Борис Джонсън: външният министър, който опъва нервите на кабинета

Франс прес

Доналд Тръмп, Борис Джонсън. Снимка: от тв екрана

Седмица след седмица стилът на Борис Джонсън като ръководител на британската дипломация става все по-озадачаващ. Веднъж дразнещо изявление в Брюксел, друг път някакъв гаф с Рияд. Въпреки това Тереза Мей засега предпочита той да остане в правителството й.

Междувременно поддържаната от Лондон неяснота около неговия план за Брекзит вече ядосва европейското ръководство; контролирани или не, изцепките на „БоДжо“ наливат още масло в огъня по този деликатен въпрос.

В интервю за чешки вестник той нарече „дивотия“ самата мисъл, че свободното движение е сред основополагащите принципи в
ЕС – а това право е заложено в Римския договор от 1957 г. Последва „аферата Просеко“. Той подхвърли на италианския
министър на икономическото развитие, че страната му трябва да подкрепи достъпа на британците до общия пазар, ако иска да им
продава и занапред пенливото си вино.

Ще припомним и случая от септември, когато той заяви на турския президент, че подкрепя кандидатурата на страната му за
членство в ЕС – но вече бе предупредил по време на кампанията за Брекзит, че в Обединеното кралство ще нахлуят турци, ако
страната остане в ЕС.

Как се контролира свободен електрон

Бившият лондонски кмет всява смут не само в ЕС. Последният
случай бе, когато обвини Саудитска Арабия, близък съюзник на
Лондон, че води „прокси войни“. Той говори на конференция
миналата седмица в Рим, но бе цитиран в четвъртък от в.
„Гардиън“.

Твърде ненавременно за консервативната
министър-председателка Тереза Мей, която се завърна от посещение
в Бахрейн, след като увери страните от Съвета за сътрудничество
в Залива, че ги подкрепя в борбата с тероризма и „агресивното“
поведение на Иран, а в замяна лансира тезата, че след развода на
кралството с ЕС търговските връзки трябва да се задълбочат.

Даунинг стрийт веднага скастри своя министър, на когото му
предстоеше да замине на посещение в Саудитска Арабия, като
заяви, че е изразил своя лична позиция, а не на правителството.
Поредната плесница остана засега без последици – Тереза Мей
предпочита Джонсън да е в правителството й, а не извън него.

Аналитици обясняват, че така тя си гарантира що-годе мирни
отношения с по-твърдите привърженици на Брекзит, сред чиито
лидери на Острова бе и той. И най-вече възможност по-добре да
контролира този свободен електрон, който охотно би станал
премиер вместо нея.

Кога убиват кучето

Но „светът трябва да е сигурен, че когато чува Борис Джонсън
да говори, докато е британски министър на външните работи, той
чува гласа на Обединеното кралство“, отбеляза консерваторът и
бивш външен министър Малкълм Рифкинд в петък пред радио Би Би Си 4.

Според Брайън Клаас, специалист по сравнителна политика от
Лондонското училище по икономика, дори Борис Джонсън да не греши
за Саудитска Арабия, „проблемът е (…), че той не казва
онова, което Тереза Мей иска той да каже“.

„Това впрочем не е изненада, никой не е очаквал Борис да
бъде най-дипломатичният дипломат“, подчерта експертът пред АФП.
Назначаването му на този проветрив пост наистина стъписа
мнозина и в страната, и извън нея. Защото петдесетгодишният
русокос рошльо все театралничи, за да се хареса на публиката и
да окупира първите страници в печата, било то с цената на
провокации или сделки с истината.

Но похватите, успешно използвани през осемте му години като
кмет на Лондон, няма как да работят и на новия му пост, смята
обаче Малкълм Рифкинд.

„Щом си министър на външните работи, не може да си
знаменитост“, казва той и добавя, че Джонсън „би се чувствал
навярно по-добре на друга министерска длъжност“.

По време на церемония за раздаване на награди в сп.
„Спектейтър“ през ноември Тереза Мей се пошегува – сравни го с
куче, за да му внуши, че ще се отърве от него, когато престане
да й бъде полезен. Тя каза: „Борис, кучето го убиват, щом
стопанинът сметне, че то вече за нищо не става“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.