Тръмп залага на магистралите, но пътят му е осеян с дупки

Асошиейтед прес

Доналд Тръмп. Снимка: официален сайт

Доналд Тръмп планира огромни инвестиции в инфраструктура с цел да се съживи американската икономика. Това обаче няма да е лесно.

Доналд Тръмп обеща да възстанови пътищата, мостовете, летищата и железопътните линии в Съединените щати. Пътят към изпълняването на това обещание обаче е осеян с дупки. Когато
президентът Барак Обама се опита да направи това, Конгресът, където републиканците имат мнозинство, му попречваше пътя почти всеки път, и Тръмп ще трябва да се бори с дълбоко вкоренената в неговата партия антипатия към държавните разходи и по-високите данъци, за да си осигури 1-ия трилион долара, необходими за изпълнението на предложенията му.

Транспортният сектор вижда надежда в плановете на Тръмп, които той представи като първи политически въпрос в своята победна реч в сряда. „Ще оправим градовете ни (…). Ще възстановим нашата инфраструктура, която ще стане, между другото, най-добрата в света“, обеща Тръмп. „И ние ще осигурим работа на милиони наши хора, докато я възстановяваме.“

Тръмп обаче не бе ясен какво точно ще направи и на каква цена. По време на предизборната кампания той каза, че ще удвои предложените от неговата съперница от Демократическата партия Хилари Клинтън 275 милиарда долара държавни разходи за инфраструктура.

Публикуван неотдавна документ на съветници на
Тръмп предвижда да се използват федерални данъчни кредити за
генериране на 1 трилион долара частни инвестиции в
инфраструктура през следващото десетилетие. За да бъде
компенсирана цената на кредитите, американските корпорации ще
бъдат насърчени да връщат у дома печалбите, държани в чужбина с
цел да се избягва плащане на данъци, в замяна на ниско данъчно
облагане.

Ако тази идея за „репатриране“ на корпоративни данъци ви
звучи позната, то това вероятно е така, защото Обама призовава
Конгреса да направи същото, а Клинтън спомена връщането на
печалбите като източника на средства, с които тя ще плати за
своя инфраструктурен план.

Някои републиканци, включително председателят на Камарата на
представителите Пол Райън, също изразиха подкрепа за плана.

Други техни съпартийци и влиятелни консервативни групи за
оказване на натиск, които искат да „намалят“ правителството,
обаче казват, че идеята звучи твърде много като повишаване на
данъците, защото предполага да се събират пари. Избраният за
вицепрезидент на Тръмп, Майк Пенс, бе един от представителите на
гласовитото малцинство републиканци в долната камара на
Конгреса на САЩ, които се обявиха за отиване в другата посока
чрез лишаване на федералното правителство от по-голямата част от
неговите отговорности в сферата на транспорта.

В американския законодателен орган е налице двупартийна
подкрепа за идеята да се промени остарялата и в незадоволително
състояние инфраструктура, ако въпросите с финансирането могат да
бъдат решени. Конгресът прие закони в областта на транспорта
през 2012 и 2015 година, за да подкрепи подложения на натиск
федерален фонд за поддържане на магистралите, който предоставя
помощ на щатите, и за да осигури умерено повишаване на разходите
за транспорт – много по-малко от онова, което е необходимо
според Обама и демократите в Конгреса.

Законодателите положиха усилия да набавят пари за плановете,
като съчетаят орязване на разходите и увеличаване на приходите
по други пера от федералния бюджет. Някои от тях бяха повече
фискални трикове, отколкото реални средства. До 2021 г. се
очаква фондът да отчете огромна разлика от 18 милиарда долара
между разходите и приходите от данъци върху горивата.
Има вероятност набавянето на пари за инфраструктура чрез
връщането на корпоративни данъци да се окаже успешно, ако е част
от една по-обща данъчна реформа, която освен това понижава
ставките като цяло, заяви Робърт Пул, директор за транспортната
политика на либертарианската Reason Foundation.

Връщането на данъците освен това е само временно закрепване
на положението. Някои индустриални лобисти настояват за
по-дългосрочно решение на бедите на магистралния фонд, като
повишаване на федералните данъци върху горивата и обвързване на
бъдещите увеличения с инфлацията.

Съветниците на Тръмп обаче няма да „искат (той) да разпореди
големи вдигания на всякакви данъци“, отбеляза Пул.
Дори с данъчни кредити, инфраструктурни проекти като
пътищата и мостовете са привлекателни за инвеститорите, само ако
те имат гарантиран източник на приходи, като магистралните
такси, който да ги направят доходоносни. В страната има само
няколко проекта, които отговарят на необходимите условия, за да
могат те да проработят.

„Няма да откриете тези обекти във всичките 50 щата, а само в
най-многолюдните“, каза Питър Руейн, председател на Асоциацията
на американските пътни и транспортни строители (American Road
And Transportation Builders Association). „Има политически
проблем с това“, предупреди той. „Подкрепата за Тръмп бе
най-силна в селските райони и Ръждивия пояс“, където е
най-малко вероятно да има такива мегапроекти.

Важното значение, което следващият президент на САЩ,
предприемач в сферата на недвижимите имоти, придава на
използването на данъчни кредити с цел привличане на инвестиции
от частния сектор, е подчертано от избора му Шърли Ибара да
оглави неговия преходен екип в транспортния сектор. Ибара, бивш
секретар за транспорта в щата Вирджиния и политически анализатор
от Reason Foundation, е най-добре известна със застъпничеството
си за такива публично-частни партньорства.

Рейтинговата агенция Standard & Poor’s е изчислила, че всеки
долар, похарчен от правителството за инфраструктура, ще
генерира растеж на брутния вътрешен продукт в размер на 1,30
долара, което би било стимул за икономиката и създаването на
работни места.

Възможно е обаче финансирането на строителни проекти чрез
данъчни кредити да сведе до минимум тези ползи, заяви Джош
Байвънс, директор за изследванията и политиката в либералния
Economic Policy Institute. Това е така, защото кредитите често
увеличават печалбата от вече изпълнявани проекти, но в същото
време не помагат на проектите в бедни райони, които е по-малко
вероятно да генерират осезаема възвръщаемост.

„Поемате риска да използвате парите, за да осигурите печалба
на хора, които са щели да строят така или иначе“, каза Байвънс.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.