Осиротяла без Фидел, латиноамериканската левица търси себе си
Франс прес
Близо 20 години след като заля Латинска Америка, „розовата вълна“ се оттегля и местната левица е изправена пред предизвикателството да се обнови в момент, когато Съединените щати да навлязат в ерата Тръмп. Символно съвпадение: на 25 ноември се отвори нова страница с кончината на Фидел Кастро, вдъхновявал и подкрепял бившите партизани и синдикални водачи, дошли на власт през първото десетиление на този век.
Под влиянието на личности като Уго Чавес (Венецуела), Ево Моралес (Боливия) и Луиз Инасио Лула да Силва (Бразилия) една
нееднородна, но вече търсеща нов облик левица пое тогава командните лостове в петнайсетина латиноамерикански страни. Когато обаче бащата на Кубинската революция си отиде от този свят, едва осмина от тях бяха още на власт.
Президентски избори в Перу и Аржентина, референдум в Боливия, парламентарен вот във Венецуела – левицата не спира да трупа нови и нови поражения в урните. И бе безсилен наблюдател на импийчмънта на Дилма Русеф в Бразилия заради манипулации с бюджета.
Нищо чудно „розовият“ контингент да продължи се топи и занапред – в Еквадор президентът Рафаел Кореа няма да се бори за
трети мандат през 2017 г., а в Чили Мишел Бачелет се готви за оттегляне от властта след едно управление, помрачено от скандали
и неизпълнени обещания.
Според Майкъл Шифтър от вашингтонския мозъчен център
„Междуамерикански диалог“ два фактора са били решаващи, за да
отслабне тази левица: „падането на цените на суровините,
поддържали съответните правителства, и естественият стремеж към
промени“.
Кубинската звезда избледнява
Ударите, следващи един подир друг, намаляват влиянието на
Куба, най-символната крепост на латиноамериканската левица, а
вътре в страната болезнено се усещат и последиците от тежката
криза във Венецуела – неин основен съюзник и доставчик на евтин
петрол.
Започнал без особени жертви историческо сближаване със САЩ,
управлявани от Барак Обама, островът успя да излъска имиджа си в
очите на останалите западни страни и се превръща в популярна
туристическа дестинация.
Куба обаче вече не е незаобиколим фактор на континента и
вождовете на революцията ще трябва да съсредоточат усилият си в
две основни насоки: преустройство на икономиката, основаваща се
на един остарял модел, и предстоящото след по-малко от 15 месеца
предаване на щафетата от Раул Кастро на новото поколение.
„Международното представителство на погребението на Фидел не
бе на равнището, очаквано от някои. Това говори за спад в
значимостта на Куба“, смята бившият дипломат Пол Уебстър Хеър,
преподавател по международни отношения в Бостънския университет
в САЩ.
При това положение експертът очаква, че „страни като Русия и
Китай ще приканят Раул Кастро да скъса със сантиментализма на
старите революционери и да проведе истински реформи в
икономиката“.
Предизвикателството Тръмп
На континента, тънещ от две години в рецесия,
социалистическата мистика и политиките за преразпределение не
издържаха сблъсъка с реалността и помръкнаха окончателно заради
лутанията на някои лидери, които засега нямат потенциални
наследници.
В Боливия и Еквадор, например, където властта е силно
персонализирана, управляващите близо 10 години коалиции „е
наложително да се реорганизират като опозиционни партии“,
отбелязва Кристофър Сабатини от Колумбийския университет в Ню
Йорк.
След малко повече от един месец латиноамериканската левица
ще трябва да се съобразява и с един нов фактор – влизането на
републиканеца Доналд Тръмп в Белия дом.
Повечето експерти смятат, че още е рано да се говори за
някаква „заплаха Тръмп“ – толкова слаб изглежда интересът му към
Латинска Америка, макар и с едно важно изключение – въпроса за
миграцията.
Според Шифтър нескритият му вкус към провокациите може да
има и положителен ефект, пробуждайки за нов живот
социалистическото движение.
„Ако Тръмп се опита да възстанови хегемонистичния подход в
стратегията (на САЩ) за Латинска Америка, агресивния тон и стил,
това ще предизвика реакции в целия регион“, твърди експертът и
прогнозира, че тогава на континента може да се появят „нови леви
водачи“.
През октомври впрочем еквадорският президент Рафаел Кореа
заяви, че евентуалната победа на Тръмп би била „по-добра за
Латинска Америка“, и припомни, че „пренебрежението“ от страна на
Джордж Буш-младши е дало възможност през двата му мандата
(2001-2009 г.) в региона „да дойдат на власт прогресистки
правителства“.
БТА