Измислици и истина за лагера в Харманли – какво има и какво няма там?

Местните най-много се дразнят, че афганистанците им опустошават градините наоколо

Момент от бунта, при който се намеси полиция и жандармерия. Снимка: Sakarnews

Бел. ред. – Следващите редове са от Иван Атанасов, редактор на „Сакарнюз“, новинарска агенция в Харманли, която издава и местни вестници.
Той следи отблизо проблема с бежанците откакто съществува, още от създаването на лагера там. При последния бунт (който не беше първи), кадрите, заснети от Иван Атанасов, бяха купени от всички големи световни агенции. Фотоагенции и национални телевизии у нас също го търсят в такива „новинарски моменти”. Атанасов е добре информиран за ставащото в лагера, още повече, че градът е малък и всички, които работят със или при мигрантите, се познават.
От e-vestnik му поръчахме да напише какво става в този лагер, да отговори на няколко основни въпроса, които се коментират по медии и социални мрежи. Ето и неговият отговор:

Защо някои го наричат концлагер? Какви са условията?

Лагерът всъщност е Регистрационно-приемателен център. В него по последни данни от началото на месеца е имало 3100 души. Пристигали са по 80-100 души на ден, но сега след застудяването потокът е намалял силно. Мигрантите минават и заминават оттук. Регистрират се, настаняват ги, след няколко дни или кой когато си уреди, бягат от лагера, взимат автобуси и транспорт за Сърбия. Когото хванат там на границата, го връщат. После бягат пак, търсят път към Западна Европа.

Лагерът е създаден през 2012 година отначало като временен център, в който могат да се настаняват до 1000 души в палатки, за по няколко дни.
Намира се на 175 декара, на територията на бившите казарми. Преди 2 години всички помещения бяха основно ремонтирани, с инвестициите за 10 милиона лева, от фонд „Убежище, миграция и интеграция“. Чешкото правителство отпусна 500 000 лева, с който ремонтираха и санираха две сгради, а Върховният комисариат за бежанците направи столовата.

Санираната и ремонтирана сграда с 500 000 лева, отпуснати от чешкото правителство. Снимка: Sakarnews

Всички помещения при завършването си отговаряха на най-строгите изисквания на санитарните органи. Те са алуминиева дограма, с ламинат на пода. Във всички помещения има отопление, електрически конвекторни печки. Това е основното, което дразни местните и хората, които са запознати с инвестициите в лагера. Тук са осигурени условия, каквито по-бедните българи не могат да си позволят, и отопление, за сметка на българския данъкоплатец – всички коментари започват и завършват с това.

Стаите са с по 6 и 10 легла, за да поемат потока от хора, който е по-голям, отколкото възможностите на лагера. В стаите леглата са на два етажа, с матраци. Спалното бельото не се пере често, но по вина на мигрантите. Те могат да ползват безплатно обществената пералня, където служители перат и сушат индивидуално и дрехите на мигрантите.

На всеки етаж има общи тоалетни, бани, помещения за пране. Някои от чешмите не работят, крановете им са изкъртени или развалени, неизвестно как и от кого. Някои мивки се запушват от мръсотии, дълго време остават непочистени. В деня, в който стана бунта, в целия град нямаше вода заради авария.

Семейство иракчани, настанено във фургон, си е наклало огън отпред. Снимка: Sakarnews

В другите едноетажни помещения, от южната част на лагера са настанени  афганистанци, които досега са създавали най-много конфликти и проблеми. Повечето от тях използват леглата като рафтове, а спят по земята, както са го правили в родината си, в кирпичените къщи.
Имат общи тоалетни и санитарни възли, но повечето от обитателите за пръв път виждат такива неща. Те са живели без течаща вода и санитарни възли, не ги експлоатират правилно.
Хигиената не е най-важното за тях, това се потвърждава от хора на БЧК. Те настояват да има повече социални работници, които да им показват. Според тях трябва да се осигурят  препарати.

Други са настанени във фургони, в които има две стаи със собствен санитарен възел. Във всеки един фургон са настанени между 5 и 10 души.
В лагера има спортна площадка.
Доброволци са организирали училище и малки деца учат английски при англичанката Джил. Тя и дъщеря й са доброволки в лагера.
Няма  български учители, които да обучават и възпитават малките деца.
Пари на бежанците не се дават.

Двустайните фургони. Снимка: Sakarnews

Има ли убити при бунта, както се говори?

В интернат се заговори, че при потушаването на бунта има убити. Това не е потвърдено от никого, включително и от самите бежанци в лагера. Никой от българския персонал в лагера не е чувал или виждал нещо такова. Ако има такъв инцидент, трудно би могъл да се скрие, защото градът е малък, всяко действие във и извън лагера може да се проследи от свидетели. Много от бежанците имат смартфони и могат веднага да разпространят подобна новина.
Появиха се снимки, на разкървавени глави с лепенки, но не се знае дали са от полицейско насилие. За сравнение при масовия бой в лагера преди няколко месеца, в който участваха около 800 души, имаше трима пострадали и то не сериозно.
При последния бунт официалните власти съобщават за 24 ранени полицаи, а за бежанците няма официални данни. Пострадалите сами могат да потърсят медицинска помощ. В болницата в Харманли беше настанено едно 15-годишно момче с черепна травма и с опасност за живота. Последно казаха, че ще го преместят в Стара Загора.

Дали някой ги репресира вътре? Пускат ли ги извън лагера?

Вътре в лагера няма полиция или въоръжен персонал, който да оказва някакви ограничения на мигрантите. Охраната е невъоръжена, само се обажда на полицията при нужда. В момента след бунта има военни патрули около лагера.
Вътре афганистанците имат числено превъзходство и се опитват да се наложат над другите, които са от Ирак, Иран, Сирия. Никой от тези държави не може и не иска да общува с пущуните. Всекидневно избухват шумни караници и стълкновения между етническите групи по най-различни поводи. При един от случаите стана сбиване заради фалшиво пеене.

Лагерът е от отворен тип, мигрантите свободно влизат и излизат, обикалят из града. Иранци, сирийци, който има пари, пазаруват по магазините, ходят по заведения. И отделни афганистанци имат пари, но по принцип харманлийци тях ги избягват, като основно коментират, че ходят на тумби, мръсни са и миришат.

Най-големият проблем, който предизвиква местните е, че градините със земеделска продукция около лагера непрекъснато бяха опустошавани от афганистанци. Денем, нощем влизат в градините с калъфки от възглавници, от чаршафи, и ги пълнят със зеленчуци, плодове, каквото намерят.

Бунтът избухна, когато властите се опитаха да прекратят излизането от лагера и да наложат карантина. Стотина метра от оградата липсват или са съборени, и на практика това не може да стане. Сега ремонтират оградата.

За медицинското обслужване в лагера

Мигрантите се лекуват и в местната болница, раждат тук, ползват медицинските услуги за сметка на българския данъкоплатец. Няма мигрант, който да е върнат от там. При нужда ги отвеждат до болници в Хасково или Пловдив.
В лагера има два лекарски кабинета, стоматологичен, линейка. Но допреди месец медицинските лица не достигаха. Много от настанените тук нямат здравна култура и не търсят лекар, някои не спазват елементарна хигиена.

Според доброволци от „Ориент България“, в  лагера се чувства недостиг на лекарства. В същото време за пример изтъкват, че тяхно дарение отпреди два месеца за бежанците в Елхово, все още не е усвоено, защото от администрацията не знаели под каква форма да стане.

(следва – Лагерът се използва като база от каналджиите; какво искат, накъде са тръгнали, каква е храната, има ли болести)

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.