Войната в интернет, Кастро, кой е ляв, кой десен

Из Фейсбук, интернет, тлее е една непрекъсната словесна война, ако щеш я наречи хибридна, виртуална. Разменят се язвителни забележки. Мнозина пишат безапелационни гръмовни статуси. Замеряме се с линкове и цитати. Всеки е прав и разприятелява други, които не мислят като него.

Сега, като умря Кастро и войната припламна с тежки сражения. Някои, за да се демонстрират за правоверни десни, го сравняват с …Пол Пот. Моля? Абе, къде е Пол Пот, къде е Кастро? Пол Пот изби няколко милиона, документираше със снимки рязане на глави. За Кастро определението диктатор се основата на това, че бягат от неговия режим с лодки, заплатите са 20 евро, има дефицит и купони, хомосексуалистите нямат права, и в затвора са минали няколкостотин политически през последните години. Сега, след посещението на Обама дали са останали и няколко десетки. Ама е режим, да. Могат да се измерят точно параметрите му. И в Северна Корея е комунизъм, ама не се е видяло някой да симпатизира на техния лидер, нито на баща му и дядо му.

Все някакви обективни сравнения трябва да се правят. Кастро е епоха, голяма историческа фигура. В „Ню Йорк таймс“ писаха, че няма човек с такова влияние и извършил такива промени в региона от времето на Мексиканската революция насам (виж тук). Доста ласкава статия за него, макар да го смятат за диктатор. Също и във „Върайъти“ (виж тук). Като го кажеш това, някои възразяват – ама това бил ляв вестник. И понеже е ляв (колко да е ляв?), сигурно се брои за дефектен. Това е много типично мислене – абе, тоя е ляв. Ами свиквайте с демокрацията. Тя не включва само дясно, както някои си мислят. И се стига до абсурда да адвокатстваш на лявото, пред хора, които погрешно се смятат за десни, защото били за Бойко и Цецка. Или за Командира Костов (в когото провиждаха роматничен образ, като Кастро). Хора, които цял живот са били на заплата, обясняват, че са десни, а „фирмаджиите“ били мошеници. И злорадстват сега за новия закон, че „комунистите” си бранели петолъчката. И тези, които „хвалят“ Кастро, са комунисти.

При Кастро се изреждаха като на поклонение да се срещат с него световни знаменитости, които съвсем не са аполгети на комунизма. Не, не става дума за Марадона, който си е татуирал Че Гевара.
Ако Анди Гарсия нарича Кастро диктатор, Джак Никълсън го нарича гений и хуманист. Ако Варгас Льоса го смята за отрицателен герой, Маркес го смята за… знае се.

Цитират Стивън Спилбърг след срещата си с Кастро да казва репликата „най-важните 8 часа в моя живот“. При положение, че е съвсем непрестижно точно в Америка да кажеш нещо положително за Кастро. Ако не беше непрестижно кой знае какво щяхме да чуем. Не деликатната реплика на Френсис Форд Копола: „И двамата имаме бради, и двамата имаме власт, и искаме да я използваме за добро“.

И някои си мислят, че тази привързаност на известните към Кастро е защото никой не би се отказал да се види с един диктатор, който има брада и пуши пури… От любопитство към екзотиката, някакъв холивудски шик.
Абе, може ли сериозни хора да мислят така? Защо трима папи се изредиха на посещения при Кастро, а не при Пиночет, който е такъв положителен образ за новоизлюпените ни десни антикомунисти?
Защо „Плейбой“ не направиха интервю с Пиночет, а с Кастро? Защо Робърт Редфорд не отиде да се гмурка за риба с диктатора Сомоса, а с Кастро?

Защо всички тия знаменитости не ходеха като на поклонение при аржентинската хунта или при някои други латиноамерикански диктатори – такива дал господ?
Въпросът не е дали си ляв или десен, а дали можеш да мислиш обективно.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.