Защо Турция откри подходящ за момента съюзник в лицето на Русия

Франс прес

Президентите Путин и Ердоган. Снимка: ЕПА/БТА

Предизвикала преди година тежка криза със свалянето на руски бомбардировач, Турция впечатляващо се сближи с Москва, в която откри подходящ съюзник с оглед днешния упадък в отношенията си със Запада.

Унищожаването на руския самолет над турско-сирийската граница на 24 ноември 2015 г. и гибелта на пилота породиха опасения от конфронтация между двете страни седмици след началото на руската намеса в Сирия.

През юни т. г. обаче турският и руският президент започнаха процес на нормализация, чийто връх бе визитата на Реджеп Тайип Ердоган през август в Русия, последвана от посещение на Владимир Путин в Истанбул през ноември. Помирението стана факт въпреки дълбоките разногласия по сирийския въпрос – Путин е ключов съюзник на президента Башар Асад, а Ердоган подкрепя бунтовниците, които искат да свалят Асад.

Извън сирийския контекст затоплянето с Русия идва в момент, когато отношенията между Турция и ЕС минават през турбулентна зона – Ердоган редовно демонстрира, че европейските критики по повод ситуацията с човешките права в страната му го дразнят след неуспешния пуч от 15 юли и преди очакваното блокиране на
процедурата за влизане в блока.

Тактически съюзи

Сдобрявайки се с Москва, Ердоган според аналитици изпраща и послание към Вашингтон, който за беда на Анкара подкрепя кюрдските милиции в Сирия и отказва да му предаде проповедник Фетхуллах Гюлен, сочен за подбудител на проваления преврат.

„Засега смятам, че Анкара използва ориентирането към Русия, главно за да възстанови позициите си пред западните страни, по-специално пред американците“, коментира Жан Марку, професор в гренобълския институт по политически науки и научен сътрудник към Френския институт за анадолски изследвания.

Според него сегашните сходни становища на Анкара и Москва са
предимно „въпрос на тактика“ и на този стадий не бележат
стратегически завой, който би довел Турция до разрив с Европа
или НАТО.

„Готова ли е Турция да приеме окончателно стабилизиране на
режима на Башар Асад, да обедини наново Кипър независимо от
цената, за да угоди на Владимир Путин, да се съгласи с
разполагане на руска авиация в базата Инджирлик или да купи
руска противоракетна система, не твърде съвместима с членството
й в НАТО? Никак не е сигурно“, изтъква експертът.

Икономическите интереси също са били сред решаващите фактори
за това помирение.
„Една от целите бе да се възстанови икономическото и
енергийното сътрудничество, също и да бъдат вдигнати руските
санкции, които дадоха негативен ефект“, заявява Синан Юлген,
директор на Центъра за икономически изследвания и международни
отношения в Истанбул (EDAM).

Вдигане на икономическите санкции

Русия наистина отмени икономическите санкции, наложени на
Истанбул като наказание за свалянето на нейния самолет,
включително забраната върху чартърните полети, довела до
83-процентен спад в броя на руските туристи в Турция.

През октомври, когато Путин бе на посещение в Истанбул,
двете страни подписаха и проекта „Турски поток“, който ще даде
на Русия възможност да доставя на Турция и Европа газ по дъното
на Черно море.

Но както добавя Синан Юлген, сближаването между Анкара и
Москва „не бива да се възприема като стратегическо
преориентиране, тъй като Русия всъщност може да предложи на
Турция твърде малко, за да компенсира евентуалната загуба на
дълбоки политически, икономически връзки и контакти в
сигурността, които я свързват със Запада“.

А по думите на Айкан Ердемир от вашингтонската Фондация за
защита на демокрацията Ердоган, който се надява да установи
президентско управление и неотдавна спомена, че Турция може да
се присъедини към Шанхайската организация за сътрудничество,
патронирана съвместно от Пекин и Москва, би могъл да направи
решителната стъпка.

„Ердоган знае, че щом посяга към еднолична власт, ще се
чувства далеч по-добре сред авторитарните режими от Изтока,
вместо да се подлага на критики, идещи от западното семейство на
народите“, пояснява експертът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.