Тръмп и генералите

Франс прес

Американските военни взимат своя политически реванш

Тръмп като ген. Патън. Колаж от социалните мрежи

Барак Обама изпитваше към тях недоверие, но Доналд Тръмп ги обожава: в бъдещото правителство на новоизбрания американски президент се очаква да има най-малко трима бивши генерали – необичайна ситуация. Тръмп започна с назначаването на спорния генерал Майкъл Флин – бивш шеф на военното разузнаване – за свой съветник по въпросите на националната сигурност. След това той номинира легендарния генерал от морската пехота Джеймс Матис за бъдещ министър на отбраната, а от вчера се очаква трети уважаван бивш генерал, Джон Кели, да бъде избран да оглави вездесъщото министерство на вътрешната сигурност.

Според Тимъти Хейгъл, политолог от Университета на Айова, Доналд Тръмп се насочва към генералите, тъй като смята, че те „ще помогнат на правителството да си върши добре работата“. „Не мисля, че той е особен милитарист, по-скоро вижда в лицето на генералите преми хора, които говорят директно и са съсредоточени върху мисията си“, каза той за АФП.

„Тръмп е много впечатлен от сериозността и опита, демонстрирани от редица бивши генерали в разговорите с тях след избирането му в неговата кула в Ню Йорк, отбелязва Дейвид Барно, бивш камандващ американските сили в Афганистан, станал впоследствие университетски преподавател. Военните са „много различни от другите хора, с които Тръмп е бил обграден през своята кариера, включително през голямата част от предизборната си кампания“, отбеляза Барно пред АФП.

В политически аспект висши военни като Джеймс Матис и Джон
Кели ще дойдат в бъдещото правителство на Тръмп заедно с
огромния си авторитет, с който се ползват в обществето – както в
републиканските среди, така и сред демократите.
Тяхната професия „е най-уважаваната в страната“, подчертава Барно.

Разбира се, назначаването на толкова много бивши генерали на
висши държавни постове буди известно недоумение у политическите
наблюдатели, обезпокоени от евентуално накърняване на
неприкосновения принцип за контрол на цивилната власт над
военните.

„Още някой генерал с три или четири звезди, номиниран на
ключов пост, и ще можем да говорим не за правителство, а за
хунта на Тръмп“, отбеляза иронично още преди седмица, цитиран от
сп. „Тайм“, Андрю Басевич, бивш военен, който днес е
университетски преподавател.

„Благоразумен тон“ по отношение на войната

За момента обаче тези тревоги изглежда не са големи.
„При трима-четирима (бивши генерали) не мисля, че имаме
причини за безпокойство, ако се пет или шест вероятно вече може
да се запитаме дали не се случва нещо“, казва Тимъти Хейгъл.

„Не съм особено разтревожен, но е вярно, че ако в
правителството има значителен брой бивши военни, човек започва
да се пита дали гражданската власт запазва пълния си контрол над
военните „, признава Дейвид Барно.

При всички случаи едно правителство не е по-склонно да води
агресивна военна политика, понеже в състава му има бивши военни,
отбелязват много експерти.

„Бившите генерали не настояват за война, най-често те са
онези, които искат до нея да се прибягва само в краен случай,
когато всички други средства са изчерпани“, казва друг бивш
военен, генерал Чарлз Дънлоп, който днессега преподава в
университета Дюк.

„Смятам, че военните ще внесат благоразумен тон по отношение
на военните кампании, може би дори повече от някои цивилни
ръководители в миналото“, отбелязва Дейвид Барно.

Барак Обама поддържаше с военните шефове и Пентагона сложни
отношения, често белязани от взаимно недоверие.
Президентът, избран и заради обещанието да изтегли
американските сили от Афганистан и Ирак, налагаше голяма
дискретност на генералите си, опасявайки се, че изтичането на
информация в печата може да му върже ръцете преди взимането на
решения.

През 2010 г. Белият дом подтикна генерал Стенли Маккристъл,
смятан за един от най-блестящите военни от своето поколение, да
подаде оставка, заради изказване, появило се в печата.
Самият ген. Матис, бъдещият шеф на Пентагона, трябваше да се
оттегли в началото на 2013 г. от последния си пост на командващ
американските въоръжени сили в Близкия изток няколко месеца
предсрочно заради недоверието на Белия дом във връзка с
враждебността му към Иран.

