Предлагат революционна идея за европейския дълг

Блумбърг

Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги обръща внимание на идеята за европейски сигурни облигации

Какво би станало, ако бе възможно да се създадат общи облигации за еврозоната, които да бъдат възприемани като сигурен актив, без да трябва Германия да покрива дълговете на останалите.

Представете си, че това е реалност, почти. Европейската сигурна облигация, на теория, е общ дългов инструмент, комбиниращ дялове с различни степени на риск, който ще осигури на 19 те членки на еврозоната „сигурен актив“, който не е свързан със съдбата на която и да било отделна страна. Преди усещането, че всички европейски облигации са сигурни, когато те очевидно не бяха, бе една от причините за кризата в еврозоната.

Идеята това да бъде коригирано с т. нар. европейски сигурни
облигации циркулира в академичните среди от известен брой
години, откакто група икономисти, сред които професорът от
Princetown University Маркъс Брънърмайър, я предложи за първи
път през 2011 година.

Идеята обаче започва сериозно да привлича вниманието на
политиците едва сега. Експертна група от Европейския съвет за
системния риск (ЕССР), докладваща на президента на ЕЦБ Марио
Драги, проучва въпроса. Миналата седмица Беноа Кьор, член на
управителния съвет на ЕЦБ, спомена идеята на Брънърмайър в реч в
Harvard University, като възможен път напред за еврозоната.

Ето как работи това предложение: избрана държавна или частна
институция купува дълговете на страните от еврозоната. Тази
задача може да бъде поверена на частния сектор или на европейска
агенция като Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) или
на… самата ЕЦБ. Тази структура след това ще „преопакова“ тези
облигации в сигурен дълг с много сигурен горен и по-малко
сигурни долни слоеве и ще пласира съответните „продукти“ на
пазара.

В момент, когато страните продължават да емитират свои
собствени облигации, и те не са придружени от гаранции, няма
споделяне на задълженията между отделните държави, обясни
Брънърмайър в интервю, дадено във Франкфурт. Това помага за
разчистване на политическите препятствия, които спряха предишни
предложения като еврооблигациите.

Същността на идеята е, че при една такава система инвеститорите
могат да купуват облигации на еврозоната като цяло, а не на
отделни страни. Това, на теория, ще спре бягството на капитали
към най-сигурния (да си го кажем, германския) дълг при първия
признак за безпокойство. Европейските сигурни облигации ще
помогне също така за прекъсване на връзката между фискалната
политика на правителствата и здравето на банките в техните
страни.

„Сега, когато има полет към сигурността, той преминава отвъд
границите“, казва Брънърмайър. „При това ново положение ще имате
препрограмиране на този полет към сигурността, което минава от
горните към долните канали и така стабилизира лихвените проценти
(на държавните облигации на страните) от периферията.“

Брънърмайър обикаля, събирайки подкрепа за своята идея. Той
представи плана в кулоарите на годишните срещи на Международния
валутен фонд във Вашингтон миналия месец и възнамерява да
изпрати конспекти на пазарните участници в цяла Европа, за да
прецени какъв е интересът към идеята.

Хората, разработили тази система, признават, че тя е сложна. И
че няма гаранции, че европейските сигурни облигации ще бъдат
приети от пазарите, да не говорим от самите правителства, които
имат интерес от запазване на статуквото. Брънърмайър и неговите
колеги обаче откриха голям удар, който може да бъде направен:
европейската периферия получава дългов инструмент с по-голяма
надеждност, а Германия – система, която все така взима предвид
суверенния риск.

„По един или друг начин тази сделка трябва да бъде постигната“,
призовава професорът от Princetown University.

БТА

*б. изд.: Книгата „Еврото и борбата на идеи“ от Маркъс
Брънърмайър, Харолд Джеймс и Жан-Пиер Ландо бе публикувана през
август от издателство Princetown University Press.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.