www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
вторник, 12 декември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Д-р Явор Младенов – да си селски лекар на 83 години и да няма кой да те замести

27 Декември 2016

 

Д-р Явор Младенов, 83-годишен продължава да работи. Районът му е няколко села и 3000 души. Снимка: личен архив

Пловдив. 2015 г. 1200 лекари стават на крака, за да приветстват награждаването на д-р Явор Младенов като най-възрастния семеен лекар в страната. 83-годишният доктор живее и практикува в село Бяла Река повече от пет десетилетия.

Д-р Младенов се грижи за около 3000 души от няколко села. Пациенти – всякакви. От тях поне 1000 и даже повече са неосигурени. Той е правил кажи-речи всичко. Израждал е бебета, „посрещал“ е катастрофи, шил е рани. Поради безработицата в региона се срещат хора, които не могат да си платят на момента. Младенов дава и лекарства на нуждаещи се, които не могат да си ги позволят. Някои от тях впоследствие се изселват, но докторът го приема философски.
Преди 1989 г. е работел и в Шумен, Велики Преслав, както и в Бяла Река, където е и до днес. В селото е работел и в родилен дом, когато там „много бебета се раждаха – от 60 до 120 на година!“. А сега? „Сега около 10 да се раждат…“.

Бяла река, на малко повече от 30 километра от Шумен, е мястото, където лекарят се запознава и със съпругата си, медицинска сестра. Двамата са вече над 50 години семейство, както и продължават да работят заедно. Имат си и две дъщери. И двете са медици – едната лекар, другата – медицинска сестра. И двете са в България, в Шумен. Вероятно не им е лесно, но за трудностите им не говорим. Докторът не се оплаква, не става дума и каква е цената на оставането в България, вместо кариера в чужбина.

Болните – абстрактно понятие, добиващо силна конкретност, когато си на мястото на лекар, обслужващ хората в район от 5-6 села, и хора от Шумен.
„Трудна професия, старая се всичко да направя за болния. Досега не съм отказвал на болен, за толкова години…“.
Цената на тази отзивчивост също я премълчава.

Как е попаднал в селото?

„Ще ви кажа истината. Навремето разпределяха младите лекари, централно. Аз дойдох в Шуменско, където останах и досега. Тогава трябваше да изкарам на село определени години.
На въпрос защо е останал, отговаря кратко и ясно: „Задържа ме съпругата“. „Тя ми помага извънредно много и е човек, който също не се уморява. Заедно сме работили от 1966 г. ден и нощ“.

С. Бяла река. Снимка: личен архиив

Богат човек

Говорейки с д-р Младенов, човек се сеща за онзи „човешки талант“, за който говори Чехов – талантатът да съчувстваш на Другия. С това докторът изглежда баснословно богат.
„Добре се чувствам, пълен съм с енергия. Имам прекрасно семейство. Аз съм също щастлив и „богат“. Досега не съм използвал никакви лекарства и не съм боледувал. И всичко си произвеждам – от лука до лимона“.
От 20 и повече години лекарят е пенсионер.  И освен, че работи, и учи, като специализира обща медицина, за да може да продължи да работи според новите изисквания към лекарите. Ако реши да се оттегли обаче, осмелявам се да попитам, какво ще стане? Отговорът е що-годе ясен.
„За голямо съжаление няма кой да дойде на мястото ми и хората ще останат без лекар. Наскоро срещнах общинския кмет, и той ми казва да не напускам, защото няма лекари. Всичко това е много тъжно…“.

По-трудно ли е сега или преди?

„Сега е много по-трудно. Навремето общините се грижеха за здравните работници. Сега общината изобщо не знае, че има практика (лекарска), никой не полага грижи. Те изцяло са разтоварени от грижи. Всичко, което идва, е през касата. Ние си купуваме дърва, плащаме си наемите….“.
Преди години във Велики Преслав е имало болница, хирургично отделение но закриват отделенията.
„Болните трудно ги консултираме. Специалистите са в Шумен. Трябва да отиде един път до Шумен, втори път и т.н. И някои ходят, други, ако се налагат прегледи, не, нямат пари“.

Д-р Явор Младенов получава награда като най-възрастният семеен лекар в България. Снимка: личен архив

Пред лекари като Младенов стои и въпросът за неосигурените. „Много малко останаха осигурените“, казва, някак примирено. „Идват болни, бедни хора. Разберете, много бедни. Те получават някакви социални помощи – гледам ги, работят по пет дни с метлите си, за да си изкарват прехраната. Имат деца, болни лежащи хора у тях. Казвам им: „Хайде, ще платиш друг път. Има хора, които все казват: „Нямаме пари“.
Специалността на лекаря, който е общопрактикуващ, е хирургия. За това и той „по всички сфери има закалка“, където види, че не може да се намеси, дава направление.

А броят на болните продължава да расте, може би и поради бедността, тази болест на болестите. Преди 10-13 години лекарят е имал примерно трима болни от захарна болест. Сега има около 40 болни от захарна болест и от тях около 10 са на инсулин.
„Да ви кажа, че са по-болни, няма да сгреша. И сърдечно-съдовите заболявания са повече, и еднокринните, да не говорим за нервните, психични заболявания“.
Съпругата на лекаря отговаря утвърдително на въпроса отворени ли са за дарения. Здравната служба в селото има нужда от смяна на дограма, теракот… Сами опитват да правят едни неща, други не успяват.
Има ли случаи, в които

хората го изморяват?

„Ами и да ме изморят, свикнал съм на тези неща. Има такива, да кажем много ми е неприятно, когато един човек, който е здрав, идва при мен и казва: „Докторе, живот няма в България, работа нямам, искам да се пенсионирам“. И няма за какво да му подготвя документи, трябва да обясня на човека, че няма заболяване…“.

Лекарят е пълен с енергия и не се чувства на годините си, справя се с няколкото хиляди пациенти. Сутрин излиза, към 8 часа е на работа. По обед не се прибира. Нощно време не отказва консултация. И лятото е тук. От 20 години не е бил в отпуск. Някой трябва да го замества, отделно, че това е сложно, отделно и от гледна точка на приходи е сложно. Интересна би била срещата на лекаря с някой, който живее съвсем различен живот. Един по-ленив човек би могъл да го сметне за „завалия“. Но не се знае кой е завалията, защото лекарят се чувства добре. Въобще, в този живот никога не е сигурно кой е завалия и кой не е.

На езика ти идва наивният въпрос: „Каква е тайната да сте така спокоен, енергичен?“.

„Аз съм закален човек, животът ме е закалил.

Всичко съм видял

В младежките години съм работил много физическа работа. И след като дойдох тук, през цялото време не съм се отделял от физически труд, от зеленчукопроизводство…“. Лекарят впрочем експериментира с нови сортове домати в градината си.
Идеализмът не вирее току-така. Но е пуснал здрави корени в Бяла Река и в къщата на д-р Младенов. Прилича на голям дъб, който си съществува тихо и кротко, но хвърля дебела сянка за отморяващите.
Чудно, как в едно село, където голяма част от улиците нямат асфалтова настилка и през зимата са трудно проходими, и въпреки проблемите с водоснабдяването, покълва хуманизъм? Явно той покълва там, където има нужда от повече вода. И от повече пътища.
„Ние сме закърмени с хуманизъм. Често давам пример, че за нас няма разлика между хората, на които трябва да се помогне“.




Етикет: , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com