СофияПловдивВарнаБургасРусе

Двувластие в Молдова

в. Независимая газета

Парламентът на Молдова. Снимка: официален сайт

На 23 декември в Кишинев встъпи в длъжност новият президент на Молдова Игор Додон – петият държавен глава след провъзгласяването на независимост. Процедурата твърде се проточи. След като Додон спечели втория тур от президентските
избори на 13 ноември, мина цял месец, докато ЦИК, обикновените съдилища и Конституционният съд признаят резултата; парламентът забави с нови 10 дни самата официална церемония.

За сравнение: Вадим Красноселски, избран на 10 декември за президент на Приднестровието, официално встъпи в длъжност още на 16 декември. Въпреки че Молдова вече бе избрала нов президент, напускащият – Николае Тимофти, парламентът и правителството прокараха през ноември и декември ред важни решения, с които Додон не бе съгласен.

Тимофти назначи за нов генерален прокурор със седемгодишен мандат Едуард Харунжен, смятан за протеже на координатора на
управляващата коалиция – олигарха Владимир Плахотнюк. В Кишинев бе открит офис за връзка на НАТО. Парламентът одобри пенсионна реформа, която вдига възрастта за пенсия, и бюджет за 2017 г. Додон протестира всеки път, но нямаше как да възпрепятства тези решения. Наред с демонстративното протакане на встъпването му в длъжност те целяха да покажат „кой е стопанинът в къщата“.

В Молдова явно предстои двувластие и конфронтация между президента, от една страна, и парламента заедно с правителството от друга. Молдова е парламентарна република, ролята на държавния глава е по-скоро символична. Реалната власт е в ръцете на
парламентарното мнозинство (57 от общо 101 депутати) и одобреното от него правителство. И двете властови институции са под контрола на Плахотнюк.

При все че легитимността на общонародно избрания Додон далеч
надминава легитимността на крайно непопулярното парламентарно
мнозинство, „опозиционният“ президент всъщност не разполага с
много лостове, за да прокарва собствена политика.

Поредните избори за парламент се очакват едва в края на 2018
г. Дори Плахотнюк да склони за предсрочни избори, той
предварително ще се помъчи да промени избирателната система –
половината депутати да се избират в едномандатни окръзи.

Рейтингите на парламента, кабинета и управляващото
мнозинство не надхвърлят 10 на сто. При сегашната система, в
която цяла Молдова представлява един избирателен окръг, а хората
гласуват за партийни листи, партиите на властта нямат шансове
да запазят позициите си. Въвеждането на смесена система отваря
възможности Плахотнюк да „изкупи“ и следващия парламент.

Седмица преди президентската церемония Партията на
социалистите на Република Молдова (ПСРМ) прие на свой конгрес
оставката на Додон от председателския пост (законът не позволява
на държавния глава да членува в партии). На мястото му бе
избрана бившата премиерка Зинаида Гречаная. С 24 депутата в
парламента ПСРМ остава в опозиция, но заяви, че все още смята
Додон за свой водач.

След като бе избран, Додон даде двайсетина интервюта, а в
слово пред конгреса на социалистите вдигна много високо летвата
на президентските и на партийните обещания. Додон и социалистите
настояват да се денонсира споразумението за асоцииране между
Молдова и ЕС и страната да се присъедини към Евразийския
икономически съюз. Обещават да решат приднестровския проблем
чрез федерализация на Молдова и да забранят със закон
идеологията на унионизма – обединяването с Румъния. Додон смята
да смени току-що назначения генерален прокурор и да закрие офиса
на НАТО.

Нито едно от тези обещания обаче не може да бъде изпълнено,
докато е на власт сегашното управляващо мнозинство, което води
точно обратната политика – за интеграция в ЕС, партньорство с
Румъния, а не с Русия, за укрепване на връзките с НАТО и против
федерализация. Плахотнюк за нищо на света не би отстъпил на
Додон контрола върху главната прокуратура.

