Сърбия се изправя лице в лице със своето минало

Младите сърби протестират, че трябва да търпят последиците от миналото на страната си. Също като германските си връстници, те обаче ще бъдат принудени да осмислят постъпките на родителите си. Снимка: Ройтерс

Те са студенти в университета в Нови Сад, главния град на северната сръбска област Войводина. Избрали са да следват в двегодишна програма за европейски изследвания на английски език. Те едва познават епохата на Слободан Милошевич. Били са все още деца, когато през 1991 г. той започна първата война в бивша Югославия.

Били са още тийнейджъри, когато през 1999 г. бомбардировките на НАТО сложиха край на кървавия косовски конфликт, а година по-късно Милошевич беше принуден да напусне властта. За тях тези мъчителни времена са вече история.

Те не разбират защо престъпленията на един признат диктатор трябва да продължат да тегнат над техния живот, нито защо трябва да понасят последствията от действия, за които не носят никаква вина. Независимостта на Косово обаче за тях е трудно приемлива. Защо Сърбия трябва да изгуби една част от своята територия, с риск да има нови изблици на насилие, когато е избрала пътя на демокрацията?

“Милошевич е мъртъв, казват те на европейските журналисти, поканени да се срещнат с тях в Нови Сад, на власт е реформаторско правителство, Сърбия споделя ценностите на ЕС, към който се надява да се присъедини. Не е ли дошъл моментът да се обърне страницата?”

Германски журналист им напомня, че неговата страна е трябвало да се изправи пред подобно доказателство и е трябвало да се научи да приема нацисткото си минало. Работата на паметта не е лесна. Както младите сърби, които не са познавали времето на Милошевич, така и младите немци, които не са живели по времето на хитлеризма, трудно понасят бремето на това, което писателят Мартин Валзер нарече през 1998 г. „морален боздуган“ на чувството на вина. Повече от шейсет години след края на нацизма, мнозина от тях искат, както и Мартин Валзер, Германия да не бъде третирана като „престъпник, пуснат на свобода срещу подпис“.

Главният прокурор на Трибунала в Хага Карла дел Понте даде негативна оценка за сътрудничеството на Сърбия и така блокира Споразумението за стабилизация и асоцииране с ЕС. Снимка: Ройтерс

Тази формула може да се приложи и за Сърбия след Милошевич, която отказва да бъде отхвърлена от обществото заради грешките на бившия си президент. „Сърбите се чувстват отхвърлени, неразбрани, те имат впечатлението, че от тях се иска повече от другите“, обяснява ръководителят на делегацията на Европейската комисия в Белград Жозеп Льоверас. Соня Лихт, директорка на неправителствена организация, която развива програми в подкрепа на демократичната култура, говори за „синдром на изолацията“, свързан с трудността да се получат визи за пътуване в чужбина. „Не искаме да влизаме в Европейския съюз като второразрядна държава“, казва Сърджан Майсторович, заместник-директор на канцеларията за европейска интеграция. Президентът на Сърбия Борис Тадич изразява същото чувство на разочарование, като отхвърля обвиненията, че Сърбия не сътрудничи изцяло на Хагския трибунал и оценява като „несправедлив“ плана на Марти Ахтисаари за „наблюдавана независимост“ на Косово. Той се учудва, че Европа защитава целостта на Босна, но не и на Сърбия. Двойни стандарти? Отвъд политическата риторика неговите наблюдения изразяват желанието за признание, което без съмнение споделят мнозина сърби.

Ще трябва време, за да може сръбското общество да се изправи лице в лице с черните години от ерата на Милошевич и да приеме въпроса за отговорността. „Винаги ще се срамувам от престъпленията, извършени в мое име“, каза през 2006 г. драматургът Биляна Сърблянович. Германия направи това усилие за самокритично изправяне пред своето минало. През 1998 г. новоизбраният канцлер Герхард Шрьодер заяви: „Трябва да си спомняме историята, но тя не трябва да тежи върху плещите ни всеки ден.“ Сърбия се заема с тази трудна задача.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.