Бъдещето на турско-американските отношения изглежда лошо във всички случаи

Американците отиват на избори днес, за да изберат новия си президент. Мнозина твърдят, че изборът е между едно зло и още по-голямо зло. Какъвто и да е изходът, резултатът ще отекне из целия свят. По ирония на съдбата, ако човекът, нарочен за „лош избор“
спечели, мнозина ще си отдъхнат с облекчение, защото човекът, смятан за „по-лошия избор“, изглежда наистина е такъв.

В крайна сметка Хилари Клинтън е вече позната, тъй като е служила в Конгреса и като държавен секретар. Дали я харесват или презират, здравомислещите американци изглежда нямат друг избор освен да гласуват за нея, като се има предвид опонентът й.

Доналд Тръмп е онова, което американците наричат „празнодумец“, който пленява аудиторията си, като експлоатира най-ниските страхове на това, което мнозина наричат „малката Америка“. Той изрича ужасни неща за мюсюлманите, малцинствата и жените. Той казва неща, от които не може да се отрече, без значение колко се опитва.

Поради тази причина много известни американци – от
социално активни кино звезди до учени и анализатори – не могат
да намерят достатъчно гадни прилагателни, за да го опишат. Тръмп
се опитва да създаде впечатление, че в действителност се храни
от тези обиди. Съмнително е обаче дали американците ще бъдат
доволни с президент, наричан „прасе“ или „куче“.

Тръмп също така демонстрира криза на демокрацията, от
каквато ние в Турция също не сме пощадени. Неговият популизъм го
изведе до висини, които той не заслужава. Той е подкрепян и от
една класа американци, с която той няма нищо общо, като се има
предвид, че е отгледан със сребърна лъжичка в уста.

Иронично е също, че онези, които го подкрепят, по
принцип са „богобоязливи американци“, които обаче изглежда са
готови да простят далеч не религиозно-етичното му поведение.

От друга страна никой не знае каква ще бъде външната
политика на Тръмп. Той казва, че ще „направи Америка отново
велика в света“ и смята, че този привлекателен, но крайно плосък
лозунг е достатъчен при липсата на каквито и да били
последователни политически цели.

Клинтън може и да не е човекът, който „отново ще направи
Америка велика“, но това не е онова, което нейните
здравомислещи сънародници и светът очакват от нея. Те очакват тя
просто да направи така, че САЩ отново да будят уважение,
особено с позитивната си намеса по света.

Мнозина казват, че ако тя спечели, това ще е повече или
по-малко нещо обикновено във Вашингтон и че тя ще продължи
оттам, докъдето стигна администрацията на Барак Обама. Има
признаци обаче, че случаят може и да не е такъв.

Обама е критикуван за подхода му на ненамеса при кризите
в Ирак и Сирия и за това, че е по-малко ангажиран в Близкия
изток. Мнозина в региона спорят, че той не проявява необходимото
международно лидерство в момент на криза.

Собственият му държавен секретар Джон Кери смята, че САЩ
би трябвало да са по-ангажирани. Разликата с Клинтън вероятно
би била именно в това отношение. Очаква се тя да има подход на
по-голяма намеса към кризите в тази част на света и да работи
по-тясно с регионалните съюзници за постигането на тези цели.

Регионален съюзник, с който тя ще има проблеми, ако
спечели, което се отнася също и за Тръмп, ще бъде Турция. Двете
страни в момента са на толкова различни вълни по ключови
въпроси, че това най-вероятно ще продължи и в обозримо бъдеще.

Някои в турските медии намекнаха, че биха предпочели
Тръмп да спечели въпреки забележките му за мюсюлманите. Онези,
които подкрепят Тръмп по този начин, не го правят, защото
смятат, че политиката му ще бъде по-добра за Турция. Те го
правят, предугаждайки, че в крайна сметка той ще е лош за
Америка – страна, която както изглежда мнозинството от турците
все повече мразят с всеки изминал ден.

Това преобладаващо усещане – активно подхранвано от
правителството в Анкара – не вещае нищо добро за бъдещето на
турско-американските отношения, без значение кой ще спечели.
Отношенията между Анкара и Вашингтон изглежда ги очакват
сериозни сътресения по един или друг начин след днешните избори.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.