Двадесет и пет години без СССР – носталгията остава силна

Франс прес

„Сталинбус“ в Санкт Петербург. Снимка: РИА/БТА

Двадесет и пет години след края на СССР голяма част от руснаците съжаляват за разпадането на съветската империя – чувство, подхранвано от Кремъл, който от години се мъчи да реабилитира съветското минало.

На въпрос „Съжалявате ли за разпадането на СССР“ 56 процента от запитаните отговарят с „да“, 28 процента с „не“, а 16 на сто нямат мнение в допитване, осъществено през ноември от независимия институт „Левада“.

„Споменът за лишенията и бедността у възрастните хора е изчезнал, а идеализираната картина от съветската епоха служи за сравнение, за да критикуват сегашното положение“, казва директорът на Център „Левада“ Лев Гудков.

Младото поколение трудно може да си представи какво представляваше Съюза на съветските социалистически републики, ръководен повече от 70 години от една-единствена партия (комунистическата партия) с марксистко-ленинска идеология, без политическа или религиозна свобода, с репресии, взели милиони жертви – разстреляни, изпратени в трудови лагери или изтребени с глад.

„Представата на младите е пропита с носталгия, предадена им от старото поколение или от идеологически клишета, разпространявани от телевизията“, отбелязва със съжаление Гудков.

Грандиозен социален експеримент

Какво мислят хората за СССР 25 години по късно? Директорът
на държавната издателска група „Русия днес“ Дмитрий Кисельов
зададе тона в средата на декември по телевизия „Русия 24“:
„Целта му беше създаването на земен рай. Успяхме да постигнем
много“.

Това беше „грандиозен социален експеримент“, отбеляза той в
репортаж, озаглавен „Благотворният опит на СССР“.
По телевизията, както и в киното, много филми представят
положителна картина на Съветския съюз, независимо дали става
въпрос за документални филми за бивши ръководители като Леонид
Брежнев или Юрий Андропов, или за сериала „Тайнствена страст“,
излъчван в момента по първи канал, където агентите на КГБ,
следящи дисидентите, са представени в благоприятна светлина.

Обратно, онези, които днес се занимават с тъмните страници
на това „далечно минало“, като неправителствената организация
„Мемориал“, която изследва репресиите по време на съветския
строй от 1917 до 1991 г., редовно биват обвинявани, че се
занимават с „непатриотични“ дейности.

Но защо Кремъл залага толкова на съветското минало?
От една страна чувството, че Русия по начало е призвана да
бъде Империя продължава да битува в съзнанието на населението.

От друга страна, поддържайки „съветския мит“, властите се
надяват „да противопоставят Русия на останалия свят“, за да
оправдаят по-убедително политиката си на „обсадена крепост“,
казва историкът Никита Петров от „Мемориал“.

Отровните отношения между Москва и Запада, особено по
сирийския и украинския въпрос, също събуждат спомена за годините
на конфронтация между СССР и страните от НАТО, подсилвайки
идеята за естествено противопоставяне между двата лагера.

Никога от разпадането на Съветския съюз досега руснаци,
американци и европейци не са говорили толкова за нова Студена
война.

Сталин и Ленин на Червения площад

СССР престана да съществува и комунизмът вече не е официална
идеология, но хиляди улици и паметници в Русия продължават да
почитат паметта на болшевики, начело с Ленин.

Балсамираното тяло на вожда на революцията от 1917 г. и
основател на съветската държава и днес почива в своя мавзолей на
Червения площад, пред стените на Кремъл, на метри от гроба на
Сталин.

„Запазвайки символиката от съветската епоха, както и Ленин и
Сталин на Червения площад, властите искат да създадат връзка,
която тръгва от руските князе и стига до генералния секретар на
комунистическата партия на СССР, за да стане ясно, Русия винаги
е била една и съща, но в различни превъплъщения“, отбелязва
Никита Петров.

Прокремълския политолог Дмитрий Орлов отхвърля това виждане
за нещата: „Властите не се стремят да реабилитират СССР.
Присъствието на Ленин и Сталин на Червения площад е просто
маловажен факт. За младото поколение мавзолеят е като
египетските пирамиди – далечно минало“, казва той.

През 2005 г. Владимир Путин обобщи своето верую така:
„Рухването на СССР беше най-голямата геополитическа катастрофа
на века“. Малко след това той допълни: „Който не съжалява за
разпадането на СССР, няма сърце, а който иска да върне СССР –
няма глава“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.