Д-р Явор Младенов – да си селски лекар на 83 години и да няма кой да те замести

Д-р Явор Младенов, 83-годишен продължава да работи. Районът му е няколко села и 3000 души. Снимка: личен архив

Пловдив. 2015 г. 1200 лекари стават на крака, за да приветстват награждаването на д-р Явор Младенов като най-възрастния семеен лекар в страната. 83-годишният доктор живее и практикува в село Бяла Река повече от пет десетилетия.

Д-р Младенов се грижи за около 3000 души от няколко села. Пациенти – всякакви. От тях поне 1000 и даже повече са неосигурени. Той е правил кажи-речи всичко. Израждал е бебета, „посрещал“ е катастрофи, шил е рани. Поради безработицата в региона се срещат хора, които не могат да си платят на момента. Младенов дава и лекарства на нуждаещи се, които не могат да си ги позволят. Някои от тях впоследствие се изселват, но докторът го приема философски.
Преди 1989 г. е работел и в Шумен, Велики Преслав, както и в Бяла Река, където е и до днес. В селото е работел и в родилен дом, когато там „много бебета се раждаха – от 60 до 120 на година!“. А сега? „Сега около 10 да се раждат…“.

Бяла река, на малко повече от 30 километра от Шумен, е мястото, където лекарят се запознава и със съпругата си, медицинска сестра. Двамата са вече над 50 години семейство, както и продължават да работят заедно. Имат си и две дъщери. И двете са медици – едната лекар, другата – медицинска сестра. И двете са в България, в Шумен. Вероятно не им е лесно, но за трудностите им не говорим. Докторът не се оплаква, не става дума и каква е цената на оставането в България, вместо кариера в чужбина.

Болните – абстрактно понятие, добиващо силна конкретност, когато си на мястото на лекар, обслужващ хората в район от 5-6 села, и хора от Шумен.
„Трудна професия, старая се всичко да направя за болния. Досега не съм отказвал на болен, за толкова години…“.
Цената на тази отзивчивост също я премълчава.

Как е попаднал в селото?

„Ще ви кажа истината. Навремето разпределяха младите лекари, централно. Аз дойдох в Шуменско, където останах и досега. Тогава трябваше да изкарам на село определени години.
На въпрос защо е останал, отговаря кратко и ясно: „Задържа ме съпругата“. „Тя ми помага извънредно много и е човек, който също не се уморява. Заедно сме работили от 1966 г. ден и нощ“.

С. Бяла река. Снимка: личен архиив

Богат човек

Говорейки с д-р Младенов, човек се сеща за онзи „човешки талант“, за който говори Чехов – талантатът да съчувстваш на Другия. С това докторът изглежда баснословно богат.
„Добре се чувствам, пълен съм с енергия. Имам прекрасно семейство. Аз съм също щастлив и „богат“. Досега не съм използвал никакви лекарства и не съм боледувал. И всичко си произвеждам – от лука до лимона“.
От 20 и повече години лекарят е пенсионер.  И освен, че работи, и учи, като специализира обща медицина, за да може да продължи да работи според новите изисквания към лекарите. Ако реши да се оттегли обаче, осмелявам се да попитам, какво ще стане? Отговорът е що-годе ясен.
„За голямо съжаление няма кой да дойде на мястото ми и хората ще останат без лекар. Наскоро срещнах общинския кмет, и той ми казва да не напускам, защото няма лекари. Всичко това е много тъжно…“.

По-трудно ли е сега или преди?

„Сега е много по-трудно. Навремето общините се грижеха за здравните работници. Сега общината изобщо не знае, че има практика (лекарска), никой не полага грижи. Те изцяло са разтоварени от грижи. Всичко, което идва, е през касата. Ние си купуваме дърва, плащаме си наемите….“.
Преди години във Велики Преслав е имало болница, хирургично отделение но закриват отделенията.
„Болните трудно ги консултираме. Специалистите са в Шумен. Трябва да отиде един път до Шумен, втори път и т.н. И някои ходят, други, ако се налагат прегледи, не, нямат пари“.

Д-р Явор Младенов получава награда като най-възрастният семеен лекар в България. Снимка: личен архив

Пред лекари като Младенов стои и въпросът за неосигурените. „Много малко останаха осигурените“, казва, някак примирено. „Идват болни, бедни хора. Разберете, много бедни. Те получават някакви социални помощи – гледам ги, работят по пет дни с метлите си, за да си изкарват прехраната. Имат деца, болни лежащи хора у тях. Казвам им: „Хайде, ще платиш друг път. Има хора, които все казват: „Нямаме пари“.
Специалността на лекаря, който е общопрактикуващ, е хирургия. За това и той „по всички сфери има закалка“, където види, че не може да се намеси, дава направление.

А броят на болните продължава да расте, може би и поради бедността, тази болест на болестите. Преди 10-13 години лекарят е имал примерно трима болни от захарна болест. Сега има около 40 болни от захарна болест и от тях около 10 са на инсулин.
„Да ви кажа, че са по-болни, няма да сгреша. И сърдечно-съдовите заболявания са повече, и еднокринните, да не говорим за нервните, психични заболявания“.
Съпругата на лекаря отговаря утвърдително на въпроса отворени ли са за дарения. Здравната служба в селото има нужда от смяна на дограма, теракот… Сами опитват да правят едни неща, други не успяват.
Има ли случаи, в които

хората го изморяват?

„Ами и да ме изморят, свикнал съм на тези неща. Има такива, да кажем много ми е неприятно, когато един човек, който е здрав, идва при мен и казва: „Докторе, живот няма в България, работа нямам, искам да се пенсионирам“. И няма за какво да му подготвя документи, трябва да обясня на човека, че няма заболяване…“.

Лекарят е пълен с енергия и не се чувства на годините си, справя се с няколкото хиляди пациенти. Сутрин излиза, към 8 часа е на работа. По обед не се прибира. Нощно време не отказва консултация. И лятото е тук. От 20 години не е бил в отпуск. Някой трябва да го замества, отделно, че това е сложно, отделно и от гледна точка на приходи е сложно. Интересна би била срещата на лекаря с някой, който живее съвсем различен живот. Един по-ленив човек би могъл да го сметне за „завалия“. Но не се знае кой е завалията, защото лекарят се чувства добре. Въобще, в този живот никога не е сигурно кой е завалия и кой не е.

На езика ти идва наивният въпрос: „Каква е тайната да сте така спокоен, енергичен?“.

„Аз съм закален човек, животът ме е закалил.

Всичко съм видял

В младежките години съм работил много физическа работа. И след като дойдох тук, през цялото време не съм се отделял от физически труд, от зеленчукопроизводство…“. Лекарят впрочем експериментира с нови сортове домати в градината си.
Идеализмът не вирее току-така. Но е пуснал здрави корени в Бяла Река и в къщата на д-р Младенов. Прилича на голям дъб, който си съществува тихо и кротко, но хвърля дебела сянка за отморяващите.
Чудно, как в едно село, където голяма част от улиците нямат асфалтова настилка и през зимата са трудно проходими, и въпреки проблемите с водоснабдяването, покълва хуманизъм? Явно той покълва там, където има нужда от повече вода. И от повече пътища.
„Ние сме закърмени с хуманизъм. Често давам пример, че за нас няма разлика между хората, на които трябва да се помогне“.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.