www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
четвъртък, 17 август 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Никифор и соцреализъм

16 Декември 2016

 

Художника, Писателя и Нина. Time lapse*

Никифор - Художника, към края на живота си. Илюстрация: e-vestnik

Никифор, Художника, имаше рибарска лодка в Созопол, държеше я на пристанището, при лодките на рибарите. Казваше се „Нина”. Изписано фино с тъмносиня боя на белия корпус на лодката.
Никифор живееше в София, но всъщност беше някъде от Габрово. По цяло лято изкарваше в Созопол. Можеше да се види често на пристанището да чопли нещо по лодката, с една типична моряшка фланелка. Или с приятели по кръчмите. При добро време често отплуваше с лодката някъде на юг, с компания или без, но не за риба, а на пътешествие.

Нисък, широкоплещест, дълга коса, която от време на време сплиташе отзад на плитка, прилепнали тесни дънки, кожено яке, кафяви ботуши и светлосини очи. Никифор. По времето на соца такива хора правеха впечатление.
Живееше на един таван на гърба на университета, залепен до цитаделата на художниците – „Шипка” 6. Бяха няколко тавански помещения, по-големи и по-малки, в които живееха общо трима художници, единият с жена фотографка и малко дете. Цялата сграда е била на барон Гендович. По онова време синът му, също наричан барон Гендович, над 80-годишен, живееше на един от етажите отдолу. Заедно с баронесата, леко изперкали от склерозата, понякога куцукаха под ръка по тротоара към кварталната бакалия. Тя – екстравагантно шарено облечена за вързастта си на баба, той – винаги с костюм и бастун, понякога с лула, от която се носеше ароматът на тютюн „Клан”. Все някой го снабдяваше отнякъде.

Та Никифор живееше на тавана на Барона. Там рисуваше илюстрациите си. Никифор илюстрираше книги. Илюстрира сигурно няколкостотин, детски, всякакви. Примерно, издание на Чарз Дикенс, в него литографии или рисунки с туш на Никифор. Напомняха гравюрите от 15-17 век, само че изглеждат като илюстрация на книга за деца. Добре изрисувани герои от романа, с исторически достоверни костюми, обувки, копчета, токи, с подробности дори до камъните на уличната настилка. Кой ти рисува днес такива илюстрации? Кой ще ти издава книги с оригинални илюстрации?
Рисуваше и за списание „Космос” – рисунка към „Загадката на инспектор Стрезов”, към някой разказ фантастика.
Голям пияч. Напиваше се здраво, както повечето художници по онова време.

Беше любовникът на Нина. Нина пък беше красива, ефектна, скъпо изглеждаща жена, през зимата с палто от лисици, през лятото с рокли, каквито не предлагаше соц-конфекцията. След нея винаги се влачеше дълъг воал от скъп френски парфюм и мъжки погледи.
Нина беше четвъртата съпруга на Писателя, 20 години по-млада от него. И малко по-възрастна от Никифор. Писателя беше прочут писател, с награди и почести, много книги, сценарии… Апартаментът им беше на „Оборище”, където живееха само хора от елита на соца. От другата страна на градината беше таванът на Никифор.

Нина. Илюстрация: e-vestnik

Писателят беше комарджия. Събира се с други като него на голямата маса в големия си хол и играят покер до зори. Писателя разполага с много пари. Книги с по 30 хил. тираж, по няколко издания. През две години нов роман, през година филм по негов сценарий…
Синът му Пальо, тинейджър, се завърта около масата на покерджиите и получава по някой подарък – едра банкнота, дребен остатък от залог, печалба. Така Пальо разполага с много пари още от ученик в началното училище. Показва на съучениците си кюлче злато за 20 хил. лв. от авоарите на баща си, с печати на БНБ. Тогава един апартамент струва 10 хил.
Не стана много човек от Пальо, пропи се от рано и не спря, докато не умря от пиене на 50.

Пальо беше син от втората или третата жена на Писателя. Днес няма как да разбереш. В Уикипедия пише за Писателя колко Димитровски награди е получил, какви ордени от соца са му връчили, кога е станал член на БКП и на ръководството на СБП, но кои и колко са били жените му и децата му не пише.

Та втората или третата му жена се самоубива. Скача от балкона от предишното жилище на писателя. Намират я на тротоара малко надалеч от сградата. Това дава повод за въображението на Писателя да развие цял роман, а после и сценарий за филм, в който героинята лети. Филмът става хит. В него гостува актьор руска звезда, а в ролята на героинята изгрява млада българска актриса, която на свой ред става звезда на българското кино. А когато преходът започна и киното го закъса, младата звезда замина за Щатите и стана крупие в Лас Вегас.

