Пет въпроса за популизма

Франс прес

Споменавана по време на вота в подкрепа на Брекзит, повтаряна във връзка с кампанията на Тръмп, думата „популизъм“ присъства неизменно днес в анализите и политическите коментари преди всеки вот, както е в случая с изборите в Австрия и Италия този уикенд. Използването на термина, наситен с история и противоречиви значения, обаче не е безопасно.

Каква е дефиницията на популизъм?

„Думата е навсякъде, а дефиницията й я няма никъде“, пише през 2012 г. директорът на списание „Критик“ Филип Роже. „Днес повече от когато и да било терминът е труден за дефиниране, защото това е „полемична“ дума, с която „се обозначават много различни явления“ допълва Роже, който е университетски специалист.

За Оливие Ил, специалист по политически идеи в Института за политически науки в Гренобъл, тази трудност се дължи на факта, че „думата популизъм не е понятие“, а „моралистка категория“. „Думата популизъм не служи за назоваване на нещо, а за изобличаване на нещо“, допълва Ил. „Това е сливане на две думи“, което може да бъде заменено в зависимост от случаите с думите „национализъм“, „протекционизъм“, „ксенофобия“, „шовинизъм“ и
„опростяване“.

„Политическият изказ, който е насочен към народните класи, основаващ се на критика на системата и на нейните представители, на елитите“, това е дефиницията на популизъм в изданието на 2013 г. на речника „Пти Робер“. „Това е неясна и неточна дефиниция“, смята Оливие Ил, защото „средните класи, както се вижда в Австрия с Партията на свободата също са засегнати от този феномен, както и народните класи“.

Американският изследовател Мар Фльорбей, от университета в
Принстън, дефинира популизма като „търсене от страна на
харизматични политици на пряка народна подкрепа чрез една обща
реч, която поставя под въпрос класическите демократични
институции“.

Кога и как се е родил популизмът?

В Русия и в САЩ към края на 19 век. Първоначално
„популизмът“ означава аграрно движение, със социалистическо
вдъхновение, стремящо се към еманципацията на руските селяни
около 1870 г. То се прилага по същото време и за дефинирането на
американско селско протестно движение, насочено срещу банките и
железопътните компании.

Думата придобива нов нюанс в средата на 20 век в Латинска
Америка с лидерите на Аржентина Хуан Перон и на Бразилия Жетулиу
Варгас, символизиращ народните движения с националистически
акценти, а понякога и социални акценти, и който не се отнася
нито за борбата на марксистките класи, нито за една фашистка
идеология.

Десен ли е популизмът?

„Не“, отговаря, без да се колебае, Марк Фльорбей.
„Популизмът може също да се появи вляво. Вижте например бившия
венецуелски лидер Уго Чавес“, казва той.
„Освен това в Латинска Америка терминът обозначава преди
всичко левите движения“, подчертава Оливие Ил.

В Европа популизмът обозначава основно десните или
крайнодесните движения. „Подобно използване на думата отговаря
на една традиция“, казва Филип Роже. „Народен“ е прилагателно,
асоциирано с левицата, както например Народен фронт. „Популист“
никога не е бил термин, асоцииран с левицата. „Да бъдеш
популист“ във Франция се казва за онзи, който манипулира идеите
на народа с политически цели“, обяснява Роже.

В речите на радикалните европейски левици като Подемос в
Испания, има популизъм, използван в „широк смисъл“, за да се
покаже противопоставянето на „малките“ и на „големите“, казва
Роже. Но „отказът на радикалните европейски левици да вкарат
ксенофобията и расизма в излагането на аргументите си“ ги
различава от „десния популизъм“, допълва Роже.

Напредва ли популизмът в Европа?

Оливие Ил още през 2003 г. в своя книга привлече вниманието
върху „възхода на тези форми на политически изказ, върху тяхната
новост, върху техните цели“.

„Този призрак, който броди из Европа, е днес една
политическа и социална сила, отлично установила се и намираща се
дори на прага на властта“, констатира днес Ил.

И „заради тежестта, която придоби ЕС върху държавните
политики и социалните безпокойства, пораждани от миграционните
течения, критиката на патологиите на демокрацията е преди всичко
подета от крайнодесните движения“, допълва той.

Популист ли е Доналд Тръмп?

„Да“, смята Марк Фльорбей.
„Той иска да омае „онези забравени мъже и жени“ и критикува
фалшифицираната система на медиите, изборите и върхушката“,
казва експертът.

„Не“, отговарят двамата френски университетски специалисти.
Кампанията на новоизбрания президент беше „преди всичко кампания
на една твърда десница, облечена в риторичен популизъм“, казва
Филип Роже.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.