Ердоган напомня на турците за стара империя, иска нови правомощия

Селджан Хаджаоглу

След изявлението на Ердоган медии извадиха старите карти на т. нар. в Турция „Национален договор“ от 1920 г., който според някои турски историци, както казва Ердоган, включват също Кипър, Алепо, Мосул, Ербил, Киркук, Батуми, Солун, Кърджали, Варна и егейските острови“.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган започна да говори за границите на Турция, намеквайки, че те би трябвало да бъдат изместени малко навън. В Сирия и Ирак армията му е замесена във войни на територии, някога управлявани от Истанбул. Започнаха да циркулират карти на Велика Турция. Това доведе до спекулации, че Ердоган, наскоро оцелял от опит за преврат, иска да увенчае 14-годишното си управление с опит за анексиране на парчета земя от своите съседи.

Анализаторите обаче съзират по-обикновени вътрешни сметки зад тази реторика: те казват, че президентът в действителност се опитва да разшири своите правомощия, а не границите на страната си.

Ердоган все още бленува да превърне офиса си в център на цялата власт в Турция вместо той да продължи да бъде церемониалният до голяма степен пост, какъвто беше преди изкачването му на власт – и какъвто, на хартия, все още е. Той обаче няма нужната подкрепа в парламента да осъществи конституционна промяна – а може би също и в страната, ако отиде
на референдум.

И в двата случая най-вероятният електорален блок, който може да бъде спечелен, е този на националистите, които съвсем не са чужди на приказките за исторически претенции на Турция към близки земи или на военните атаки по кюрдски групировки, които живеят там.

„Ердоган се опитва да разшири подкрепата си сред
националистите, като говори твърдо по регионални въпроси“, каза
Нихат Али Йозджан, анализатор от Фондацията за икономически и
политически изследвания в Анкара. „Това е част от политическите
му сметки за президентска система“, добави Йозджан.

Вътрешната кампания миналата седмица срещу кюрдски
политици, която доведе до рязък спад на финансовите пазари, може
би е част от същите сметки. Подобно е и положението с
подкрепата, изразявана в последно време от Ердоган за връщането
на смъртното наказание, което би могло да бъде приложено спрямо
кюрдски бойци или членове на тайно ислямистко общество,
обвинявано, че е отговорно за неуспешния пуч през юли. Тази идея
спечели подкрепа от Партията на националистическото действие
(ПНД), чиито депутати ще са от решаващо значение, когато
плановете за конституционна промяна стигнат до парламента.

Молбите към пресслужбата на турския президент за
коментар по този материал останаха без отговор. Илнур Чевик,
главен съветник на Ердоган, също не откликна на призивите да
коментира.

Външната политика на Ердоган става все по-настъпателна
след опита за преврат. През август той изпрати военни в Сирия,
където те преследват „Ислямска държава“, но също имат сблъсъци с
бойци, свързани със сепаратистката кюрдска ПКК – групировката,
която е главна мишена на вътрешната кампания на Ердоган. Нейните
сирийски разклонения са установили контрол над голяма част от
северната част на страната през петте години на гражданска война
и в тези свои действия изпъкнаха като покровителствана от САЩ
сила на терен срещу ИД.

През последните дни Турция изпраща танкове и военни и
към иракската граница, готова да подкрепи 2-те хиляди военни,
които вече са на територията на страната – въпреки шумните
протести на Багдад.

Ердоган настоява, че Турция ще се присъедини към
продължаващата операция в Мосул, най-големият иракски град в
самообявения от ИД халифат. Оправдавайки тази позиция, която
изуми много съюзници, той многократно напомни за някогашното
господство на Турция над региона.

Проправителствените медии дълбаят в историята на
богатите на петрол Мосул и Киркук, провинции на Османската
империя, които за малко щяха да станат част от турската
република, създадена след Първата световна война. Вместо това те
отидоха в друга нова държава – Ирак, по онова време под
британски контрол, и Турция официално се отказа от претенциите
си над тях в края на 20-те години на миналия век.

„Мосул продължава да е в позиция на уникална по рода си
историческа връзка в колективната памет на Турция“, посочва в
изпратен по електронната поща материал институтът Суфан груп,
специализиран в анализи по въпросите на сигурността. Според
института разполагането от Ердоган на военни сили в района е
„част от усилията на Турция да се ситуира стратегически и
силите, които тя подкрепя, да доминират в периода след битката“.

Както и в Сирия, ИД не е единственият враг на Турция в
Ирак и не е задължително най-важният. Ердоган нарече Синджар,
западно от Мосул, „чувствителна цел“ за Турция. През последната
година той се превърна в база за бойците на ПКК, които помогнаха
за прогонването на джихадистите от града.

Със сигурност Ердоган има и други причини освен
вътрешната политика да търси влияние в конфликтите, разтърсващи
съседите на Турция.

„Турция вижда, че Ирак и Сирия в обозримо бъдеще ще
бъдат провалени страни“, казва Сьонер Чагаптай, анализатор на
Вашингтонския институт за близкоизточна политика. Това носи със
себе си „огромни количества нестабилност, гражданска война,
джихадистки заплахи“, каза той. А най-добрият отговор на Турция
е „установяването на военно присъствие в двете страни“.

Заложени са също и сектантски зависимости. Ердоган е
мюсюлманин сунит, както и повечето турци, а политиката му се
корени в религията. Той описва Турция като защитник на сунитите
в Ирак и Сирия, угнетени от управниците, подкрепяни от Иран,
главната шиитска сила в региона. „Ердоган не е доволен – както
би се чувствал и всеки един турски лидер, секуларист, ислямист,
наречете го както искате – да наблюдава възхода на Иран“, казва
Чагаптай.

Поне по този въпрос Турция и САЩ може да постигнат
съгласие. Но с наближаването на върховата точка на битката за
Мосул, техните неразбирателства заплашват да разтрогнат крехката
коалиция срещу ИД, формирана във Вашингтон. Иракското
правителство, срещу което Ердоган разпалено недоволства, е
американски съюзник, каквито са и кюрдските бойци в Сирия,
мишена на неговата армия.

Не целият вербален порой, запазена марка на турския
лидер, обаче е насочен срещу кюрдите и шиитите. Ердоган
критикува и съюзниците от НАТО, че не са попречили на клането в
Сирия и че са подкрепили хладно правителството му, когато бе
изправено пред опит за преврат.

Това е една от причините, поради която вътрешният дневен
ред на Ердоган увеличава пукнатината между Турция и Запада,
според Аарон Щайн, служител на Атлантическия съвет във
Вашингтон.

„Да се говори твърдо никога не е в ущърб на един
президент, който води кампания, насочена към вътрешно ориентиран
и хипернационалистически електорат“, каза Щайн. Но това създава
„токсична смес за трансатлантическите отношения“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.