САЩ: Изборите може и да са смахнати, но социологическите данни не са

Ройтерс

Отрицателните нагласи към Тръмп и Клинтън. Снимка: от тв екрана

Както изглежда, тези абсурдни и скандални президентски избори в САЩ ще останат непредвидими до последно. Разследванията на ФБР във връзка с частния сървър за имейли
на Хилари Клинтън, които ту спират, ту се подновяват, репликата на съперника й от републиканците Доналд Тръмп за жените „с тях можеш да правиш всичко“, да не говорим за неочакваното включване в кампанията на навиците на бившия конгресмен Антъни Уайнър да
изпраща текстови съобщения със сексуално съдържание – на фона на всичко надали е изненадващо, че социологическите данни показват резки колебания в нагласите на избирателите.

Нашият опит като социолози обаче ни показва, че всъщност нещата не стоят така.

Вярно е, че всекидневните проучвания отразяват смайващи обрати в подкрепата за Тръмп и Клинтън. Ако обаче сравним едно единствено изследване от ежедневните на Ройтерс/Ипсос с някое на „Хъфингтън пост“/Полстър ще видим, че и двете показват явление, което може да се определи като динамика в подкрепата за двамата кандидати.

А ако се разгледат данните за средната седмична стойност на
изследванията (те се правят пет дни на всяка седмица) в периода
юли-октомври, те сочат, че поддръжниците на Тръмп се увеличават
от малко над 30 процента докъм приблизително 40; подкрепата за
Клинтън варира от 40 до почти 50 процента.

Но тези моментни колебания се изличават, ако се вземе
средната месечна стойност. Когато се сравняват по-големи
отрязъци от време, се вижда, че резките колебания в нагласите на
избирателите винаги в определен момент почти се уравновесяват.

Всъщност изобщо не е имало никаква промяна в съотношението на
позициите на Тръмп и Клинтън през последните три месеца. През
юли Клинтън е имала преднина от 4 процентни пункта пред Тръмп;
през октомври тя отново е имала същата преднина. Най-новите
проучвания сочат, че разликата в нейна полза може да е намаляла,
след като директорът на ФБР Джеймс Коми съобщи миналия петък за
проверка на нови имейли в рамките на разследването за
използвания от Клинтън частен сървър за електронна поща, но
нашият опит сочи, че тази разлика може да се увеличи отново.
Защо подкрепата за кандидатите е толкова стабилна?

Причината е, че повечето американци вече знаят – и са знаели
отдавна – кого подкрепят.

Въпреки оценката за тези избори, че решаващо значение за
изхода им ще изиграят „по-колебаещите се избиратели“, за
повечето американци надпреварата в доста голяма степен върви на
круз контрол.

В началото на годината огромното мнозинство от 99 процента
от американците са заявили, че са чували за Клинтън, а 98
процента за Тръмп. Едва 24 процента от американците са изразили
неутрално мнение за кандидата на демократите и 23 процента – за
този на републиканците. Клинтън и Тръмп под една или друга форма
са в полезрението на избирателите повече от 30 години; те са
били наясно какво мислят хората за тях.

Всекидневните социологически данни всъщност показват доколко
расте или намалява ентусиазмът сред привържениците на двамата
кандидати. И те правят това по два начина. Първият е чрез
използването на методи за филтриране на така наречените
„потенциални избиратели“. Повечето механизми от този тип,
включително използвания от Ройтерс/Ипсос, съдържат компонента за
ентусиазма на гласоподавателите (наред с други като дали
съответният анкетиран се е регистрирал за участие в изборите или
какво е било неговото поведение като избирател в миналото) като
решаващ фактор, за да бъде определено дали даденият респондент
ще отиде да гласува на 8 ноември. Колкото повече се увеличава и
колкото повече намалява ентусиазмът, толкова повече съответно се
увеличава или намалява вероятността даденият анкетиран да бъде
определен като потенциален избирател и по този начин да бъде
включен в представителната извадка. Когато дадено събитие оказва
въздействие, тоест стимулира или демотивира електората, това
бива отразено в нашите проучвания. Отчетените от нас въз основа
на седмичните проучвания в периода юли-октомври осреднени
стойности на ентусиазма да се гласува за Клинтън или Тръмп,
сочат, че има връзка между промените в потенциалната избирателна
активност и регистрираните от проучванията промени в нагласите
на избирателите.

Възможност за втори механизъм за измерване на
ентусиазираността на гласоподавателите (потенциално) дава така
нареченото в социологията влияние на „системната грешка при
неотговаряне“ (non-response bias), тоест отклонението между
отговорите на участвалите в анкетата и потенциалните отговори на
тези, които не са отговорили на въпроса. Идеята тук е, че
определени групи хора е възможно да са толкова обезсърчени от
събитията в хода на предизборната кампания, че да не желаят да
отговарят, когато с тях се свържат анкетьори. Използвахме думата
„потенциално“, защото е трудно този показател да бъде пряко
измерен – не можем да анкетираме хора, които не искат да бъдат
анкетирани.

Но изследванията показаха, че този ефект може да повлияе
значително на временните колебания в нагласите, измерени от
социолозите. Можем да „изкопчим“ частични сведения за размера
му, като наблюдаваме как предпочитанията на участниците в нашите
проучвания се променят във времето.

По принцип в проучванията на Ройтерс/Ипсос не се анализират,
изчисляват ил измерват като елеторална тежест партийните
предпочитания на респондентите. Понеже политическите пристрастия
са нещо субективно – лично заявена принадлежност, а не
обективен демографски фактор – не съществуват някакви общоприети
показатели за определяне на „правилния“ състав на електората по
партии. Това значи, че питаме хората как се самоопределят, а
вече как ще отговорят зависи изцяло от тях. В данните за
партийните предпочитания в дадено наше изследване – а и в
повечето изследвания като цяло – може да се появят значителни
вариации с течение на времето. От юли проучванията на
Ройтерс/Ипсос сочат, че с нарояването на скандалите, хората със
силно изразени партийни предпочитания е по-малко вероятно да
отговорят при социологическа анкета.

Това обаче не е „твърдо“ правило, а и подчертава доколко
тези пристрастия биха могли да варират въз основа на
политическата динамика и събития.

Трябва да имаме предвид всичко това в последната седмица от
кампанията. Наблюдателите трябва да правят разлика дали
избирателите сменят предпочитанията си към кандидатите или
просто ентусиазмът им да гласуват за предпочитания от тях
кандидат намалява. За самите кандидати това значи, че на
финалния спринт ще трябва да поддържат огъня сред избирателите
си, като същевременно деморализират електоралната база на другия
лагер.

БТА

*Крис Джаксън е вицепрезидент на компанията за пазарни
изследвания и консултантски услуги „Ипсос“ и отговаря за
изследванията Ройтерс/Ипсос. Алана Спърлок е анализатор на
социологически данни в „Ипсос“. Изразените мнения са техни лични
– бел. на Ройтерс

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.