Кой се страхува от „Джумхуриет“?

Читатели протестират срещу арестите във в. „Джумхуриет“. Снимка: франс24

За нашите чуждестранни читатели и наблюдатели ето накратко какво означава в. „Джумхуриет“. Това е свещеният граал на турската журналистика. Това е „ecole superieure“ (висшата школа) в правенето на вестници.

Това е мястото, където всеки журналист или телевизионен репортер желае да види името си някой ден. Това е гордостта, която човек изпитваше, носейки вестника в ръка, през консервативните и фашистки дни преди преврата през 1980 г. Това е най-важният тест за турските либерали, секуларисти, кюрди и, разбира се, за успелите и богатите.

С последните си действия за ареста на 15 журналисти и ръководители на „Джумхуриет“ Партията на справедливостта и развитието (ПСР) сама се простреля в крака. Нека поясним, самото съществуване на „Джумхуриет“ позволява на външния министър Мевлют Чавушоглу да казва неща като „Разбира се, че има медии, които ни критикуват, като в. „Джумхуриет“ и СиЕнЕн-Тюрк“. Той
заяви това в Европейския парламент.

„Джумхуриет“ е единствената платформа, която
уравновесява критиките към правителството с цифри и факти. Това
е единствената медия, която дръзва (и харчи средства) да изпраща
репортери както в напълно разрушените и обезлюдени квартали на
Югоизточна Турция, така и в района на операция „Ефратски щит“ в
Сирия. Това е единственият вестник, в който 17 жени водят
рубрики като Чигдем Токер, Шюкран Сонер, Мине Сьогют, Йозлем
Юзак, Джейда Каран, Аслъ Айдънташбаш, и има дори две жени на
спортните страници. Схващате за какво става въпрос.

„Джумхуриет“ е там, където Турция иска да бъде.
Неговите силни заглавия предизвикват неодобрение, но той
никога не е получавал съдебно решение за клевета, защото за
разлика от проправителствените вестници е ръководен от истински
журналисти, които знаят кога да не прекрачват червената линия.

Да, те са подлагани на изпитание в огъня всеки един ден. И за
съжаление, бизнесмените в Турция не са толкова смели, колкото
нашите колеги в „Джумхуриет“. Този вестник зависи от читателите
си и от малкото реклами, за да оцелява. И отново за разлика от
проправителствените вестници няма безброй страници за проекти на
недвижими имоти или за правителствени реклами. Турската
буржоазия, която продава коли и ходи по търгове, кани
репортерите на „Джумхуриет“ на всичките си „пресконференции“, от
време на време дава интервюта, но никога не купува каре за
реклама в медията, страхувайки се, че ще бъде наказана от
правителството на ПСР.

Да, ето колко страхливи са богатите хора в Турция. Но има
ли изненадани? Нито един. Те бяха същите и преди девет години,
когато бомбите удариха „Джумхуриет“ (става дума за нападение с
коктейли Молотов по редакцията на вестника в Истанбул през 2008
г., бел.ред.) и когато започнаха арестите за Ергенекон
(предполагаем заговор срещу правителството, за който сега се
приема, че е бил скалъпен от организацията на ислямския
проповедник Фетхуллах Гюлен, бел.ред.).

Така че от нас, журналистите, студентите, учените, жените,
кюрдите и левичарите – „аутсайдерите“ – зависи да бъдем точни.
Наш ред е да защитим правата си и да предизвикаме цунами от
читатели за вестника на нашето детство и нашата младост. Наш ред
е да докажем, че „Джумхуриет“ е повече от едно име, че той е
истински глас на прогресивните в Турция, че е ръководен, писан и
редактиран от истински журналисти и ще бъде такъв завинаги.
Това е мястото, където всички ние ще отидем и работим без пари,
когато бъдем пенсионирани.

„Джумхуриет“ е мястото, където аз започнах своята кариера,
когато бях заек, стажант репортер от Атланта. Те ми позволиха да
пиша статии в неделя от Дълбокия юг на Америка, а няколко
години по-късно и от Вашингтон. Мурат Сабунджу, Кадри Гюрсел и
Муса Карт са нещо повече от имена. Те са мои колеги, мои
редактори. „Джумхуриет“ е вестникът, който ме формира като
личност.

„Джумхуриет“ е нашето Сараево. И то няма да падне.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.