Тракия – следващата стъпка на Ердоган

Оспорването на Лозанския договор от Реджеп Тайип Ердоган е върхът на една ревизионистична политика, която методично набира скорост през последните години. Тази политика е не само за вътрешна употреба. Тя е адресирана и към международната общност, а с нея се отправя предупреждение, че Турция няма да се поколебае да пренесе натиска, на който е подложена по източната си граница заради кюрдския проблем, и в западна посока и там да набележи своите цели (Балкани, Егейско море) и Тракия, населявана от религиозно мюсюлманско малцинство (тюркоезични, помаци и роми), което турската дипломация се стреми да „турцизира“, използвайки религията и езика.

Представителните действия на тази стратегия се свеждат до следното:

– първо, до настойчивостта на Анкара за пряк избор на мюфтии, нещо, което го няма в почти нито една ислямска държава, дори и в Турция, тоест, за създаване на политико-религиозно ръководство;

– второ, до повторната поява на последните евроизбори на малцинствената националистическа партия DEB, създадена от починалия независим депутат Ахмет Садък, която доминираше в Тракия през 2014 г. Тогава тя бе първа в областта Родопи с 41,68 на сто от гласовете, първа в Ксанти – с 25,89 на сто и трета в района на Източна Македония и Тракия – с 12,23 на сто;

– трето, до организирането в град Комотини на 14
май 2015 г. на среща на Европарламентарната група на
малцинствените партии от ЕС. На нея освен установяването и
развитието на европейски и международни връзки на партията DEB,
бе направен и опит за сближаване с някои странни проскопски
среди от Македония, с малцинствени елементи от Додеканезите, с
„чами“ (албански гърци), с организации на ислямиски мигранти от
Атина и Солун и други;

– четвърто, до системни опити за изборна
манипулация на малцинствения електорат (с помощта на турското
консулство, на незаконните мюфтии, на турските медии, на
различни финансирания и на други подходи) с цел нарастване на
влиянието на мюсюлманското малцинство или пълното му доминиране
не само в органите на местната власт, но и по отношение на
неговата представителност в парламента.

А това на практика изкривява свободното
демократично изразяване на гражданите, независимо от тяхната
религиозна принадлежност, и руши справедливото и балансирано
представителство на християни и мюсюлмани във висшия
законодателен орган (както се случи на изборите през септември
2015 г. в областта Родопи, която е представена единствено от
малцинствени елементи в парламента). Подобен подход открехва
вратата за опасни националистически и фундаменталистки изблици в
Тракия, която досега е била място за съвместно съжителство и
съзидателно сътрудничество между различни религиозни общности и
култури;

– пето, до символичното назначаване от Ердоган
след опита за преврат на важния пост министър на вътрешните
работи на един негов опитен сътрудник, познаващ много добре
Западна Тракия, защото произходът му е от Ариана, област Родопи.

Всичко това в съчетание с прякото или косвено
споменаване на турския президент за „референдум“ в Западна
Тракия или за „граници на сърцето, несъвпадащи със
съществуващите граници“, тласка към една логика за „съвместно
управление на Тракия“ и не оставя никакво поле за увъртания и
безразличие от страна на Атина.

Кризата от предишните години в Гърция доведе
до отслабване на граничните райони:

– на практика бяха ликвидирани всички стимули
за развитие, в резултат на което безработицата скочи неимоверно,
а от 2010 г. насам задълженията към промишлените предприятия
надхвърлят 260 млн. евро;

– спадна значението на тракийския университет
„Демокрит“, в него бяха орязани департаменти и числеността на
студентите, а бюджетът му намаля от 17,5 млн. евро през 2008 г.
до 5,8 млн. евро днес;

– затворени или понижени по своята значимост
бяха полицейските школи в района;

– замразени бяха програмите за завърналите
се от други страни етнически гърци;

– разпада се местният пазар заради високи
данъци или заради несправедлив контрол;

– районът обезлюдява откъм младежи,
най-вече научни работници;

– заради всичко това след 2011 г.
радикално се видоизменя демографският характер на населението и
съотношението между християни и мюсюлмани, като броят им расте в
полза на мюсюлманите.

Безразличието и грешките, допуснати от
държавата през последните години, дават възможност за външни
намеси в Тракия и заплашват да унищожат уникалния модел на едно
демократично общество, изградено съвместно между християни и
мюсюлмани.

Повишаването на геополитическата
значимост на Тракия днес като енергиен и търговски център, би
могло в следващите години да върне Гърция към ролята й на
регионален протагонист или да остави в наследство на по-младото
поколение този най-голям национален въпрос.
Необходимо условие, за да се случи това – и
Гърция да стане този регионален протагонист и да бъде
предотвратено второто, е да бъдат преодолени разединенията,
личните страсти и интереси и те да бъдат заместени от логиката
на национално разбирателство.

За целта е нужно да се приеме както от
правителството в Атина, така и от опозицията, предложението,
направено през 2014 г. за създаване на „междупартийна комисия за
развитие на Тракия“.
Защото най-сетне Тракия трябва да ни обедини.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.