Още по темата: Тръмп се огражда с генерали и това поражда безпокойство

Първа новина за американския всекидневник „Вашингтон пост“ е намерението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да номинира генерала от запаса Джон Кели за министър на вътрешната сигурност. Вестникът намира за доста озадачаващ факта, че това е трети генерал от резерва, който ще получи висок пост в новото правителство, като се има предвид, че се обсъждат поне още двама души с висок военен чин за други важни назначения. Това засилва опасенията на членове на Конгреса и експерти по националната сигурност, че политиката на новия президентски екип може да се окаже в непропорционална степен определяна от военни командири, отбелязва вестникът.

„Аз съм загрижен. Всеки един от тези хора може да има
собствените си високи качества, но последните 15 години ни
научиха, че когато гледаме на проблемите в света през военни
очила, ние правим големи грешки“, казва сенаторът демократ Крис
Мърфи, член на комисията по външните работи, цитиран от
„Вашингтон пост“.

Ако бъде утвърден на поста, Кели ще се присъедини към друг
генерал от резерва – Джеймс Матис, с прякор „бясното куче“,
номиниран за министър на отбраната, и ген. Майкъл Флин, когото
Тръмп избра за съветник по националната сигурност.
Обсъждат се кандидатурите на друг виден генерал от резерва –
Дейвид Петреъс – за държавен секретар, и на адмирал Майкъл
Роджърс за директор на националното разузнаване.

И други хора с военни кариери са номинирани за високи
постове в правителството. Изборът на Тръмп за шеф на ЦРУ е
конгресменът Майк Помпейо, завършил военната академия „Уест
пойнт“ и служил в армията през войната в Залива. А бившият
морски офицер Стивън Банън ще се настани в западното крило на
Белия дом като главен стратег и висш съветник.

Всекидневникът припомня, че в предизборната кампания Тръмп
правеше доста презрителни забележки по адрес на американските
генерали, но въпреки това очевидно показва афинитет към тях.

Смята се, че Тръмп, който многократно е отлагал военната си
служба и няма никакъв военен опит освен годините във военен
пансион, се отнася с респект към генералите заради тяхната
напереност и заради разказите им за бойни подвизи, отбелязва
вестникът. Мнозина от онези, които той препитва като кандидати
и с които се консултира, са прекарали голяма част от последните
10-15 години на бойното поле, най-вече в американските битки
срещу глобалния тероризъм. Изборът на Тръмп на такива хора е
шокиращ, като се имат предвид неинтервенционтските позиции,
които той застъпваше в кампанията си, и острите му критики срещу
войната в Ирак и други военни авантюри, подчертава „Вашингтон
пост“.

Това, че Тръмп така силно залага на военни лидери, е в рязък
контраст с подхода на предишните трима президенти, които
назначиха малко генерали на най-високи постове, и то без особени
успехи. Предишните президенти разчитаха предимно на хора от
гражданската сфера – политици, учени или юристи, добавя
изданието.

„Тръмп очевидно прилага различен модел. Почти целият му
кабинет ще бъде съставен от военни или хора от едрия бизнес.
Общото между тях е навикът им да ръководят със здрава ръка и да
вземат началнически решения“, казва Уилям Галстън от мозъчния
тръст „Брукингс инститюшън“, цитиран от вестника.

Дейниъл Бенджамин – бивш високопоставен служител от отдела
за контратероризма в Държавния департамент, а сега професор в
реномирания колеж „Дармът“, смята, че наличието на твърде много
генерали на традиционно цивилни постове „поражда дълбоко
безпокойство“.

„Генералите по правило се уповават на йерархичност и
изпълнение на заповеди, и ако президентът им даде нареждане,
можем само да се питаме дали има вероятност те да се опитат да
възразят. Генералите имат различен набор от умения и
дипломацията не е от инструментите, до които те често
прибягват“, подчертава Бенджамин. Цитирайки го, „Вашингтон пост“
задава риторичния въпрос какво може да се очаква от това
„непредвидимо обкръжение“ на Тръмп в Белия дом.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.