Симфония сред колите бомби
Когато Иракският национален симфоничен оркестър изнася концерт в Багдад, организаторите предпочитат да не го рекламират. Нещо повече – правят всичко възможно колкото може по-малко хора да бъдат информирани за проявата. Оркестърът, сформиран през 1959 г., е успял да оцелее през десетилетията войни, международни санкции и религиозно и етническо насилие, довели до смъртта на десетки хиляди иракчани и принудили милиони други да емигрират, за да спасят живота си.
След инвазията на американските войски през 2003 г. музикалната библиотека и хранилището за инструментите на оркестъра са плячкосани, а главната концертна зала – разрушена. Някои от музикантите са отвлечени или убити от сектанти, други непрекъснато получават заплахи за живота си. 29 от членовете на оркестъра пък са емигрирали и няма изгледи да се завърнат в страната.
В момента в оркестъра свирят 60 души. Сред тях има представители на почти всички етнически и религиозни групи в Ирак – шиити, сунити, араби, кюрди, туркмени, християни. Възприемат се като едно голямо семейство. “Симфоничният оркестър е наш дом, казва диригентът Мохамед Иза. Хиляди неща в страната се промениха, но нас все още ни има.”
Преди американската инвазия оркестърът рекламира концертите си в медиите, най-вече по телевизията. Сега организаторите звънят на списък от сигурни хора или слагат плакати в музикалните училища. Публиката обикновено е съставена от роднини и приятели на музикантите, които плащат по 10 хиляди иракски динара (около 8 долара), за да гледат концерта. “Не можем да се рекламираме, защото всяко събиране на повече хора на едно място моментално става обект на терористични действия”, обяснява диригентът.
Облечени в черни костюми, музикантите изпълняват произведения на Бах и Вивалди, както и иракски фолклорни мелодии. Най-младото попълнение в оркестъра е 14-годишната Дуа ал-Азави, която свири на обой. “Искам да стана известна, казва тя. Затова всеки ден се упражнявам по един час.”
За концертния сезон 2007/2008, който започва в началото на ноември, оркестърът има планирани 10 изяви. Предстои и пътуване до САЩ, където музикантите вече са свирили през 2003 г. Сред публиката в “Кенеди сентър” във Вашингтон тогава е бил дори президентът Буш.
Полицейски проверки и бомбени атентати непрекъснато възпрепятстват музикантите да се събират за репетиции. Преди три месеца един от цигуларите е убит при взрив на кола бомба. А бащата на обоистката Дуа, който свири на тромпет, е отвлечен през пролетта, но успява да избяга и да се върне вкъщи. “Отърсих се от преживяното само за един ден, казва той. На следващия заведох децата на училище и после отидох на репетиция. Обичам работата си, трябва да продължаваме да свирим, независимо какво се случва.”
Пианистката Наташа ал-Ради е чехкиня, която е омъжена за иракчанин и живее в страната от 40 години. “Не мога да напусна Ирак, споделя тя. Тук е семейството ми, работата ми, всичко.”
Златното време за оркестъра е в средата на 80-те години. Тогава в него свирят гост музиканти от Германия, Франция, Унгария и Съветския съюз. Интерес проявяват и известни диригенти от чужбина. Но всичко това приключва през 1991 г., когато избухва войната в Залива. Финансирането от страна на правителството е прекратено, а заплатите на музикантите стават едва 30 хиляди иракски динара (около 22 долара), с които те не могат и да си помислят да подменят старите или счупени инструменти с нови.
След американската инвазия членовете на оркестъра започват да получават по 570 долара месечно, но все още се оплакват от нехайството на правителството и казват, че разчитат изцяло на чуждестранно финансиране. Досега са им помогнали японската компания „Ямаха“, шведска неправителствена организация и компания за производство на мобилни телефони. “Ние сме културното лице на Ирак, казва диригентът Иза. Не е редно светът да ни помага, а собствената ни страна изцяло да ни пренебрегва.”