На своя конгрес ПСРМ си постави за цел самостоятелно да
получи мнозинство на парламентарните избори и да формира
„червено социалистическо правителство“, което да осъществи
плановете й съвместно с президента. Додон и партията му обаче ще
трябва да вървят към тази цел сред враждебно обкръжение и при
двувластие, в което същинските лостове за управление са в ръцете
на парламента и правителството.

Процедурно парламентът може да бъде разпуснат, ако три
месеца не приема закони или два пъти поред не може да одобри
правителство. Теоретично Додон може да се опита да провокира
подобно развитие или да свика референдум, който да разшири
пълномощията му; парламентът и конституционният съд обаче също
могат да започнат процедура за импийчмънт. Като последен
аргумент „проевропейската“ власт винаги държи резервния вариант
с „кишиневски майдан“, чрез който да свали неугодния президент.

Изборната победа на Додон не бе убедителна. При активност
53,45 на сто за кандидата на ПСРМ гласуваха 52,11 процента от
избирателите, или 28 на сто от общия им брой. Кандидатката на
десните прозападни сили Мая Санду получи едва с 68 000 гласа
по-малко от Додон. Тези сили нападат „режима на Плахотнюк“ от
свои позиции – смятат, че е „недостатъчно проевропейски“, но се
противопоставят на новия президент също като „проевропейската“
власт.

Колкото до левия фланг, Додон и ПСРМ, които заявиха, че се
насочват към самостоятелна победа на следващите избори, нямат
съюзници там. Партията на комунистите, водена от бившия
президент Владимир Воронин, бойкотира изборите и подчерта, че не
признава Додон за нов ръководител на Молдова. Срещу лидера на
„Нашата партия“ Ренато Усати, подкрепил Додон във втория изборен
тур, са образувани наказателни дела и той е принуден да се
укрива в Русия. Дори ако Додон би подпомогнал Усати да се
завърне в Молдова, прокуратурата и съдилищата, контролирани от
Плахотнюк, не ще позволят това да стане.

Противник на Додон е и Западът, който продължава да подкрепя
действащата власт и гледа с голямо подозрение на новоизбрания
президент с неговата антизападна и проруска риторика. Западът
инвестира доста в проевропейския курс на Кишинев и няма
намерение ей тъй да се откаже от вложенията си. Дали ще е готова
новата американска администрация да признае интересите на Русия
в този регион, как може да повлияе това разположението на
силите в Молдова и нейния външнополитически вектор – днес няма
как да се разбере.

Додон все още има възможност да разсече с един удар
гордиевия възел от противоречия между президента и парламента,
като разпусне с указ депутатите, търсейки опора в легитимността,
получена чрез изборите, и подкрепа от своите сънародници.
Новият президент обаче не е готов за подобни конфронтационни
стъпки. Избрал е пътя на конформизма, който ще спести на Молдова
резките сътресения, но я изправя пред трайно, мъчително
противопоставяне между президента и управляващото мнозинство до
следващите избори за парламент.

До момента Додон се справяше с пиара твърде добре, но след
като встъпи в длъжност, трябва да върши и реални дела, да
показва конкретни резултати. Естествено би могъл просто да
повтаря: „Искам да направя това и това, но парламентът и
правителството ми пречат, затова на следващите избори всички
трябва да гласуват за ПСРМ, за да работим в унисон“. В такъв
случай обаче безсилието и бездействието на президента много
скоро ще станат очевидни за всички. В най-лошия вариант Додон ще
бъде обвинен в сговор с Плахотнюк.

Мнозина избиратели гласуваха не толкова за Додон, колкото
против Санду, избирайки, както им се струваше, по-малкото зло.
Ако обаче новият президент не успее да води реална политика, ако
продължи да си прави пиар и да тегли чергата към своята партия,
има риск да пропилее много бързо хорската подкрепа. Което ще е
твърде зле не само за Додон, но и за цяла Молдова. Докато
днешната власт – некомпетентна и корумпирана, уби вярата на
хората в парламентарните партии и проевропейския курс,
евентуалният провал на Додон може да убие у тях вярата в
общонародните избори за президент, в когото ще виждат голия цар,
и в „проруския курс“, който ще се окаже също такава химера,
както и „проевропейският“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.