Как и защо да гласуваме на референдума – малко обяснения

Кутия с пуснати бюлетини през която се виждат двама възрастни избиратели. Снимки: Валентина Петрова

Остават няколко дни до провеждане на избори с референдум. Въпросите са важни, мненията разделени.

Само преди 2 години в свое обръщение към нацията от декември, 2014 Президентът Плевнелиев поиска референдум по три въпроса. Те са следните:

1. Въпрос: Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?

2. Въпрос: Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?

3. Въпрос: Подкрепяте ли  да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

Проведе се референдум само по третия въпрос.

Сега въпросите  за референдума на 6 ноември, 2016г. са следните:

1. Въпрос: Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

2. Въпрос: Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

3. Въпрос  Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

Не е задължително да се отговаря на всички въпроси.

Какво е мажоритарно?

Да разгледаме първия въпрос. Двете редакции на този въпрос (предложеното от Плевнелиев и от екипа на Слави Трифонов – бел. ред.)  всъщност се различават само по една дума. Това е думата „част“.
Думата „мажоритарно“ в тесен смисъл означава абсолютно мнозинство (тоест над 50% от всички гласоподаватели – бел. ред.) и предполага два тура, ако на първият такова мнозинство не бъде постигнато.

И колко е тази „част“ от депутатите, която трябва да се избира мажоритарно (в предложеното от Плевнелиев – бел. ред.) – 5%, 50%, 95%? Защо това беше оставено за решение от парламента? Какви пазарлъци щяха да се вихрят, за да се определи тази „част“? Аз не знам.

Ако приемем, че през 2014 г.  под „мажоритарно“ се е разбирало относително мнозинство (това означава кандидатът с най-много гласове, дори да са под 50% – бел. ред.), то разликите със сегашния въпрос на референдума стават две.

Както и да се разглежда въпросът от 2014 г., той крие много неизвестни и ако беше приет на референдум, криеше опасността да възпроизведе нелепицата с мажоритарните мандати през 2009 г. – по един на всеки Многомандатен избирателен район, при разминаване на цената на мандата (тоест броя гласове, необходими за един мандат – бел. ред.) в няколко пъти при допустими +/- 10%.
Ако това беше проведено в един тур с относително мнозинство, то избраните щяха да представляват много малка част от избирателите.

(Бел. ред. – ще публикуваме допълнителни обяснения „за“ и „против“ мажоритарното гласуване и ефектът от него).

При сега поставения въпрос на референдума този проблем не съществува. Избирателната система е ясно формулирана. Мажоритарна избирателна система означава абсолютно мнозинство. Ако то не бъде постигнато на първия тур, автоматично се постига на втория тур на избори между двамата с най-висок резултат от първия тур.

Считам, че именно този въпрос в момента създава най-големи проблеми пред решението за участие или неучастие е референдума. Една група анализатори откровено призовават за неучастие в референдума. Надеждата им е, че така няма да бъде достигнат прага за неговата задължителност.  Дори и да имат мнение по другите два въпроса, тези хора са готови да го преглътнат и да не гласуват. Почтено ли е?  Готови ли сме да си носим последствията от съзнателния избор? Не ви агитирам как да гласувате. Гласувайте по съвест. Но ако не гласувате и някой  тъп селянин ви натресе избирателна система, няма да се оплаквате.

Санкции при неучастие в изборите – какви?

Вторият въпрос има много близка редакция и в двете предложения. Вариантът от 2014 г. ограничава задължителното гласуване само до „националните“ референдуми. Подобно ограничаване липсва във варианта на въпроса от 2016.

Ако приемем, че феновете на референдумите не си променят мнението в зависимост от това кой предлага въпросите, логично е да предположим, че на този въпрос ще гласуват и тези които са го подкрепили с подписка през 2014 г., и тези, които са се подписали за сегашния референдум. При това, забележете, не е задължително да се отговаря на всички въпроси. Ако нямате мнение по първия или по третия въпрос – не отговаряйте, ако имате отрицателно мнение – отговорете с „НЕ“.  Подозирам, че тактическото негласуване ще бъде рекламирано, въпреки, че един ясен отговор на този въпрос е ключов за разбиране на изборите като право или задължение. Едно недвусмислено „ДА“ може в бъдеще да бъде аргумент за налагане на санкции при негласуване. Едно мощно „НЕ“ ще прати сегашната недомислица с отписването (на негласувалите от избирателни списъци – бел. ред.) в историята и ще се търсят други начини за осъвременяване избирателния списък.

Да накажем ли партии с по 1 лев на глас?

И по третия въпрос. Ясно е, че той е откровено наказателен за големите партии. И то заслужен. Пропорционалното финансиране без горен таван (а такъв беше предлаган) освен, че е голямо по абсолютен размер, води до незаслужени предимства и превръща партиите в значими стопански субекти. Сега партиите са обложили избирателите с партиен данък. Плащаме го всички през бюджета. И гласувалите, и негласувалите. Те са нещо като мениджърски компании за услуги, сервиз провайдъри, на които трябва всички да плащат. Подобно финансиране прави излишна връзката на партията с нейните поддръжници под формата на чл. внос, дарения и др. При това няма никакви гаранции, че то освобождава партиите от зависимости от мафиотски и др. интереси. Вярваме ли си, че някой кандидат-кмет води селяните на море с парите от партийната субсидия или касиерът на партията купува гласове срещу подпис по ведомост или превежда парите по картовите сметки на продавачите? Дали да бъде точно 1 лев? Аз не знам. Ако ви се вижда малко 1 лев гласувайте с „НЕ“, ако мислите, и това им е много гласувайте с „ДА“. Може да гласувате с „ДА“ и да правите дарения на любимата си партия, колкото пожелаете и даже повече от сегашната субсидия. Няма ли да е по-почтено партията да се издържа в определена степен от привържениците си?

Може да отговорим само на един въпрос, за да вдигнем активността на референдума

Ако искаме да се намалят субсидиите на партиите трябва да гласуваме с „ДА“ и да вдигнем активността на референдума. Ако искаме партиите да продължават да вземат същите субсидии (а и по-големи от 2017) пак трябва да гласуваме, но с  „НЕ“. И пак да вдигнем активността.

В заключение. На референдума за дистанционното гласуване по електронен път гласувах. И вдигнах активността. Как съм гласувал си е единствено моя работа. Но го направих, с ясното съзнание, че имам 1/7 милионна част от правото да управлявам страната си. Точно както е написано в:
чл.  21 на Всеобщата декларация за правата на човека,
чл. 25 от Международната конвенция за граждански и политически права;
чл. 39, чл. 40 от Харта за основните права в ЕС;
чл. 7 и чл. 8 от Копенхагенския документ от 1990 г. (Среща на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа по човешките измерения).

Приятно  мислене.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.