Сечин показа кой е господарят в Русия

Владимир Путин и Игор Сечин. Снимка: от тв екрана

Във вторник, 15 ноември, бе съобщено за ареста на министъра на икономическо развитие на Русия Алексей Улюкаев. Срещу него се води углавно разследване за получаване на подкуп от 2 милиона долара, които Улюкаев бил поискал чрез изнудване от ръководството на руската петролна компания Роснефт. Подробности за самия арест все още няма, но, съдейки по коментарите, повечето политици и държавни чиновници са били силно учудени от ставащото. Някои експерти дори се съмняват в истинността на тази информация.

Дмитрий Орешкин*: Отношението ми е двуяко. От една страна няма никакви основания да предполагаме, че господин Улюкаев е невинен агнец. От друга страна – изобщо не мисля, че той е правел нещо, което да го открои коренно от редицата на руски чиновници. Той нито е по-лош, нито е по-добър от другите. Когато става дума за размера на подкупа, нещата са много разтегливи – кой и как го е смятал. Обявиха цифрата 2 милиона долара, което наистина е малко, защото това дори не са онези прословути 2%, ако се има предвид обемът на приватизационната сделка с Башнефт.

Това може да бъде първият, вторият или третият, та ние не знаем подробности. Затова да се разсъждава дали това е много или малко, според мен е безсмислено. Тук в определена степен става дума за нещо друго – както бе в съветските времена, трябва да започнем вече да четем не това, което ни дават да четем, а това, за което няма да напишат, това, което е написано или не е написано между редовете. А между редовете мисля, че е написано следното: в Русия хвърлят в затвора губернатори, бизнесмени, полицаи, затварят военни, а единствените, които не хвърлят в затвора са хората от Федералната служба за сигурност (ФСС), затова именно ФСС и, може би, Националната гвардия хвърлят всички в затвора.

Това много силно напомня времената от 30-те години, когато икономиката след „блестящите“ реформи на другаря Сталин трайно потопи кораба на дъното и трябваше да бъдат намерени виновни. И намериха Промпартията (голям съдебен процес в СССР по делото за вреди в промишлеността – бел. ред.), намериха врагове, които са извършвали саботажи, намериха различни буржоазни спецове, които разлагаха обществото. Наказаха ги и веднага стана по-леко. Е-е, истината е, че икономика не започна да се развива по-добре в резултат на това – 5-годишните планове бяха провалени, но затова пък в пропагандата стана както никога дотогава по-добре, защото всички започнаха през 30-те години да се страхуват и то много силно. Ето и сега – колкото по-зле е реалната икономика в страната, толкова по-твърд трябва да бъде вертикалът, за да си затворят устата всички онези, които, като Улюкаев, непредпазливо предричаше, струва ми се 18 години икономическа стагнация.

Това е едната страна на нещата. Втората, може би по-важната
според сегашните времена и достатъчно очевидна, е в това, че
бъдещата теоретична вероятност Роснефт да се приватизира като
минимум е отложена, а вероятно и въобще е унищожена. На това,
колкото и да е странно, малко хора обръщат внимание, макар че
преди половин година убедително и дълго ни говореха, че макар
приватизацията на Башнефт от Роснефт да не донесе голяма изгода,
защото държавата не получава пари, а просто ги премества от
единия в другия джоб. Тъй като Роснефт е по същество държавна
корпорация, за бюджета от това не произлизат големи облаги,
макар то да се нарича приватизация, но пък в бъдеще, когато
Роснефт получи Башнефт, то тогава цената на Роснефт ще достигне
11 милиарда долара и ние ще я продадем много изгодно в интерес
на любезното отечество.

Башнефт успешно я приватизираха, а сега, след като затвориха
Улюкаев или обещават да го затворят, желаещи да купят Роснефт
ще се търсят със свещ и пак няма да се намерят. Защото
миноритарният акционер все пак разчита на някакви права, а сега
ясно и в прав текст му се казва, че никакви права при конфликт с
господин Сечин няма да има, и дори няма никакви основания да се
надява на това, защото арбитър по такива права трябва да бъде
човек на равнището или с положението на Улюкаев. Сечин показа
кой е господарят в къщата и с леко движение на ръката той даде
да се разбере на всички потенциални купувачи, че не си струва да
се редят на опашка за приватизацията на Роснефт. Така Башнефт е
благополучно приватизирана, позициите на Роснефт рязко се
повишиха в монополната руска икономика. Силно се съмнявам, че
сега ще я продават на някого, защото трудно си представям
инвеститор със здрав разсъдък и ясна памет, който би се решил да
направи това, отчитайки факта, че изначално тези активи са
отровени, защото над тях виси сянката на незаконното изземане на
собствеността на ЮКОС. Така че от тази гледна точка Сечин си
гарантира минимум една година, а може би и повече, спокоен живот
в качеството си на монополен ръководител на почти монополната,
но във всички случаи, най-голямата петролна корпорация в Русия.
Това също е много важен ефект.

Още един трети – укрепването на силовото крило в ръчното
управление на икономиката. Тук вече никой не се интересува за
това, което господин Улюкаев нарече инвестиционна
привлекателност и повишена конкурентоспособност на руската
икономика. Сега е ясно, че икономиката се ръководи ръчно от хора
с големи генералски пагони и че икономиката се управлява
по-добре от този, който е по-близо до тялото на Владимир
Владимирович Путин. А по-близо от Сечин едва ли у нас в
икономика ще се намери. Това е и връщане към най-добрите времена
на сталинския модел. Отчасти, може би, напомня китайския модел,
когато непрекъснато слушахме, че са хванали някого, наказали са
го и са го разстреляли заради корупция, а икономика
междувременно след дългия период на растеж, свързан с
либерализационните програми на Дън Сяопин, буксува и лека полека
върви все по-надолу и по-надолу. Следователно ще трябва да се
разстрелва все повече и повече, а резултатите ще бъдат все
по-малко и по-малко. Струва ми се, че моята страна е навлязла в
подобна траектория.

БТА

*Дмитрий Орешкин е руски политолог и наблюдател.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.