Брекзит: Парламентът е победител след съдебното решение

Вестници обявиха съдиите, изпратили решението за Брекзит в парламента, за „врагове на народа“

Решението на Висшия съд, че е необходимо правителството да получи одобрение от парламента, преди да задейства член 50, предизвиква очаквани гневни изблици от лагера, подкрепящ Брекзит. Викове за „предателство“ и „война срещу демокрацията“ заливат Туитър по начин, който предполага, че тези, които водиха кампания в името на суверенитета, проявяват забележително нежелание да приемат това, което значи суверенитетът.

Сега Висшият съд издаде кратка и категорична поправителна мярка, която в името на яснотата може да бъде обобщена така: тъй като парламентът е суверенен, неограничената изпълнителна власт може да бъде използвана единствено по въпроси, по които парламентът няма думата. Парламентарният суверенитет означава, че първичното законодателство – като закона, който подчини част от британското право на Европа през 1972 г., не може да бъде
обезсилвано само по думата на правителството. Затова правителството не може да задейства член 50, без да бъде упълномощено от парламента.

Виковете на поддръжниците на Брекзита за нечестна игра
пренебрегват фактите. И двете страни приемат, че случаят попада
под юрисдикцията на съда. Те също така се съгласиха, че въпросът
е единствено как, а не дали да бъде задействан член 50. Това не
беше задкулисен опит за преобръщане на резултата от
референдума. Нямаше никакъв заговор. Напротив, трима от
най-висшите съдии в Англия и Уелс изслушаха доводите и на двете
страни, представени от едни от най-добрите юристи в страната, и
единодушно се съгласиха, че законът изисква парламентът да се
произнесе.

Решението беше постановено толкова категорично и ясно, че е
трудно да си представим успешно обжалване. Само поради тази
причина правителството греши, като настоява, че все пак ще
опита. Подобно решение още повече ще затрудни изпълнението на
обещанието на министър-председателката за задействане на член 50
до края на март. Това означава четиридневно разглеждане на
случая от пълния състав на съда, който в момента включва
единайсет постоянни съдии. Шотландия, Уелс и вероятно Северна
Ирландия вероятно ще искат да участват, изостряйки разделението.
А всяко заседание ще бъде пряко предавано пред погледа на
световните пазари, които горят от желание да се възползват от
несигурността.

Вместо да продължи една скъпа и поглъщаща време битка в опит
да търси легитимност за грубо пренебрегване на парламента,
правителството ще постъпи доста по-мъдро, ако направи това,
което трябваше да направи от самото начало – да поиска
одобрението на парламента за започване на преговори въз основа
на ясно обяснение какво се надява да постигне. Непреодолимият
политически въпрос обаче продължава да е как да бъдат овладени
последиците от референдума по начин, който заличава, а не
задълбочава различията. А в контекста на твърденията за
предателство, толкова ревностно поддържани от някои от нейните
депутати и активисти, министър-председателката може да смята, че
е по-добре да покаже, че се бие докрай, дори в крайна сметка
резултатът да бъде същият. В някакъв момент в скоро време обаче
тя трябва да се изправи срещу ненаситните фанатици в дебатите и
да представи пред тях своето виждане за бъдещите отношения на
Великобритания с ЕС – и трябва да направи това в парламента.

Междувременно висшите правителствени служители ще бъдат
втрещени. Те знаят, че е малко вероятно да се отърват с
обикновено гласуване в двете камари. Това може да изглежда
вариантът, предполагащ най-ниска цена, но решението на съда,
макар да внимава да не дава предписания, показва, че е
необходимо ново законодателство. Ако правителството мисли по
различен начин, има опасност да се сблъска с ново правно
предизвикателство. Все пак приемането на законопроект с подобна
важност от парламента, колкото и да е кратък и очевидно неясно
определен, предвещава продължителни бунтове и преговори, които
вероятно ще унищожат надеждите за каквито и да е други
законодателни инициативи до края на сесията.

Но сега тези депутати, които подкрепяха оставането и които
са мнозинство, са изправени пред предизвикателството да искат
отчет от правителството, без да подхранват конспиративните
теории на поддръжниците на Брекзита. В частност е време
лейбъристите да се разберат и да договорят ясна позиция, не на
последно място защото са официалната опозиция. Някои подкрепящи
оставането депутати като Ник Клег, който придаваше голяма
важност на участието в тези дебати, биха желали междупартиен
съюз около искане за втори референдум, който да одобри
окончателната сделка, и ангажимент за оставане в единния пазар.

За Джереми Корбин може би ще е трудно да приеме това. Но той
трябва спешно да каже какво всъщност иска и как лейбъристите ще
оценяват подхода на правителството, не на последно място защото
възможността за предсрочни избори отново е на дневен ред. Време
е за стратегия, а не за поредица от важни, но откъслечни
искания. Парламентът отново е там, където би трябвало да бъде –
в центъра на дебатите. Сега лейбъристите трябва да бъдат във
водовъртежа на събитията, като смело и принципно подкрепят
националните интереси.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.