Писателя пишеше в стил малко Жорж Сименон, малко Голсуърти, малко Мопасан, малко фантастика.
Писателя умря внезапно от инфаркт в края на комунизма. Малко преди това мастити критици провъзгласяват една от последните му книга за най-доброто произведение на соцреализма. Направиха филм по него. Някаква история с млад и стар учен, институт, американски професор, който признава нашия, оплетено в лична драма, любов. Соцреализмът изглежда да е бил нещо обтекаемо. Или критиците бяха обтекаеми.

Писателя. Илюстрация: e-vestnik

Никифор пиян и влюбен в хубавата Нина, се качва късно вечерта по водостока на балкона на писателския апартамент, защото тя не му се обажда. Какво може да й предложи? Да се премести при него на тесния му таван? Нина го намира пиян заспал на балкона, а съпругът й играе покер в другия край на апартамента. Събужда го и го извежда тихомълком, с бърза целувка-обещание…

Никифор освен илюстрациите за няколко издателства, от време на време рисуваше и даваше по нещо на общи художествени изложби, на които излагаха разни приличащи си неща с онези абстрактно оплетени фигури, с пейзаж, интериор, детайли, малко в стил Паскин, Тулуз Лотрек, Брак, Бейкън, Гутузо, сюр… – кой както може се мъчеше да изведе от това собствен стил. Соцреализъм? Нещо обтекаемо… От 70-те години беше пълна каша, свобода, художниците излагаха какво ли не – за тях можеше. Естествено, имаше „мафия”. Българите по традиция имат свойството да се смафиотяват във всяка професионална сфера. Но художниците тогава имат хляб. Всеки завод и предприятие държи на щат художници, които рисуват плакати и правят украси за празници, взимат заплата. Пък който иска си рисува „истинското” изкуство.

Никифор рисуваше каквото си ще. И си рисуваше живота.
„Аз влизам там откъм морето, няма достъп от сушата. И съм тичал и ревал гол като Тарзан по пясъка”, разказваше. С лодката отивал до някакви плажове на юг от Ропотамо, оградени с гори откъм брега, без път до тях. Сега кой знае как е, къде е. Никифор е бил там като Тарзан, сам, с компания…

Раздели се с Нина, заряза лодката заради името и се премести в с. Варвара, по на юг от Созопол. Още при соца си уреди да направи малка къщичка на брега на морето, в южния край на селото, до рибарския пристан. Построи си я сам, отначало беше само барака. При демокрацията узакониха всичко и малката артистична къщичка на Никифор беше оградена от грамадни вили на някакъв от „Лукойл” и на мастит режисьор.

Никифор и приятел на Варвара. Илюстрация: e-vestnik

Ожени се за млада жена, роди му се прекрасна дъщеря. Никифор се оттегли на Варвара, караше там почти целогодишно, само зимата се прибираше. Вече с побеляла коса, вързана на плитка, с пиратска препаска на челото, пиеше с рибарите, с местни селяни, ловеше риба.

През летните месеци прекарваше в безкрайните компании на художници, които населяват по традиция Варвара. Имаше такива, слизат от рейса, веднага влизат в кръчмата отсреща, оттам се местят в другата, спят където могат, на другия ден пак в кръчмата, от едната в другата и така по една седмица не стигат да видят морето…
Никифор понякога след пиене в кръчмата или по дворове на приятели, заспиваше в старата си бричка „Застава”, без да може да отиде с нея до къщата си в края на селото.

Веднъж пускаха на вода нова лодка с едни рибари, почнаха да пият бира още сутринта, на кея. Малкото селско-рибарско-приятелско тържество се разотиде, останаха само трима – Никифор, един рибар и един овчар, който беше на 84, а изглеждаше не по-стар от другите двама, по около 15-20 години по-млади от него.
„Колко е часът? Не че е важно, ама да се преместим в кръчмата, сигурно вече са отворили…” – попита Никифор, вдигнал поглед нагоре, да види докъде се е извъртяло слънцето.

Отиде си без много шум, скоро след това. „Ей, вярно ли, бе? Никифор?! Как така? Че от какво?…”
Никифор, Художника от соцреализма.

Time lapse.

– —
* Time lapse е термин във фотографията и киното, който означава ускорени снимки, така че часове, един ден или един сезон, година, се събира в кадри от секунди и минута.

Текстът е публикува в сп. „Биограф”.





Етикет: , , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com