проевропейския лагер.

Четирийсет и еднагодишният Додон, оглавил на 30 години
министерството на икономиката в комунистическия кабинет, се
представя като „единствения политик, спечелил доверие в Русия“.
Противник на сближаването с НАТО и курса към евроинтеграция,
водачът на молдовските социалисти неспирно повтаря: „В ЕС никой
не ни чака с нашите стоки, а без руския пазар няма как да
оцелеем“.

Додон обещава да забрани юнионистките движения, призоваващи
за обединяване с Румъния, а покрай тях и „всички тия сексуални
малцинства“, чиято дискриминация е забранена със Закона за
гарантиране на равенство. Според фаворита в президентската
надпревара трябва да бъде анулиран и този акт.

За да претвори в дела своите обещания, Додон иска широки
пълномощия. „Трябва да възстановим властовата вертикала, за да
стане като в Русия и Беларус. Че с тая демокрация стана същинска
анархия!“, заяви той неотдавна пред избиратели.
Според този политик Молдова има нужда от „лидер като Путин“,
а Крим принадлежи на Руската федерация.

А как стоят нещата в проевропейския лагер?

Основни опоненти на Додон сред радетелите за евроинтеграция
на Молдова са лидерът на опозиционната Партия на действието и
солидарността Мая Санду и Мариан Лупу, оглавяващ
Демократическата партия – главен партньор в управляващата
коалиция.

И Санду, и Лупу виждат бъдещето на Молдова в Европа, в
контекста на прагматични отношения с Русия.
Санду, която създаде партията си в разгара на
антиправителствените прояви, обединявайки излезлите на улицата
за протест срещу „контрола на олигарсите“, отправя критики и
против Лупу, чийто първи заместник е най-богатият бизнесмен в
Молдова Влад Плахотнюк.

Независимо от реномето на Санду като политик, неопетнен от
скандалите, разтърсващи проевропейския лагер от самото му идване
на власт през 2009 г., нейният рейтинг не надхвърля 15 на сто.
Още по-скромна е подкрепата за Мариан Лупу, който веднъж
вече бе и. д. президент – близо 12 процента. А изобщо не става
въпрос двата екипа да се обединят. Затова и Санду, и Лупу много
разчитат на втория изборен тур в надежда той да сплоти
проевропейския електорат.

Провинцията е за „бъдеще с Русия“

Скоро след изборите за президент на Молдова жителите на
Гагаузия – автономен район, поддържащ по-тесни връзки с Русия,
ще избират нов местен парламент.

Очаква се партията на Додон да бъде солидно представена в
следващото гагаузко Народно събрание. По данни от анкети 65 на
сто от жителите на региона смятат Молдова за „част от руския
свят“, 43 на сто искат „управление от съветски тип“, а 42
процента – „суверенна демокрация от руски тип“.

През декември нов лидер ще избира и традиционно проруското
Приднестровие.
Тук днешният президент на непризнатата република Евгений
Шевчук ще има за основен противник председателя на нейния
парламент Вадим Красноселски.
Роден в Русия, където започва и военната му кариера, бившият
вътрешен министър на ПМР Красноселски отхвърля всяка възможност
Приднестровието да се върне в Молдова, при все че и Западът, и
Москва подкрепят именно реинтеграцията като вариант за решаване
на конфликта.

С оглед на рязко влошаващата се икономика на региона се
налага Русия да отпуска средства от федералния бюджет, за да
поддържа в Приднестровието някакъв жизнен стандарт – както даде
през септември пари за малко вдигане на пенсиите.
Затова изявленията на Красноселски, че „Нашето бъдеще е в
Русия“, практически му гарантират избирането на висшия пост в
самопровъзгласената република.

Защо в Молдова искат сближаване с Русия?

През 2009 г. властта бе поета от партии, обещали положението
в най-бедната страна от Европа да бъде подобрено чрез радикални
реформи и интеграция в ЕС. Това вдъхна на повечето молдовци
надежди за скорошни положителни промени.

Вместо реформи обаче обикновените хора видяха как процъфтява
корупцията, а влиянието на олигарсите се засилва.
Русия забрани вноса на молдовски вина и селскостопанска
продукция, което бе тежък удар за икономиката, бездруго
отслабена от глобалната финансова криза.

А през 2015 г. изплуваха данни, че от три банки в Молдова са
изчезнали един милиард долара, с други думи 12 на сто от БВП –
това бе последната капка.
Хиляди молдовци излязоха на улицата, настоявайки за оставка
на правителството и наказания за всички замесени в „кражбата на
века“.

И при все че проевропейските партии се задържаха на власт,
като склониха на редица отстъпки за протестиращите, започнаха да
разследват кражбата на този милиард долари с помощта на САЩ и
извършиха няколко шумни ареста, в очите на мнозина граждани
идеята за евроинтеграция не бе вече тъй привлекателна.

Привържениците на европейския път за развитие понесоха нов
удар, когато бившият премиер Влад Филат, водач на най-голямата
някога проевропейска сила – Либерално-демократическата партия на
Молдова, бе осъден на девет години лишаване от свобода за
корупция.

Уморени от обещания, обедняващите жители на Молдова си
спомнят днес с носталгия не твърде охолните, но стабилни и
предвидими години комунистическо управление. Доколкото местната
компартия не участва в президентската кампания, мнозина
избиратели изглежда ще подкрепят с гласовете си нови проводници
на вече добре познати за тях идеи.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.