Ван дер Белен, убеден европеец и син на бегълци от комунизма

Александър ван дер Белен. Снимка: от тв екрана

Александър ван дер Белен спечели президентските избори в Австрия с проевропейска платформа и защита на правата на имигрантите.Ако погледнем биографията на политика от Зелената партия, става съвсем ясно защо възгледите му по този въпрос са диаметрално противоположни на тези на Норберт Хофер, победения му съперник от евроскептичната и антиимигрантска Партия на свободата.

Ван дер Белен е роден през 1944 година във Виена. Баща му е руснак, майка му е естонка, и двамата са избягали от Съветския съюз. Фамилията му е холандска, защото семейството на баща му е емигрирало около 1700 година от Холандия в Русия.

„Наистина не може да очаквате, че аз, дете на бежанци, ще кажа, че родителите ми е трябвало да бъдат прогонени“, каза той, обяснявайки защо е против наложените от правителството ограничения за броя на влизащите в страната бежанци.

Ван дер Белен се разграничи и от евроскептика Хофер, като
наблегна на необходимостта от силен, единен ЕС, особено имайки
предвид неяснотата, която цари около бъдещата американска
администрация на Доналд Тръмп.

„Европа може би ще трябва да стегне редиците си и да
дефинира ценностите си“, като реакция на засилващия се
изолационизъм на САЩ, каза той в седмицата преди решаващия вот
за президентския пост. В Австрия държавният глава има предимно
представителни функции.

В политическата биография на Ван дер Белен има някои обрати.

Саша, както го наричат приятелите и близките му, е израснал
в отдалечена планинска долина в Тирол и е учил икономика в
Инсбрук.

Докато работи в икономически изследователски институт, Ван
дер Белен влиза в средата на 70-те в Социалдемократическата
партия, когато много млади хора виждат в канцлера Бруно Крайски
символ на една по-модерна и активна на международната сцена
Австрия.

В средата на 80-те обаче е привлечен от зараждащото се
движение на „зелените“, чиито активисти окупират мочурища край
Дунава, за да блокират изграждането на ВЕЦ.
Ван дер Белен влиза в Зелената партия и през 1994 г. става
неин депутат.
Само три години по-късно брадатият професор е избран за лидер
на партията и 11 години заема този пост.

На президентските избори Ван дер Белен реши да се
кандидатира като независим, макар че кампанията му бе до голяма
степен финансирана и организирана от „зелените“.

Той се опита да достигне с посланията си до център-десните
избиратели, като подчертаваше алпийските си корени и през
последните месеци от кампанията си започна да се облича в
традиционни австрийски дрехи.
Но на представителя на интелигенцията му бе трудно да намери
път към работническата класа.

Ван дер Белен държи личният му живот да си остане личен.
Втората му съпруга – Дорис Шмидауер, е председател на
парламентарната фракция на Зелената партия – пост, от който няма
намерение да се отказва като първа дама. Ван дер Белен има
двама синове от първия си брак.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.