Марин льо Пен и властта – невъзможното вече изглежда възможно

Марин Льо Пен. Снимка: от тв екрана

Миналата сряда, когато светът се опитваше да осмисли новината за изборната победа на Доналд Тръмп, лидерката на крайната десница във Франция Марин льо Пен беше станала рано и вече коментираше в Туитър. Още преди новоизбраният американски президент да произнесе победната си реч, тя побърза да поздрави него и „свободния американски народ“.

Това едва ли беше изненадващо, тъй като Льо Пен, която е начело на Националния фронт, се надява да стане следващият президент на Франция. В сряда вечерта я гледахме как прави обширни изказвания по новините по основните телевизии, където не е редовен гост.

Повечето журналисти не я харесват особено, както и тя тях. През последните 10 месеца тя беше извън общественото полезрение, занимавайки се усърдно с разработване на изборна стратегия.

В периода между местните избори във Франция през декември миналата година, когато нейната партия спечели 27 процента от народния вот, но не успя да получи властта в никой регион, и президентските избори следващата пролет тя си поставя една единствена цел: да си изгради достатъчно добра репутация, за да разбие т.нар. републикански фронт, чрез който основните партии се обединяват на втория тур на избори във Франция, за да не
позволят на Националния фронт да спечели.

48-годишната Льо Пен търпеливо работи за превръщането на
своята партия от периферно крайно движение в организация,
способна да вземе и упражнява властта. Сега е необходимо тя да
засили недоволството на френските граждани, благодарение на
което вече е начело в социологическите проучвания преди първия
тур на президентските избори на 23 април, превръщайки го в сила,
която е достатъчно могъща, за да разруши бариерата на
конвенционалната политика и да я изведе до победа на втория тур,
насрочен за 7 май.

Тя е окуражена от неочакваната изборна победа на Тръмп над
Хилари Клинтън и мисли, че това значително увеличава шансовете й
да постигне същото. Тя каза по френската обществена телевизия,
че новоизбраният президент е „доказал, че това, което се
представя за невъзможно, може да стане възможно“. Сега тя
уверено казва, че смята, че това може да се случи и тук – че
през 2017 г. Франция ще е третото поле на глобалния политически
бунт, започнал с Брекзит и подсилен с победата на Тръмп.

Тя не е единственият човек, който вярва в това. Бившият
министър-председател Жан-Пиер Рафарен – уважаван десноцентристки
сенатор, смята, че американските избори са донесли следната
новина във Франция: „Марин льо Пен може да спечели.“ Също като
кандидатурата на Тръмп, да не говорим за победата му, беше
немислима преди година, така и повечето френски експерти
отхвърляха възможността крайнодясната лидерка да спечели
надпреварата за Елисейския дворец през 2017 г. Брекзит и Тръмп
промениха това. „Това е изборът на народа“, хвали се Льо Пен.
„Ако народът предлага толкова много изненади на елитите, то е
защото елитите „са се отчуждили“, каза тя.

„Вие не си вадите правилните поуки“, каза тя на интервюиращ
журналист, който се опита да я накара да осъди сексизма на
Тръмп. „Този въпрос не представлява никакъв интерес на фона на
тази колосална промяна.“

Льо Пен балансира. Тя не иска да бъде Доналд Тръмп. Отнася
се предпазливо към неговите крайности. Иска да избегне
обвиненията в расизъм и сексизъм: това беше имиджа на баща й
Жан-Мари льо Пен с неговите антисемитски възгледи – миналата
година тя успя да го изгони от партията, която той беше основал.
Помнете: тя иска да бъде порядъчна.

Сега тя изглежда уравновесена по телевизията, не показва
гняв към репортерите, има публикувани статии в „Ню Йорк таймс“ и
дава интервюта за сп. „Форин афеърс“. Хвали ролята на сенатор
Бърни Сандърс в американската кампания. не иска да бъде Тръмп,
интересува я динамиката, която го изстреля към Белия дом,
начина, по който той овладя народния гняв и го насочи в служба
на една изборна машина.

Според нея във Франция този гняв има същите основи, както в
САЩ или Великобритания: тя казва, че хората, отблъснати от
„необузданата глобализация“ и отворените граници, искат да си
върнат държавата. Те искат да си „върнат контрола върху своята
съдба“ от арогантните елити, които „презират народа“. Нейните
поддръжници са предимно хора от работническата класа, изоставили
левите или социалдемократическите партии, но тя постига
завоевания и сред хората, занимаващи се с чиновническа работа.

Има обаче някои разлики, които правят нейните позиции още
по-силни: високото ниво на безработица (9,6 процента) и
неоспоримата мигрантска криза в Европа подхранват недоволството
във Франция. Но кандидатурата на Тръмп беше подкрепена от
основна политическа партия, а традиционните партии във Франция
все още смятат Националния фронт за аутсайдер.

Основните партии обаче също усещат натиска на вълненията в
Америка. В десноцентристката партия „Републиканците“ на бившия
президент Никола Саркози ще има първични избори този месец, а
Саркози засилва провокативната си реторика за имиграцията и
исляма, следвайки примера на Тръмп. Макар че отрича да е
популист, той няма против да играе с тази карта, на моменти дори
повече от Льо Пен. Според Саркози възходът на Тръмп показва, че
на американците им е омръзнало от политически догми и
кандидати, подкрепяни от върхушката и медиите – кандидати като
неговия главен съперник на първичните избори, бившия
министър-председател Ален Жупе. Все пак е трудно даден кандидат
да играе срещу системата, само четири години след като е
напуснал Елисейския дворец.

Не е сигурно дали Льо Пен или Саркози ще успеят, като вървят
по стъпките на Тръмп. Но след победата на американеца френската
политика няма да е същата. „Това не е краят на света, а краят
на един свят“, каза назидателно Льо Пен. Френските медии
внимателно наблюдават следизборния анализ, който правят сега
американските им колеги, които бяха сигурни, че Хилари Клинтън
ще спечели, а не Тръмп; време е за самоанализ и от тази страна
на Атлантика. Политиците получават пристъпи на паника, след като
разломните линии в политическите дебати се изместват от леви
идеологически различия към противоположни мнения за
глобализацията или върхушката.

В интервю за в. „Монд“ бившият външен министър Юбер Ведрин,
който дълго време беше сътрудник на президента Франсоа Митеран,
говореше за „епоха на изборни въстания“. Той каза, че ако
френските елити „най-после не се вслушат в социалните беди и не
разберат привързаността на хората към сигурността, идентичността
и суверенитета“, бунтът ще достигне Франция. Историкът Пиер
Розанвалон съжалява, че „мнозина истински демократи мразят
популизма, но не разбират дълбоките му корени“. Не е достатъчно
да протестираш срещу последиците от популизма, каза ми той;
необходима ти е и самокритика. А Клинтън не е особено добра в
самокритиката, отбеляза той.
Сега нека да видим дали французите могат да се справят
по-добре.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.