Симфония сред колите бомби

Диригентът Мохамед Иза се покланя на публиката след концерт в Багдад. Снимка: Ройтерс

Когато Иракският национален симфоничен оркестър изнася концерт в Багдад, организаторите предпочитат да не го рекламират. Нещо повече – правят всичко възможно колкото може по-малко хора да бъдат информирани за проявата. Оркестърът, сформиран през 1959 г., е успял да оцелее през десетилетията войни, международни санкции и религиозно и етническо насилие, довели до смъртта на десетки хиляди иракчани и принудили милиони други да емигрират, за да спасят живота си.

След инвазията на американските войски през 2003 г. музикалната библиотека и хранилището за инструментите на оркестъра са плячкосани, а главната концертна зала – разрушена. Някои от музикантите са отвлечени или убити от сектанти, други непрекъснато получават заплахи за живота си. 29 от членовете на оркестъра пък са емигрирали и няма изгледи да се завърнат в страната.

В момента в оркестъра свирят 60 души. Сред тях има представители на почти всички етнически и религиозни групи в Ирак – шиити, сунити, араби, кюрди, туркмени, християни. Възприемат се като едно голямо семейство. “Симфоничният оркестър е наш дом, казва диригентът Мохамед Иза. Хиляди неща в страната се промениха, но нас все още ни има.”

Част от музикантите от оркестъра. Снимка: Ройтерс

Преди американската инвазия оркестърът рекламира концертите си в медиите, най-вече по телевизията. Сега организаторите звънят на списък от сигурни хора или слагат плакати в музикалните училища. Публиката обикновено е съставена от роднини и приятели на музикантите, които плащат по 10 хиляди иракски динара (около 8 долара), за да гледат концерта. “Не можем да се рекламираме, защото всяко събиране на повече хора на едно място моментално става обект на терористични действия”, обяснява диригентът.

Облечени в черни костюми, музикантите изпълняват произведения на Бах и Вивалди, както и иракски фолклорни мелодии. Най-младото попълнение в оркестъра е 14-годишната Дуа ал-Азави, която свири на обой. “Искам да стана известна, казва тя. Затова всеки ден се упражнявам по един час.”

За концертния сезон 2007/2008, който започва в началото на ноември, оркестърът има планирани 10 изяви. Предстои и пътуване до САЩ, където музикантите вече са свирили през 2003 г. Сред публиката в “Кенеди сентър” във Вашингтон тогава е бил дори президентът Буш.

Музикантите по време на репетиция. На преден план е 14-годишната Дуа, която е най-младото попълнение в оркестъра. Снимка: Ройтерс

Полицейски проверки и бомбени атентати непрекъснато възпрепятстват музикантите да се събират за репетиции. Преди три месеца един от цигуларите е убит при взрив на кола бомба. А бащата на обоистката Дуа, който свири на тромпет, е отвлечен през пролетта, но успява да избяга и да се върне вкъщи. “Отърсих се от преживяното само за един ден, казва той. На следващия заведох децата на училище и после отидох на репетиция. Обичам работата си, трябва да продължаваме да свирим, независимо какво се случва.”

Пианистката Наташа ал-Ради е чехкиня, която е омъжена за иракчанин и живее в страната от 40 години. “Не мога да напусна Ирак, споделя тя. Тук е семейството ми, работата ми, всичко.”

Златното време за оркестъра е в средата на 80-те години. Тогава в него свирят гост музиканти от Германия, Франция, Унгария и Съветския съюз. Интерес проявяват и известни диригенти от чужбина. Но всичко това приключва през 1991 г., когато избухва войната в Залива. Финансирането от страна на правителството е прекратено, а заплатите на музикантите стават едва 30 хиляди иракски динара (около 22 долара), с които те не могат и да си помислят да подменят старите или счупени инструменти с нови.

Двама от най-младите цигулари в оркестъра. Снимка: Ройтерс

След американската инвазия членовете на оркестъра започват да получават по 570 долара месечно, но все още се оплакват от нехайството на правителството и казват, че разчитат изцяло на чуждестранно финансиране. Досега са им помогнали японската компания „Ямаха“, шведска неправителствена организация и компания за производство на мобилни телефони. “Ние сме културното лице на Ирак, казва диригентът Иза. Не е редно светът да ни помага, а собствената ни страна изцяло да ни пренебрегва.”

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.