Берлинският атентат може да затрудни преизбирането на Меркел

Асошиейтед прес

Широко разпространяван колаж в социалните мрежи по повод селфитата на Меркел с мигранти. Снимка: Нюздоктор.ком

Германският канцлер Ангела Меркел вече знаеше, че кампанията й за четвърти мандат като лидер на Германия ще бъде най-трудната досега. Смъртоносната атака с камиона на коледния базар може би я направи още по-трудна и вече поляризира мненията.

Националистическа партия, която критикува Меркел за приемането на мигранти, веднага се хвана за събитията в Берлин, още преди властите да стигнат до извода, че става дума за атака, като виден неин член обяви 12-те жертви за „мъртъвците на Меркел“.

Нападението в понеделник заплашва също да разпали отново напрежението между Меркел и консервативните й съюзници от Бавария, които остро критикуват нейната миграционна политика и искат таван за броя на пришълците, които Германия ще приеме, а поддръжниците на тези съюзници са важен източник на гласове в изборите.

Мъжът, арестуван след нападението в понеделник вечерта в Берлин, първоначално смятан за заподозрян, е дошъл от Пакистан и е регистриран като кандидат за убежище в Германия миналата година. Вечерта във вторник обаче той бе освободен поради липса на доказателства за причастност към нападението.

Меркел каза, че би било „крайно неприятно“, ако нападателят все пак се окаже кандидат за убежище – както за германците, които помагат на бежанците, така и за „многото хора, които наистина се нуждаят от нашата помощ и полагат усилия да се интегрират в нашата страна“.

Лидерите из цяла Европа и извън нея внимателно следят
политическата съдба на Меркел, след като тя се изяви като маяк
на толерантността и защитник на западните либерални ценности на
фона на надигащия се на други места популизъм. Електоралната
математика все още изглежда много благосклонна към перспективата
Меркел да бъде отново канцлер след парламентарните избори,
очаквани през септември.

Нейният консервативен блок (ХДС-ХСС) има стабилна
преднина в анкетите пред левоцентристките съперници, които не
изглеждат в състояние да съберат мнозинство за нова лява
коалиция. Националистическата антиимигрантска „Алтернатива за
Германия“ отбеляза подем миналата година, но нейната често
провокационна риторика си остава отблъскваща за повечето
германци. Електоралният й рейтинг достигна пика си от около 15
процента, а никоя друга партия не желае да влиза в споразумения
с нея.

Спокойствието, с което Меркел посреща кризите, е неин
сериозен плюс през последните 11 години като канцлер. Но
отминаващата година показа, че личната й полулярност е уязвима
най-малкото в краткосрочен план от инциденти, свързани с
миграционните проблеми. Анкетите отчетоха спадове след
сексуалните посегателства и кражби в Кьолн през предишната
новогодишна нощ и след двете летни нападения в Бавария,
извършени от кандидати за убежище, които си приписа групировката
„Ислямска държава“.

При тези атаки загинаха само нападателите. Германия,
поне досега, беше пощадена от ислямистки екстремистки атаки с
много жертви.

Преди общите избори в Германия има насрочени местни
избори в три федерални провинции. Най-важните са през май в
Северен Рейн-Вестфалия – най-населената германска провинция.
„Алтернатива за Германия“ очаква да спечели там много гласове
след успешната си 2016 г.

„Не трябва да си правим илюзии, каза съпредседателката
на партията Фрауке Петри. Обстановката, в която такива
(терористични) актове могат да виреят, бе нехайно и систематично
„внесена“ през последната година и половина. Това не е изолиран
случай и няма да остане единствен.“

Маркус Претцел – местен лидер на „Алтернатива за
Германия“ в Северен Рейн-Вестфалия, писа в Туитър в понеделник
вечерта, че жертвите от атентата в Берлин са „мъртъвците на
Меркел!“ А Маркус Фронмайер, лидер на младежкото крило на
партията, писа също в Туитър: „Меркел е канцлер на терора. Това
правителство се провали.“

Подобен език предизвика остра реакция от Армин Шустер,
депутат от ХДС на Меркел, който обвини Претцел, че поощрява
терористите. „Точно това иска ИД. Той може да се кандидатира за
шеф на тяхната пропаганда“, каза депутатът пред всекидневника
„Велт“.

Напоследък и самата Меркел залага на по-консервативен
тон, като казва пред своята партия, че е решена да предотврати
повторение на миналогодишния наплив от 890 хиляди мигранти и че
подкрепя частична забрана върху покриващи лицето бурки. Тя
твърди, че Германия ще продължи да приема хора, които наистина
се нуждаят от закрила, но в същото време нейното правителство
затяга правилата за предоставяне на убежище и обяви няколко
страни за „безопасни“, което означава, че хора оттам не могат да
очакват да получат убежище.

Меркел бе също движещата сила зад споразумението между
ЕС и Турция за пресичане на мигрантския поток и настоява за
„национално усилие“, така че отхвърлените кандидати за убежище
да напуснат Германия. През септември тя изостави оптимистичната
си мантра, че „ние ще се справим“ с предизвикателството да
настаним и да интегрираме мигрантите.

Тя обаче все още не е запушила едногодишната пробойна в
отношенията със (сестринския) Християнсоциален съюз в Бавария,
който настоява за годишен таван от 200 000 пришълци.
Лидерът на ХСС, баварският премиер Хорст Зеехофер, вчера
заяви: „Ние дължим това на жертвите, на пострадалите и на
цялото население: да ревизираме и да адаптираме цялостната си
политика по въпросите на имиграцията и сигурността“.
Това предполага, че Меркел все още ще трябва да се бори,
за да запази единството на консерваторите по време на
предизборната кампания догодина.

Остава да се види в каква степен този терористичен акт
ще промени настроенията на германците. „Ние винаги сме знаели,
че съществува риск от атака, но сега терорът вече стана реалност
и се приближи с една стъпка до нас“, каза Моник Тини,
42-годишна лутеранска пасторка от Потсдам край Берлин. „Моето
отношение към правителството няма да се промени заради тази
атака. Аз обаче съм шокирана от това как някои хора вече се
опитаха да извлекат политически капитал от нея още същата вечер.
Това е отвратително.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.