Папата „реформатор“ Франциск, възхваляван и критикуван, става на 80 години

Франс прес

Кардинал Хорхе Берголио, сега папа Франциск, през 2009 г. отива на работа с метрото. Снимка: архив

Папа Франциск празнува 80-ия си рожден ден, символичен етап на едно реформаторско управление с нов тон, което очарова широката общественост и дразни консервативното крило в Римокатолическата църква.

Осемдесет години е възрастта, на която кардиналите минават в нещо като пенсия и вече нямат право да участват в конклавите, които избират папа. Обаче първият латиноамерикански папа, който изпитва алергия към ваканциите, не възнамерява да стои просто за украшение.

Програмата му е изпълнена с религиозни церемонии, аудиенции и срещи с вярващи. Макар и домошар, Франциск е направил 17 визити в чужбина за близо четири години, а за 2017 г. предвижда поклонение във Фатима (Португалия), посещение в Индия и
Бангладеш и може би още едно в Африка.

Болки в таза понякога нарушават равновесието му, но той вече
не намеква за оставка, ако енергията му го напусне, както
дръзна да направи 89-годишният му предшественик Бенедикт
Шестнайсети.

„Продължавам напред“, каза той през лятото, загърбвайки
по-меланхоличните си думи от март 2015 г.: „Имам чувството, че
понтификатът ми ще бъде кратък, четири или пет години.“
Хорхе Берголио, роден в скромно семейство в Буенос Айрес и
избран за 266-и папа на 13 март 2013 г., е прекарал почти целия
си живот в аржентинския мегаполис, където е кръстосвал бидонвили
и е ставал свидетел на насилие.

Добродушната му усмивка внезапно угасва, когато клейми
нехаещото за съдбата на мигрантите общество или икономическата
система, която тъпче най-бедните.

Времето на понтификата си тече, а неуморният папа Франциск
изглежда движен от спешната мисия да насърчава Църквата, която
губи богомолци в някои страни, да проявява милосърдие и към
католиците, които не отговарят на догмата.

„Може да се говори за революция по подобие на Втория
Ватикански съвет“ (1962-1965 г.), който отвори Църквата към
модерния свят, смята специалистът по Ватикана Марко Полити.
„Той е голям реформатор, който се опитва да изкара Църквата
от историческата й обсебеност към сексуалните табута“, обобщава
той.

Франциск е първият папа, който е поканил транссексуален във
Ватикана и отказва да съди хомосексуалните.
„За него Църквата е полева болница, а не митнически пункт“,
който да прави деление между добри и лоши християни, отбелязва
Полити.

Една от причините аржентинецът да бъде избран е, за да
продължи започнатото при Бенедикт Шестнайсети икономическо
преструктуриране на Светия престол, например чрез закриването на
съмнителни сметки в банката на Ватикана, която дълго време бе
обвинявана в пране на пари. Той също така се заобиколи с осем
кардинали, които да му помагат в осеяната с препятствия реформа
на Курията (правителството на Ватикана).

„По отношение на доктрината нищо не се е променило, той
никога не е бил един от прогресистите“, уточнява обаче Марко
Полити. Така например, папата не възнамерява да ръкополага
женени свещеници или жени и продължава да се ужасява от
абортите.
Той би искал мъчителният му реформаторски импулс да бъде
продължен, отбелязва този тънък познавач на Ватикана в книгата
си „Франциск сред вълците“.

Консервативните му критици обаче си гледат часовниците.
Последният епизод от минибунта е писмо на четирима кардинали,
изпитващи съмнения по един текст от април, в който Франциск, без
да поставя под въпрос догмата за неразрушимия брак, дава достъп
до причестяването за някои разведени хора, сключили повторно
граждански брак.

„Папата пося голям смут в Църквата“, коментира
консервативният ватиканист Марко Тосати.
Папата „придава популярен, симпатичен и весел облик на
Църквата“, признава той. „Летните промоции обаче не привличат
нови клиенти! Класическите протестантски църкви може и да са
отворени към света, но вече никой не влиза в тях“, добавя
Тосати.
„Това е папата на журналистите, комуникацията му е отлична“,
отбелязва той, но смята, че вътрешните реформи не бележат
особен напредък.

Папата се радва на силно одобрение сред вярващите, както и
сред някои агностици и атеисти. В свещеническите кръгове
положението е съвсем различно, потвърждава Полити. „Виждам
гражданска война в Църквата!“, казва той.

Срещу съвсем дискретните реформатори радикалните
консерватори се опитват да дискредитират папата, смята
експертът. „Целта не е да се прави държавен преврат, а да се
подготви почвата за следващия папа. Като Чаеното парти, което
години наред подриваше авторитета на Обама и повлия на
избирането на Тръмп“, казва той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.