Печални рекорди за бреговата охрана на Италия

Франс прес

Спасяване на бежанци край италианския бряг. Снимка: от тв екрана

Близо 180 000 спасени мигранти, небивало натоварени дни и въпреки всички усилия – хиляди жертви. Всякакви рекорди донесе 2016 г. на бойците от италианската брегова охрана, все така отдадени на своята мисия въпреки нарастващите спорове около нея.

Подредени в редица червени телефони, морски карти по гигантските екрани на стените – от тази скромна зала в безличната министерска сграда, разположена в южен квартал на Рим, италианската брегова охрана координира всички спасителни операции край бреговете на Либия.

„Чуе ли се зов за помощ, ставаме като диригенти на оркестър“ с послушни или не дотам инструменти, каквито са за нас всички кораби в района – спасителни, военни, хуманитарни или търговски, обяснява пред агенцията говорителят Филипо Марини.

В полумрака на оперативния център с характерна военна атмосфера сигналите за бедствие изглеждат все още виртуални, смалени до точки по екраните. Съвсем наблизо са обаче и уплашените погледи, ръцете, протегнати в отчаяние от водата, лицата, парализирани от страх и студ – виждаме ги на кадри, въртящи се без прекъсване на друг екран в коридора.

Разпределени по 8000-километровото крайбрежие на страната, единайсетте хиляди бойци от италианската брегова охрана следят всекидневно сигурността по море, защитата на екосистемите и контрола върху риболова.

Те наблюдават зона с площ близо 500 000 кв. км около полуострова и близките острови, но либийските им колеги не се справят и това фактически оправомощава Центъра за координация на спасителните операции в Рим да действа в по-голямата част от водите между Италия и Либия.

Твърде оживени вече води – 170 000 души са получили помощ от спасителите там през 2014 г., 153 000 през 2015 г. и към 180 000 тази година, а над 4000 от тях само миналата седмица, при все че повечето спасителни кораби не патрулират през зимата.

Дори крайните цифри да са сравнително стабилни, новите тактики на нелегалните превозвачи съществено са променили тази година всекидневието на римските „диригенти“ – с 40 на сто е скочил броят на спасяваните кораби, вече по-малки отпреди, а все по-често заминават по няколко едновременно.

„През последните години каналджиите използваха повече големи кораби, винаги със сателитен телефон – разказва Серджо Лиардо, шеф на оперативния център. – Сега пращат по четири лодки с един телефон само.“

Сравнително лесно е да откриеш лодката с телефона, но не и другите три, които междувременно издишат, бързо се пълнят с вода, а блъсканицата в тях, преохлаждането и горивните изпарения може за часове да убият хората с организъм, отслабен от ужасните условия в Либия. Общо над 4800 мигранти са загинали или изчезнали тази година в Средиземно море.

Нещо повече, да забележиш лодка на ръба на синия безкрай е твърде проблематично и неправителствените организации редовно споделят опасения, че един или друг съд може да е потънал, изчезвайки безследно. „Нищо чудно“, сдържано признава Серджо Лиардо.

Друго съществено предизвикателство: тази година имаше вълна от масово пристигащи мигранти. Над 13 000 получили помощ за една седмица в края на май, 14 000 – за пет дни в края на август, при това с абсолютен рекорд от 7000 души (с 53 лодки и кораба) на 29 август, още над 6000 на 3 октомври. В Италия, където мрежата от центрове за настаняване всеки момент ще се пръсне, тези цифри вбесяват мнозина, по-специално в редиците на популистите от Движение „Пет звезди“ и от Северната лига, които настояват, че Италия не е предопределена да приема тези чужденци, спасявани на 30 мили от Либия.

Още повече че според данните, съобщавани от Рим на Брюксел, за спасяване по море са изхарчени тази година 1,5 милиарда евро, без да се броят още 2,3 милиарда за настаняване на кандидатите за убежище.

Ако Европа положи усилия да обучи бойци за либийската брегова охрана или да сътрудничи с транзитни страни като Нигер, това може би ще намали мигрантския приток, но оперативният център в Рим е неизменно в готовност, каквото и да става.

„Наш дълг е да не оставим тези хора да загинат. Ако не го направим, ще отговаряме пред съда“, отсича Филипо Марини. После добавя: „Това е и въпрос на човечност“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.