Защо някои толкова мразят Слави Трифонов?

Отношението към него е симптом за болестите на нацията

Публиката на концерта на Слави Трифонов и групата му на Орлов мост изпълва бул. „Цариградско шосе“ до „Алея Яворов“, също и улиците встрани, зад сцената. Това събитите остана скрито от медиите. Снимка: Шоуто на Слави

Концертът на Орлов мост беше без аналог досега в България, а остана почти напълно скрит от големите медии. Телевизии предварително акцентираха върху проблемите на софиянци със затварянето на булеварда, някои дори изтъкваха опасности от терористичен атентат, за да уплашат хората. След концерта, събрал между 100 хил. и 150 хил. души, големи медии, които пускат репортажи за далеч по-маловажни концерти или събития, го премълчаха напълно или съобщиха само, че Борисов благодарил на Слави Трифонов за спокойния концерт.
Някои информационни сайтове писаха накратко, че 30 хил. души отишли да слушат, а половината им информация беше посветена на това, че имало оплакване във Фейсбук как хора от публиката разбили вратата на двора на живеещи наблизо и хвърляли боклуци.
Отношението на медиите показа до каква степен те обслужват управляващите и лично Борисов, чието враждебно отношение към Слави Трифонов е добре известно (и споделено).
Сайтът „Пик” пък се показа като най-натегнат и съчини, че концертът е провал, станал пожар, Трифонов избягал, нямало хора. Получи се съвпадение между жълто-кафявия „Пик” и високомерни интелектуалци, и политически запалянковци, които традиционно демонстрират раздразнението си от Слави Трифонов.

Най-любопитни са коментарите, че концертът на Слави на Орлов мост не събрал чак толкова хора, колкото митингът на СДС през 1991 г. Самият факт, че мразещите го правят сравнения с онзи митинг, е удивителен. Това не беше предизборен митинг. Трифонов нито се е кандидатирал в изборите, нито подкрепя някого. Поде инициатива за референдум, за промяна в политическата система, което само по себе си е положителна гражданска активност. Но това предизвиква раздразнение. Някои демонстративно се заканват, че няма да гласуват в референдума. Сякаш той е за или против Слави Трифонов. Човек може да не харесва гласа му, манталитета му, обецата му и черните очила, но участието в референдума с „да“ или „не“ е израз на гражданска активност и отношение към законите и политическата система, а не към един шоумен.

Сравненията с онзи митинг от 1991 г. издават размера на влиянието на Трифонов и това как някои го припознават като политическа фигура.
Основният страх идва от привърженици на ДСБ и производните от някогашното СДС, които неотклонно изповядват политическа нетърпимост с болшевишкия принцип „Който не е с нас е против нас”, доразвит творчески в „Който не е с нас е комунист”, демонстриран преди години с възгласи по площадите „Кой не скача е червен”.

Момент от концерта на Слави Трифонов и КуКу бенд на Орлов мост. Снимка: Шоуто на Слави

Във време, когато отломките от СДС не могат да напълнят една зала, а не площад, някой събра хора, колкото в началото на демокрацията. Това е положение, което неминуемо предизвиква раздразнение у тях. Една от причините за омразата към Трифонов. Неговите фенове са повече и от протестърските шествия от 2013, които на воля задръстваха София, а сега хленчат как можело така да се спира движението.
Претенциите им, че не е трябвало да разрешават този концерт на Орлов мост показват разминаването им с демокрацията. Сякаш тя е само за едни, а за други не може.
Същите хора можаха да прегърнат скандалния Борисов, а са готови да забранят Слави Трифонов, дори без да участва в изборите.

Обхватът на мразещите се разширява и сред хора от шоубизнеса, музиканти, певци и др., които също като някои политически партии, не могат да съберат и няколко хиляди души на концерт. Сериозен повод за завист, което естествено поражда раздразнение. И то се изразява главно в желания Трифонов и шоуто му да бъдат свалени от екран, да не му разрешават концерта на това място и др. подобни. Дори това да стане, това няма да помогне на неуспелите в политиката и шоубизнеса.
Те трябва някакси да си спечелят фенове. Дали за музика, дали за политически идеи, дали за шоу. То не става по задължение. Нито с настървени обяснения как този или онзи е лош, чалгаджия, комунист, текезесар и т. н.

Озлоблението стига до абсурди. Някои го сравняват с Хитлер и Сталин, които също събирали масите на площадите. Нерде Ямбол, нерде Стамбол. Това са мъчителни опити бъде уязвен, заклеймен и ако може някак да попречим и подиграем хората да не му ходят на концертите.

Момент от концерта на Слави Трифонов и КуКу бенд на Орлов мост. Снимка: Шоуто на Слави

Ядно му лепят етикет „чалга” и „чалгаджия”. Голяма грешка. Възрожденските песни с нови аранжименти (или без), които пее Слави, не са чалга. На концерта хиляди пяха заедно „Боят настана“, „Жив е той, жив е“, „Назад, назад, моме Калино“, „Къде си вярна, ти, любов народна“, „Де е България“, „Не съм избягал“, „Кой уши байряка“, „Моя страна“ и химна. Онези, които наричат това чалга, имат проблем. Разминават се с голямо мнозинство от собствената си нация. Това за шоумени и изпълнители е пагубно, а за политици е направо фатално.
(А и чисто формално, не са много песните на „КуКу бенд”, които се доближават до музикалната форма, наричана  чалга. Просто обичат да наричат Слави и групата му „чалга”, защото така изразяват отношение, класифицират го като низша категория, пошлост. Подчертават собствената си културна висота.)

Този патриотичен уклон в репертоара на „КуКу бенд” и Трифонов се тълкува от някои като нещо лошо. Те го наричат „чеверме патриотизъм”, клеймят го като нещо опасно и отживелица. Това също е проблем за критиците на подобни патриотични прояви. Защото те не предлагат нищо насреща. Само се тупат в гърдите, че са истинските носители на европейските ценности. Така няма как да спечелят народа си, да го обединят, вместо да го противопоставят.

Пропастта между отделни групи българи е толкова голяма, че може да се говори за разпад на нацията. Масата от хора се превръща в нация, когато са обединени върху някакви общи цели, идеали, разбиране за историята, език. За последните години се разпадна точно това – няма единна национална идея, идеал. Едни групи хора са привързани повече към други народи и мразят част от сънародниците си. За историята (и близката , и далечната) има коренно противоположни оценки – едни смятат други за престъпници и обратно. Разпадна се и разбирането за турското робство – за едни го има, за други го няма. А българското възраждане и обособяване като държава се основава на освободителната борба. И езикът е в криза и т. н.

На този фон отношението към Слави Трифонов е симптом за болестите на нацията.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.