Убийство на Нева – легендата за Распутин се носи 100 години след смъртта му

Григорий Распутин

Животът му е бурен, а смъртта му – брутална: в студена зимна нощ в Санкт Петербург на 30 декември 1916 г. брадатият свят човек и довереник на царското семейство Григорий Распутин става жертва на мистериозен заговор начело с роднини на цар Николай Втори. Скоро след това тялото му е намерено в река Нева с огнестрелни рани и следи от изтезания.

„Предвид неговата близост до властта и странния му начин на живот той си е създал много врагове“, каза историкът Иван Успенски. Дори 100 години след насилствената смърт на Распутин легендата за него продължава да се носи.

Распутин е смятан по-скоро за фигура, олицетворяваща суеверието, отколкото религиозната вяра, и едва ли може да се каже, че е представител на тогавашната Руска православна църква.

На стогодишнината от смъртта му в Петроград, както наричали тогава Санкт Петербург, между Православната църква и руската държава съществува негласна връзка. Религиозната общност се смята за важен поддръжник на вътрешнополитическата система.

„След края на Съветския съюз преди четвърт век религиозната вяра укрепи позициите си. След години на маргинализиране религията отново е в центъра на обществото“, каза политическият анализатор Сергей Ушаков.

Президентът Владимир Путин смята Църквата за съюзник в
борбата с упадъка на традиционните ценности. Наблюдатели смятат,
че тя иска да легитимира политиката на руския държавен глава.

Критици говорят за „нечестив съюз“ между Църква и държава. В
законодателството на Русия от 2013 г. съществува мъгляв текст,
криминализиращ богохулството. „Законът за богохулството е
очевидна реакция срещу спорните изпълнения на женската пънк
група „Пуси райът“ в катедралата „Христос Спасител“, каза
опозиционният водач Алексей Навални.

Когато патриарх Кирил, който има около 150 милиона
православни последователи, например се среща с папата, както
стана през февруари, той провежда църковна дипломация в духа на
Кремъл.

Распутин също е бил близък до държавното ръководство. В
началото на 20 век монахът, който често е наричан харизматичен,
заминава за Санкт Петербург и придобива влияние в царския двор.
Распутин, който е роден на 21 януари 1869 г. в сибирското село
Покровское, днес е известен с чудеса, но и с оргиите си.

Сред донякъде шокираното, донякъде забавляващото се с него
общество в Санкт Петербург, ексцентричният Распутин, който често
ходел облечен в селски дрехи, е бил на почит. Започва да си
създава репутация не само на благочестив и свят човек, но и на
такъв, който може да пророкува бъдещето и който е в състояние да
излекува престолонаследника. След като придобива престиж и
политическо влияние, както се твърди, като „доносник на царя“,
се сдобива и с врагове.

Смъртта му е мистериозна като животът му. Имало ли е пръст в
смъртта му британското разузнаване? Има истории за това как
Распутин и тогавашната руска царица от германски произход са
планирали да сключат примирие между Русия и Германия, което е
щяло да бъде заплаха за Великобритания.

Век след смъртта на Распутин в Покровское има музей в памет
на най-известния жител на селото. Родната къща на Распутин вече
отдавна не съществува, но в съседната сграда, където са живели
роднините му, се помещава неговият музей, който е популярен сред
туристите от цяла Европа.

„Често е гостувал тук и почти нищо не се е променило от
смъртта му през 1916 г.“, каза уредникът Марина Смирнова.
„За жалост не са много личните му вещи, които са запазени,
защото Распутин е бил скитник“, заяви тя. Има стол, чиния и
огледало, за които се смята, че са автентични, в някои малки
стаички има няколко експоната в стъклени витрини. На една от
снимките в музея Распутин маха с ръка.

„Винаги съм се интересувала от Распутин и веднага отворих
музея след края на комунизма, тъй като по онова време това не
беше възможно“, каза Смирнова, която е родом от съседния град
Тюмен. „Ние нямаме с какво толкова да привличаме туристи. Други
имат Казанова или Дракула, а ние имаме Распутин.“

Един от най-известните посетители на музея, който е на 2000
км източно от Москва, е може би германската поп група „Бони Ем“.
Песента „Распутин“ я прави популярна в края на 70-те. „Не ни се
позволяваше да я пеем на концерти в СССР“, казва вокалистката
Лиз Мичъл. „Нашият организатор смяташе, че може да прозвучи
обидно.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.