Президентът на Никарагуа се явява на избори със съпругата си като кандидат-вицепрезидент

Петер Орши
Асошиейтед прес

Росарио Мурильо и Даниел Ортега. Снимка: от тв екрана

По улиците на никарагуанската столицата виждаш триумфално усмихнатия президент Даниел Ортега, който те гледа от яркорозовите билбордове, поставени в целия град преди неделните
избори за държавен глава. Смята се, че той със сигурност ще ги спечели.

На предизборните плакати обаче той почти никога не е сам – до него е и усмихнатото лице на неговата първа дама, говорителка, а сега и кандидат за вицепрезидент – Росарио Мурильо.

„Тя е тази, която всъщност управлява. Тя има голяма власт“, каза продавачът на плодове Роберто Майорга. „Ако той почине, тя ще го замести. Тя е неговата сянка. Няма кой да й попречи да стане следващият президент.“

Мурильо поема все повече отговорности през последното десетилетие, откакто съпругът й е на поста. Твърди се, че ръководи заседанията на кабинета, а много никарагуанци я ценят
заради социалните програми, които поддържат висок рейтинга на управляващата Сандинистка партия.

Харесвана е от много от бедните никарагуанци и привържениците на сандинистите, одобрението за нея постоянно е около 70-те процента. Със същата страст обаче е атакувана от противниците на правителството, които виждат в кандидатурата й за кандидат за вицепрезидент поредния опит на 70-годишния Ортега да запази властта на семейната двойка в една страна с дълга и отблъскваща традиция на династично управление.

„Тя вече участва във вземането на важни решения за страната
и съветва президента. Сега просто ще официализира този си
статут, като получи необходимия пост“, каза Майкъл Алисън,
политолог от Скрантънския университет.

„Семейство Ортега изглежда наистина възнамеряват да засилят
контрола си върху голяма част от политическия, социалния и
икономически живот в Никарагуа“, добави той. „Така, ако с него
се случи нещо, ще има гаранции, че семейството ще продължи да
контролира никарагуанската политика.“

65-годишната Мурильо е родена в Манагуа през 1951 г. и има
дипломи по английски и френски, получени от университети във
Великобритания и Швейцария. През 70-те започва да издава поезия,
работи във вестник и става съосновател на културна организация,
противопоставяща се на диктатурата на Анастасио Сомоса.

Запознава се с Ортега по време на революцията, двамата се
влюбват, докато живеят в изгнание. Връща се в Никарагуа, когато
Сомоса е свален от власт.

По време на първите правителства на сандинистите между 1980
и 1990 г. тя е редактор на културния отдел в местно печатно
издание, ръководител на Сдружението на културните работници
сандинисти, депутат и директор на Института за култура.
Но възходът на Мурильо всъщност започва, след като Ортега
отново става президент през 2007 г.

Когато правителството прави публични изявления, обикновено
ги произнася Мурильо. Представлявала е Ортега по време на
дипломатически и търговски мисии зад граница. По нейна
инициатива в столицата се появи инсталация от огромни метални
„дървета на живота“ – част от кампания за разкрасяване на
градската среда, която беше разкритикувана като твърде скъпа, но
която много от местните жители одобряват.

Мурильо, за която се твърди, че работи неуморно, отправя
ежедневно по телевизията и в социалните мрежи послания на
най-различни теми – от световни новини до кулинарни съвети, като
използва религиозна, революционна и поетична реторика.
„Тя е постоянно в домовете на хората. Наистина се е
превърнала в лицето на управляващите и смятам, че това е
допринесло изключително много за нейната популярност“, каза
Кристин Уейд, политолог във Вашингтон колидж в Мериленд.

Това важи особено за бедните и жените, които смятат, че тя
стои зад обявяваните от нея програми – за поставяне на покриви
на къщи, социално подпомагане чрез микрокредити, безплатен обяд
в училищата и отваряне на акушеро-гинекологични болници.

„Нашият стремеж е всички жени в Никарагуа да се развиват
пълноценно“, каза Мурильо през август, след като беше номинирана
за вицепрезидент. „Ние сме над 50 процента от населението и
имаме възможностите, дълга и правото да заемаме позиции с
решаващо значение.“

„Кой друг ще се справи по-добре, ако не „ла компаниера“ (на
испански другарка, спътница в живота – б.пр.)“, заяви Ортега.
Последните проучвания сочат, че съпружеската
кандидатпрезидентска двойка има подкрепата на над 60 процента от
избирателите, докато другите кандидати – не особено
разпознаваеми – само 12 процента.

Критици обвиняват Ортега в груби манипулации на системата
въпреки, че все едно той ще е победителят.
Първо неговите привърженици прокараха поправки в
конституцията с цел той да може да се кандидатира отново. След
това с решения на близките до Ортега Върховен съд и Върховен
избирателен съвет (местната ЦИК) беше блокирано участието на
най-сериозните му опоненти, а почти всички от останалите в
Националното събрание опозиционни депутати бяха лишени от
мандатите си.

Това накара долната камара на Конгреса на САЩ – Камарата на
представителите, да приеме закон, задължаващ американското
правителство да се противопостави на всякакви заеми за Никарагуа
от международните кредитни институции, докато тя не предприеме
„реални стъпки за произвеждане на свободни, честни и прозрачни
избори“. Съответен законов акт беше внесен и в горната камара на
Конгреса, Сената.

„Това, което предстои (на изборите), е фарс“, каза Карлос
Лагранд, един от 28-те опозиционни депутати, лишени през юли от
местата си в парламента.

Опонентите обвиняват Мурильо и в злоупотреба с положението
си.
Ортега и Мурильо искат да създадат „нова династия“, каза
Моника Балтодано, бивша партизанка и командир, скъсала със
сандинистите. „И по мафиотски начин той решава да
институционализира властта на жена си, с която тя дефакто вече
има.“

В полза на Ортега работи не чак толкова големият, но все
пак устойчив икономически растеж на Никарагуа, както и
относително ниските нива на убийства, при положение че в момента
съседните Салвадор и Хондурас са сред водещите страни в света
по този показател.

Много никарагуанци също така са въодушевени от плановете,
подкрепяни и от Ортега, да бъде изграден канал между
Атлантическия и Тихия океан, който се надяват да възроди
икономиката на втората най-бедна страна в Западното полукълбо,
макар че според критици съоръжението едва ли някога ще бъде
построено и ако все пак бъде, може да навреди на околната среда
и да доведе до разкол в обществото.

През 90-те Мурильо защити Ортега от собствената й дъщеря
Соиламерика, която твърдеше, че пастрокът й е упражнявал над нея
сексуален тормоз в продължение на повече от десетилетие.
Опитите за възбуждане на наказателно дело дълго време бяха
спъвани от депутатския имунитет на Ортега. Той се отказа от
имунитета си чак когато давността изтече.

Въпреки че повечето сандинисти не обръщат внимание на този
въпрос, някои никарагуанци продължават да гледат с неодобрение
на ролята на Мурильо. „Определено има сегмент от населението
сред женските и феминистките организации, сред правозащитните
организации, които според мен никога няма да й простят скандала
около Соиламерика“, заяви Уейд.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.