СофияПловдивВарнаБургасРусе

Александер ван дер Белен печели. Австрия няма да има крайнодесен президент

Александър ван дер Белен и Норберт Хофер. Снимка: от тв екрана

Крайнодесните в Австрия признаха загубата си в неделя на президентските избори, след като прогнозни резултати показват, че техният кандидат е победен от подкрепения от Зелените независим кандидат Александър Ван дер Белен, предаде Франс прес.

„Искам да използвам тази възможност да поздравя г-н Ван дер Белен“, каза главният стратег на „Партия на свободата“ Херберт Кикл пред австрийски медии.

Предварителните данни дават на Ван дер Белен 53.6% срещу 46.4% за кандидата на „Партия на свободата“ Норберт Хофер.

Така Австрия няма да се превърне в първата държава в Европа от Втората световна война насам, в която след свободни избори на власт идва крайнодесен президент.

Ако официалното преброяване на гласовете потвърди резултата, това ще е облекчение за водещите партии в ЕС и триумф за Александер ван дер Белен, който макар и с малка преднина излезе победител на първите президентски избори през май тази година, преди съдът да реши повторението им.

На 22 май Хофер беше сочен за победител, но се оказа, че печели Ван дер Белен с едва 31 000 гласа. Партията на Хофер оспори в съда резултатите, заради процедурни нередности. Конституционният съд постанови, че партията има право и насрочи нов тур за 2 октомври. Тогава обаче се оказа, че заради дефектно лепило пликовете с бюлетините, подадени по пощата, се отварят сами. Затова властите отложиха гласуването за 4 декември.

Норберт Хофер определя себе си като популист, който говори от името на тези, чийто глас умишлено се неглижира. Той твърди, че като президент ще работи за промяна в ЕС по посока на неговата „децентрализация“ и по-ефективна защита на националните интереси на страните членки.

След като гласува в неделя Хофер обяви, че не иска Австрия да напуска Европейския съюз. „Посланието ми към Европа е, че искам да променя съюза в позитивна насока. Не искам Австрия да го напуска. Но мисията на Австрия е да развие общността във второстепенно обединение“, заяви той.

Хофер се обяви и против членството на Турция в ЕС. „Трябва да сме партньори и приятели, но Анкара като член на общността ще предизвика големи поражения,“ каза той.

Преди сегашните избори Хофер до известна степен смекчи позицията си по редица въпроси. Така например след британския референдум, приключил с победа на искащите Великобритания да напусне Европейския съюз, Хофер се обяви за подобен референдум в Австрия, но сега не е така категоричен.

Кампанията на Александър ван дер Белен бе фокусирана върху обещанията му, че ще бъде президент на центъра и средната класа. Ако той успее да влезе в двореца „Хофбург“, ЕС ще очаква от Австрия приемственост, предвидимост и запазване на проевропейския курс. Ван дер Белен гласува във Виена като заяви, че тези избори ще определят „курса, по който ще тръгне Австрия“. Европа трябва да се сплоти, а не да се разпада, заяви той.

Ван дер Белен е един от най-уважаваните политици в Австрия и ЕС. Политическата си кариера той започва от австрийската Социалдемократическа партия, а „Зелените“ оглавява през 1997 г., след което партията му постига първия си осезаем успех на парламентарни избори.

Личният му рейтинг нерядко е по-висок от рейтинга на партията му. Мнозина считат 72-годишния Ван дер Белен за противоположност на 45-годишния му съперник, който влезе в политиката преди 10 години.

Проведените през ноември социологически проучвания показаха, че няма явен фаворит в надпреварата, която може да приключи с минимална разлика между двамата кандидат, както беше през май.

Независимо от това, че президентът на Австрия има по-скоро церемониални функции, сегашните избори имат голямо значение не толкова за самата Австрия, а за целия Европейски съюз.

Резултатът от вота се възприема като барометър за популярността на популистките кандидати в европейските страни. През следващата година предстоят избори в Германия, Франция и Холандия, като и в трите страни набират подкрепа партии с ярка антиимигрантска реторика, оспорващи политиката на основните проевропейски партии.

По БТА и Фокус

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.