Неандерталците – ирландците на праисторията?

Генетични изследвания създават нова представа за ранните роднини на човека

Неандерталците са изчезнали от Европа преди 28 000 години. Днес учените изследваха тяхна ДНК и стигнаха до извода, че те не само може да са били със светла кожа и червенокоси, но е възможно и да са разговаряли помежду си. Илюстрация: American Museum of Natural History

В представите ни неардерталците (Homo neanderthalensis) са тъмни, силно окосмени същества, които кръстосват горите с грухтене. Намерените при разкопки кости обаче могат да очертаят само приблизително външния вид и качествата им. За да разберат повече за Homo neanderthalensis, учените се опитват да изследват техен генетичен материал, който може да бъде извлечен от намерените вкаменелости, и да го сравнят с човешкия. Две нови изследвания на неандерталската ДНК очертаха сравнително неочаквана картина на този вид, живял в Европа преди приблизително 400 000 години и изчезнал преди 28 000 години.

Същите като ирландците?

Изследователи от Института за еволюционна антропология в Лайпциг, както и учени от Испания, Италия и Франция са изследвали подробно т.нар. меланокортин-1-рецептор (MC1R). От генетичните анализи на съвременния човек е известно, че различните варианти на този ген отговарят за различните цветове на кожата и на косата, тъй като MC1R-протеинът регулира производството на кожния пигмент меланин. MC1R-генът на двамата изследвани неандерталци отговаря почти изцяло на гена на човека. Учените открили отклонение само в една точка, за която, след проведени различни контролни експерименти, смятат, че е съществувала само при неандерталците. Според екипа този вариант на гените не е открит при изследванията на човешкия геном.

За да определят въздействието на MC1R-варианта върху организма, учените произвели съответния неандерталски протеин с помощта на геннотехнически методи. Оказало се, че той ограничава значително производството на определен вторичен трансмитер. Учените познават няколко подобни генетични варианта със сходно влияние, чиито носители показват ограничено произвоство на меланин в кожните клетки. Затова те са с по-светла кожа и с червена коса. „Най-вероятно така са изглеждали и двамата изследвани неандерталци, също като съвременните ирландци”, съобщи Сванте Пеебо от Института за еволюционна антропология в Лайпциг. Той обаче подчерта, че генният анализ на само два индивида не може да покаже дали това важи за всички неандерталци.

Предпоставка за речта

Оказва се обаче, че трябва да променим представите си не само за външния вид на неандерталците, но и за интелектуалните им способности. Второто изследване води до извода, че неандерталците са общували помежду си не само с неартикулирани звуци. Досега учените смятаха, че речевата способност се е развила преди около 300 000 години, т.е. едва след като пътищата на човека и на неандерталеца са се разделили. Като доказателство те посочваха вкаменелости на неандерталци, при които ларинксът е разположен по-високо, отколкото при съвременния човек. От това беше направено заключението, че неандерталецът не е можел да говори по анатомични причини. За да проверят тази теза, учените анализирали ДНК-проби на неандерталец за гена FOXP2. Според специалистите този ген определя човешката способност да се артикулира ясно, като освен това е водещ и при разбирането на граматиката. Днес това е единственият известен ген, съществен за способността да се разговаря. И докато маймуните или мишките имат леко променен вариант на FOXP2, според новите изследвания неандерталецът и човекът имат напълно идентичен ген.

„Това по никакъв начин не доказва, че неандерталецът е можел да говори”, казва Йоханес Краузе от Лайпциг, един от авторите на изследването. „Защото езикът зависи не само от един ген.” Въпреки това фактът, че неандерталците са водили живот с координиран лов и използване на сечива, кара учените да мислят, че техният свят не е бил напълно безсловесен.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.