Световната икономика без Китай

Служител в китайска банка струпва пари в брой за касите. Снимка: БТА

Наистина ли китайската икономика всеки момент може да се срине? Дългово бреме, балони на пазара на недвижими имоти, държавни предприятия-зомбита, проблемни банки – Китай все по-често е описван като мястото на следващата катастрофа в свят, изложен на постоянни кризи.

Оставам убеден, че подобни страхове са силно преувеличени, а Китай има стратегията, ресурсите и готовността да завърши радикалната структурна трансформация към потребителско общество, основано на услугите, като същевременно се справи успешно да
избегне опасните циклични трудности. Признавам обаче, че хората с подобно мнение сме малцинство.

Например, министърът на финансите на САЩ Джейкъб Лу продължава да изразява доста странното мнение, че САЩ „не могат да бъдат единственият двигател на световната икономика“.

Всъщност те и не са. Очаква се тази година приносът на Китай за растежа на световната икономика да е над четири пъти по-голям, отколкото на САЩ. Лу Обаче може би вече е приел за възможно най-лошото развитие за Китай.

Какво ще стане, ако тези, които се съмняват в Китай, са
прави? Ами ако икономиката на Китай наистина се срине и
темповете й на растеж се забавят до малки едноцифрени стойности
или дори станат отрицателни, както обикновено се случва в
страните, засегнати от криза? Китай, разбира се, ще пострада, но
ще пострада и без това нестабилната глобална икономика. Да
стискаме палци за китайската икономика, но все пак си струва да
направим подробен мислен експеримент.

Нека започнем с това, че без Китай световната икономика и
без това вече би била в рецесия. През тази година темпът на
растеж на Китай вероятно ще бъде 6,7 %, което е много по-високо
от очакванията на повечето анализатори. Според данни на
Международния валутен фонд (МВФ) – официалният арбитър за
световната икономическа статистика – делът на китайската
икономика е 17,3 % от световния брутен вътрешен продукт (БВП),
отчетено според паритета на покупателната сила.

Така че увеличаването на реалния БВП на Китай с 6,7 %
отговаря на около 1,2 процентни пункта от растежа на световната
икономика. Този китайски принос трябва да се извади от
стойностите, прогнозирани от МВФ за растеж от 3,1 % през 2016
година (вече преразгледани от Фонда към понижение). Това този
начин световният растеж ще се свие до 1,9 %. Това е доста
по-ниско от прага от 2,5%, който по общо признание е показател
за световна рецесия.

Разбира се, това е само прякото последствие от отсъствието
на Китай от световната икономика. Има ги обаче и международните
връзки на Китай с други страни с голяма икономика.
Особено силно ще пострадат така наречените ресурсни
икономики като Австралия, Нова Зеландия, Канада, Русия и
Бразилия. Като двигател на икономическия растеж, който поема
големи ресурси, Китай преобрази тези страни, които общо дават
близо 9 % от световния БВП. Всички те твърдят, че икономиките им
имат диверсифицирана структура и не са излишно зависими от
китайското търсене на суровини. Валутните пазари обаче са на
различно мнение – всеки път, когато очакванията за китайския
растеж се променят (нагоре или надолу) след тях в съответната
посока се променят и курсовете на валутите на тези пет страни.

Според прогнозите на МВФ през 2016 година икономиките им ще
се свият с общо 0,7 %, което отразява продължаващата рецесия в
Русия и Бразилия и скромните темпове на растеж в останалите три
държави. Няма нужда да казваме, че ако китайската икономика се
срине, тази базова оценка ще бъде преразгледана към понижение и
то сериозно.

Същото ще се случи и с китайските търговски партньори в
Азия. В повечето от тези страни икономиката продължава да зависи
от износа, а китайският пазар за тях е основен източник на
външно търсене. Става дума не само за азиатските развиващи се
страни с по-малки икономики – Индонезия, Филипините и Тайланд,
но и за държавите в региона, които имат по-голяма и по-развита
икономика – Япония, Корея, Тайван. Общо тези шест азиатски
държави, зависими от китайската икономика, създават 11 % от
световния БВП. Крах на Китай може лесно да доведе до намаляване
на съвкупния растеж на икономиките им с най-малко с 1 процентен
пункт.

Всичко това се отнася и за САЩ. Китай е третият по големина
и най-бързо растящ експортен пазар за Америка. При срив на
китайската икономика търсенето й на износни американски стоки
неизменно ще пресъхне. В резултат и без това вече не достатъчно
силният растеж на икономиката на САЩ (около 1,6% през 2016
година) ще се понижи с около 0,2-0,3 % процентни пункта.
Накрая, трябва да разгледаме и положението в Европа.

Икономическият растеж на Германия, която отдавна е двигател на
континенталната икономика, е крайно зависим от износа. Китай има
все по-голямо значение и за този растеж. Страната вече е
третият по големина пазар за германския износ след Европейския
съюз и САЩ. При сценарий на китайски крах икономическият растеж
на Германия също силно ще се забави, повличайки надолу и
останалата част от Европа.

Интересно е, че в публикувания си неотдавна октомврийски
доклад за перспективите за световната икономика МВФ посвети цяла
глава на анализ на последиците, които би имало развитието в
Китай, правейки моделна оценка на световния ефект от забавяне на
китайската икономика. В съзвучие с посочените по-горе аргументи
МВФ обърна внимание на връзките с износителите на суровини, с
азиатските износители и с групата на т. нар. системно развити
страни – Германия, Япония и САЩ, които най-силно ще пострадат от
спад в Китай. Според оценките на МВФ ударът върху страните в
Азия ще бъде най-силен, след това с неголяма разлика ще
последват ресурсните икономики, а за трите развити страни
негативните последици се оценяват на около 50 % от негативните
последици за азиатските търговски партньори на Китай (без
Япония).

Докладът на МВФ позволява да се направи извод, че косвените
последици от евентуален китайски спад ще увеличат преките
последици с още около 25 %. Това означава, че ако изведнъж
китайският икономически растеж се изпари напълно, сборът от
преките последици (1,2 процентни пункта от световния растеж) и
косвените (още около 0,3 процентни пункта) на практика ще намали
наполовина текущата базова оценка на световния растеж за 2016
година – от 3,1 % до 1,6 %. Макар това да е далеч от рекордното
свиване на световната икономика с 0,1 % през 2009 година, то
положението няма да се различава много от двете предишни дълбоки
световни рецесии – през 1975 година (растеж от 1 %) и през 1982
година (0,7 %).

Възможно е в момента да съм сред малкото оптимисти за
бъдещето на Китай. Макар да не мога да се определя като
положително настроен, когато става дума за перспективите пред
световната икономика, според мен светът е изправен пред
множество проблеми, по-сериозни от заплахата за силен
икономически спад в Китай. Все пак първи ще се съглася с
твърдението, че без китайския растеж следкризисната световна
икономика ще се окаже в крайно затруднено положение. Тези, които
залагат на китайски крах, трябва да внимават какво си
пожелават.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.