www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
неделя, 19 февруари 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Опциите на Доналд Тръмп в Близкия изток

25 Ноември 2016

 

Шломо Бен-Ами*

Шломо Бен-Ами. Снимка: от тв екрана

Избраният президент на САЩ Доналд Тръмп каза много неща за външната политика, без всъщност да казва нищо. Неясните му изявления не дават голяма представа какъв ще е външнополитическият курс, който той наистина ще следва, и няма особени основания да се смята, че когато подходът му стане ясен, той ще е това, от което се нуждаят САЩ или светът.

Тръмп е бизнесмен, а не държавник. Той мисли за незабавните печалби и загуби и това си пролича в изявленията му, че американските съюзници трябва да имат по-голям принос в алиансите за сигурност. В период на нови предизвикателства и нарастващи заплахи придържането към този тесногръд, изолационистки подход едва ли ще доведе до нещо добро.

Един от регионите, който Тръмп няма да може да игнорира, е Близкият изток. САЩ ще бъдат въвлечени в кризата в Сирия, макар че там Тръмп няма особено голям избор. Все пак американските “умерени” джихадистки съюзници не са по-приемливи от президента Башар Асад, а т. нар. “Ислямска държава” още съвсем не е победена.

Бившият кмет на Ню Йорк Руди Джулиани, близък съветник на Тръмп и вероятен член на правителството му, определи разгрома на “Ислямска държава” като най-важния външнополитически приоритет на новата администрацията. Тръмп твърди, че знае “повече за “Ислямска държава” от генералите”. Но това е малко вероятно. В крайна сметка, единственият начин да се разгроми напълно движение, което процъфтява в условията на хаос, е да се изградят силни и компетентни държави, а Тръмп няма нито достатъчно желание, нито търпение да направи това.

Ако Тръмп избере чисто военния подход, ще разбере, че всяка
“победа” само отваря ново пространство за насилие и терор.
Завладяването на Ракка и Мосул от ръководената от САЩ военна
коалиция ще подобри позициите на Вашингтон сред сунитските му
съюзници, но в същото време ще намали натиска върху оста Русия
- Иран - Хизбула. След оттеглянето на “Ислямска държава”
подкрепяните от Иран шиитски милиции ще започнат масово да
убиват сунитите в Мосул”. Сътресенията и натискът върху
сунитите, които ще последват, ще подхранят още повече тероризма
- било то на “Ислямска държава”, било на съвсем нови
групировки.

Какъвто и курс да поеме Тръмп в Сирия, той със сигурност ще
е повлиян от руския президент Владимир Путин. Тръмп трябва да
откъсне САЩ от зависимостта им от Русия във войната в Сирия, за
да парира усилията на Путин да използва позициите си в Сирия за
увеличаване на влиянието си по въпроса за Украйна.

Разбира се, не е сигурно, че Тръмп ще пожелае да се
противопостави на Путин, за когото избраният президент се изрази
с възхищение. Но американските висши военни и висши служители в
областта на сигурността, както и републикански сенатори като
Джон Маккейн най-вероятно няма да позволят на Тръмп да “върне
величието на Русия”, като се предаде и по въпроса за Сирия, и за
Украйна. Ако се отстъпи за Украйна, това само ще засили
позициите на Русия в район, който тя смята за своя “сфера на
влияние”, а това би могло да доведе до разпадане на НАТО.

Ако се съди по изявленията му по време на предизборната
кампания, Тръмп може би не се притеснява от разпадането на НАТО
- или на който и да било съюз за сигурност на САЩ, поне не и
засега. Но резултатите може да са катастрофални, не на последно
място защото липсата на американски гаранции и структури за
сигурност може да стимулира разпространението на ядреното
оръжие.

Особено тревожно е обещанието на Тръмп да суспендира
споразумението за иранската ядрена програма. Иран е подготвил
Хизбула като свой силен съюзник, който да действа вместо него в
ситуации, в които трябва да отвърне на ударите на враговете му.
Още повече, че суспендирането на споразумението за нула време
ще превърне Иран в ядрена сила. В регион без система за обща
сигурност терористични групи лесно могат да се сдобият с прости
ядрени устройства.

Като се има предвид всичко това, ще е благоразумно онези
съюзници на САЩ в Близкия изток, с които са влошени отношенията
- Саудитска Арабия, Египет и Израел, да престанат да се
противопоставят на споразумението с Иран, а вместо това да
насърчат Тръмп да го запази. Също така обещанието на Тръмп да
намали финансирането за чужди съюзници като елемент от по-общата
му стратегия “Америка преди всичко” би трябвало да охлади
радостта им от неговата победа.

Друг “отчужден” съюзник, който може да формира решенията на
Тръмп за Близкия изток, е Турция, която през последните месеци
се опитва да подобри отношенията си с Русия. За да спаси
двустранните отношения, Тръмп ще трябва да жертва партньорството
на САЩ с кюрдите, чиито военни отряди в Сирия и Ирак са
най-надеждните съюзници на Вашингтон в битките за Мосул и Ракка.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган може и да иска
“Ислямска държава” да бъде разгромена, но още по-силно иска да
съсече амбициите на кюрдите за самоуправление. Възнаграждаването
на кюрдите за помощта им чрез подкрепяне на усилията им за
създаване на държава ще е толкова неприемливо, че за да го
предотврати, Ердоган може дори да се опита да осуети поражението
на “Ислямска държава”. Когато към това се прибави и опозицията
по този въпрос от страна на Ирак, Сирия и Иран, става ясно, че
кюрдската независимост не е част от играта.

Но създаването на палестинска държавна би трябвало да бъде.
И Тръмп почти го каза, макар и по своя хаотичен начин, и така
подхрани надеждите на някои палестинци, че избирането му може в
крайна сметка да сработи в тяхна полза. Фанатичното
заселническо движение в Израел обаче е останало с точно
обратното впечатление и смята, че победата на Тръмп е разрешение
за неограничено разширяване на селищата на палестинските земи.

В крайна сметка, начинът, по който Тръмп ще използва
влиянието на САЩ в израелско-палестинския конфликт - единствения
проблем в Близкия изток, по който американското влияние е
безспорно, може да зависи от това, което се случва там, на
място. И по-конкретно, офанзивата за изграждане на селища може
да завърши с особено жестока трета палестинска интифада.

Но Тръмп не бива да чака да се стигне до криза, която да му
налага дневен ред. Вместо това трябва да признае, че в момента,
повече от всякога след 1948 г., сунитските съюзници, охладнели
към САЩ, имат силен стимул да се помирят с Израел и да си
сътрудничат с него по регионалната сигурност, както и че такова
споразумение може да бъде легитимно само при създаване на
палестинска държава. Като се има предвид, че това ще подпомогне
и помирението на САЩ с арабските страни, в интерес на
американската национална сигурност Тръмп не трябва да се колебае
да поеме инициативата.

БТА

*Шломо Бен-Ами е бивш израелски външен министър. Той е
вицепрезидент на Международния център за мир в Толедо. Автор е
на книгата “Белезите на войната; раните на мира:
Израелско-арабската трагедия”. (Бел. на изданието)





Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com