Ще завие ли към Москва новият президент на Молдова?

Илюстрация: Стратфор

Новият президент на Молдова – горещ привърженик на Русия, несъмнено има намерение да направи някои промени във външната политика на страната си, след като встъпи в длъжност. Игор Додон, който е лидер на Социалистическата партия, отдавна призовава за преоценка на отношенията на Кишинев с Москва, с Европейския съюз и с отцепническото Приднестровие. Всичко това може да доведе до съществени тактически промени в предстоящите месеци. Но при дълбоко разделеното молдовско общество, следващото правителство ще си навлече сериозни проблеми, опитвайки се да наложи каквито и да са значителни стратегически промени.

Президентските избори в Молдова на 13 ноември бележат две повратни точки за малката, но имаща стратегическо значение страна. Това бяха не само първите преки общи избори от 20 г., но те също слагат край на 7-годишното управление на прозападни политически сили. От 2009 г. Молдова бе управлявана от парламент
и президент, които са привърженици на Европейския съюз. През 2014 г. тя подписа заедно с Украйна и Грузия споразумение за асоцииране и свободна търговия с ЕС.

Но през изминалата година дрязгите между проевропейските партии в Молдова плюс огромния скандал за присвояване на (държавни) пари постепенно смъкнаха рейтинга на одобрение на правителството. В същото време нарасна популярността на партии, обявяващи се за по-тесни връзки с Русия, като Социалистическата партия и Нашата партия. Техните лидери оглавиха протести и в крайна сметка успяха да принудят Кишинев да направи значителни политически компромиси, включително конституционна поправка за пряко избиране на президент, а не както досега за назначаването му от парламента. Додон се възползва от възможността на новия избирателен формат и победи своята проевропейска съперничка Мая Санду, събирайки 52 процента от гласовете.

В предизборната кампания Додон обеща да укрепи връзките на
Молдова с Русия и да преразгледа връзките й със Запада –
вероятно дори да се откаже от споразумението за асоцииране на
страната с ЕС. Той обеща и напредък в преговорите на Кишинев с
Приднестровието – отцепническа територия по източната граница на
Молдова, политически и военно подкрепяна от Русия.

След оповестяването на изборния резултат Додон незабавно
обяви, че първото му посещение в чужбина като президент ще бъде
в Москва, и призова за интегриране на Молдова в оглавявания от
Русия Евразийски икономически съюз. Седмица по-късно той обеща
да възприеме по-гъвкав подход от своите предшественици към
Приднестровието, включително и клауза, според която всяко бъдещо
споразумение ще предвижда, че Молдова не може да се присъедини
към НАТО.

Подобни изявления предполагат, че Додон възнамерява да
промени ориентацията на Молдова от Запада към Русия. Да се
говори така обаче е по-лесно, отколкото наистина да се
реализира. Дълбоки политически и културни различия разделят
молдовското общество, както се вижда от протестите на прозападни
групи, избухнали в Кишинев след избирането на Додон.

Молдова, освен това, е парламентарна република и клонящата
към ЕС коалиция начело с премиера Павел Филип все още има
мнозинство в парламента. Той, заедно с някои от най-известните
политици в страната, увериха молдовския народ, че пътят на
Кишинев към европейска интеграция ще остане непокътнат въпреки
изборната победа на Додон.

Дори самият Додон смекчи риториката си след вота, като каза,
че подобряването на връзките с Русия не е необходимо да стане
за сметка на отношенията на Молдова с Европейския съюз. Той
призна също, че като президент няма юридически пълномощия да
отхвърли споразумението на Кишинев за асоцииране с Брюксел.
Вместо това Додон предложи свикване на референдум за
споразумението, за да се реши дали молдовците го подкрепят. Той
каза също, че може да не се опита да присъединява веднага
страната към Евразийския икономически съюз, вероятно с намерение
за курс към сътрудничество или търговско споразумение вместо
пълно членство.

При всеки от тези варианти няма изгледи за незабавни и
коренни външнополитически промени за Молдова. Не могат обаче да
се изключат няколко малки стъпки в предстоящите месеци.
Приятелското отношение на Молдова към Запада я превърна в мишена
на руски търговски ограничения, които могат да бъдат смекчени,
след като Додон поеме президентския пост. Кремъл вече потвърди,
че Додон ще посети Москва в края на ноември (Додон отиде на
частно посещение със семейството си, като каза, че не може да
направи официална визита преди да встъпи в длъжност – бел.ред.).
Новият (молдовски) лидер обяви, че възстановяването на
икономическите връзки между двете страни е сред приоритетните
въпроси за посещението.

Додон планира посещение и в Тираспол („столицата“ на
Приднестровието) през януари, след като там бъдат произведени
собствени президентски избори през декември. При анонсираното
вече благоразположение на Москва, Додон вероятно ще намери
„климата за преговори“ в територията значително подобрен,
особено след като финансовите проблеми на Приднестровието го
подтикват да търси обща икономическа почва с Кишинев.
И макар че Русия почти сигурно няма да се съгласи да
изтегли войските си от Приднестровието, тя може да се окаже
„отворена“ за някои форми на икономическо и политическо
помирение с Тираспол.

Така че Додон наистина може да осъществи важни промени в
Молдова в идните години, но този процес вероятно ще бъде
постепенен и внимателен, а не рязък и внушителен.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.