Аргументите за „Да” и „Не” на мажоритарната система и референдума

Бюлетината за първия национален референдум с три въпроса. Снимка: от тв екрана

Много хора призовават да не се гласува на референдума. После да няма сърдити? Защото така рискуват някой без тяхно участие да избере политическа система.
Референдумът не е на Слави Трифонов, а 700 хил. души са се подписали, за да се проведе. Въпросите са ясни. Какъв е спорът?

Най-важният първи въпрос в референдума е:
„Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?”

(През 2014 г. президентът Плевнелиев предложи референдум с въпрос „Съгласни ли сте част от депутатите да се избират мажоритарно?” Парламентът тогава не допусна въпроса му, остави само за електронното гласуване. Сега въпросът е допуснат и е по-конкретен. Става дума за изцяло мажоритарно гласуване задължително в два тура).
Аргументи

„За” мажоритарния избор:

Такава система има в най-великите демокрации САЩ, Великобритания, Франция. При нея има реален избор на конкретен кандидат, към когото избирателят от всеки избирателен район може да се обърне, да му търси отговорност. При пропорционална система с партийни листи отговорността на народния представител се размива.

Гласуването в два тура позволява на втория тур различни партии да се обединят срещу водещия кандидат на първи тур. Така няма гаранция, че най-влиятелната партия (примерно както е ГЕРБ сега) ще спечели в почти всички избирателни райони. Това се е виждало многократно на изборите във Франция, примерно, където на първи тур често се е случвало да води кандидат на крайната десница с около 30% и на втори тур да губи, защото социалисти и десни се обединяват около втория кандидат, независимо от коя партия е.

При мажоритарен вот има по-голяма политическа стабилност, защото се получават стабилни мнозинства, а не коалиции от по няколко партии (в момента в България управляващата коалиция включва общо 8 партии, 7 от които са в 2 предизборни коалиции).

Мажоритарната система ще намали големия брой партии у нас, като големите партии ще асимилират част от по-малките. Примерно ГЕРБ ще приеме като свои Методи Андреев, Москов и др., и ще ги издига за депутати. По същия начин БСП може да приеме хора от АБВ и др. Някои малки, незначителни партии ще отпаднат. Мажоритарната система все пак дава възможност и на малки партии да съществуват в някои специфични избирателни райони или чрез предизборни коалиции или споразумения (примерно ГЕРБ се споразумява с РБ да подкрепи техни кандидати тук и там и да не издига свои).

„Против” мажоритарния избор:

Това ще доведе до дву-три партийна система в България и съсредоточаване на силна власт в една от двете водещи партии. Това за България е опасно, вижда се как партии злоупотребяват, като преядат с власт. При такова гласуване е възможно водещата партия на избори да постигне дори квалифицирано мнозинство и да променя сама конституцията.

Гласуване на последните избори. Снимка: от тв екрана

Малки партии и кандидати от РБ, „Атака”, Патриотичен фронт, които са взимали по 5-10% на избори досега, няма да могат да вкарат повече от 1-2 депутати и постепенно ще отпаднат от политиката. В парламента ще влизат само кандидати на доминиращи политически сили. Например кандидат на ГЕРБ на първи тур печели с около 30% пред втория от БСП с около 20%. Двамата се явяват на втори тур, водещият кандидат от ГЕРБ печели. След няколко години може да си разменят местата. Това вече се е случвало на кметски избори. ДПС ще спечели своите мандати в избирателните райони с предимно турско население.

При мажоритарни избори се получава несъответстващо на избирателната подкрепа представителство. Партия с около 35% от гласовете може да спечели над 50% от местата в парламента. А друга партия с 10-15% процента да спечели само 2-3 места. Например ето резултатите на последните избори във Великобритания:

Консерватори  11,3 млн. гласа – 36,9% – 331 депутати
Лейбъристи  9,3 млн. гласа – 30,4% – 232 депутати
UKIP (Партията на Фарадж)  3,9 млн. гласа – 12,6% – 1 депутат
Либерал демократи 2,4 млн. гласа – 7,9% – 8 депутати
Шотландска национална партия  1,4 млн. гласа – 4,7% – 56 депутати
Зелена партия  1,2 млн. гласа – 3,8% – 1 депутат
… (не са включени всички резултати)

Ако това положение се пренесе на българска почва с изцяло мажоритарен избор, ДПС ще вземе 20-30 мандата в своите си избирателни райони (подобно на Шотландската национална партия), а водещите ГЕРБ и БСП ще се сменят през 4 или 8 години години с по около 1 млн. гласа и по около 120-130 депутати. Много трудно ще се промъкне друга партия с по 1-2 депутати.

Очевидно е, че отношението към избирателната система е конюнктурно. Всеки гласоподавател го разглежда от гледна точка на това дали партията, на която симпатизира, ще си увеличи или намали влиянието с мажоритарна система. Затова реформаторите и малките партии са против мажоритарна система. Големите би трябвало да са „за”. Но също не са. Защото например ГЕРБ и сегашното положение ги устройва. Привличат в коалиция малки партии, дават им по някой залък и неудобно министерство.

Други аргументи против мажоритарната система – че я предлага „учиндолеца, чалгаря Трифонов”, са нелепи. Нито Слави Трифонов, нито сценаристите му са заинтересовани, след като разбират, че това може да помогне на ГЕРБ, поне на първо време.
Въпрос за мажоритарна система на референдум предложи и президентът Плевнелиев през 2014 г. Пак той тогава предложи и въпрос за референдум за задължително гласуване. Тоест два от трите въпроса на сегашния референдум са предлагани и от Плевнелиев, когото мразещите Слави Трифонов обичат.

Третият въпрос е дали да се намали субсидията на партиите на 1 лев на спечелен глас на изборите. Сега е 11 лева на глас, тоест партия, която събере 1 млн. гласа, взима 11 млн. субсидия. Която събере 100 000 гласа, взима 1,1 млн. субсидия. Този въпрос като че ли е най-ясен и най-много хора ще гласуват на него с „да”. Макар че има и аргументи против – ако се намали драстично субсидията, партиите ще станат заложници на мръсни пари, олигарси, от които ще трябва да просят за избори и да поемат ангажименти пред тях, и т. н.
Задължителното гласуване – в конституцията е записано избирателно право, а не задължение. Това може да се поправи само с Велико народно събрание. Въпросът вече е решен частично, с малки санкции при негласуване и отписване от избирателни списъци.

Може да се отговори само на един въпрос от референдума, другите полета да останат празни. Но така ще се вдигне избирателната активност за референдума. Ако в него не участват поне 50% от гласувалите на миналите избори, резултатите му няма да са задължителни. Затова някои призовават да се бойкотира, с основен аргумент, че инициатор е Слави Трифонов. Всъщност става дума за гражданска позиция и възможност за промяна.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.