Глобалното недоверие разбива обществата и носи войни

Дойче веле

Главната дума на 2016 г. според мен безспорно беше „война“. И през 2017 г. тя за жалост няма да излезе от употреба. По-скоро окончателно ще спре да ни плаши, защото войната (информационна или хибридна, гореща или студена) окончателно ще се превърне в ежедневие.

Русия – поглед отвътре

През 2017 г. икономическата криза в Русия неизбежно ще се задълбочи. Например, заради сериозен спад в търсенето на горива вследствие на конфликт между САЩ и Китай, предизвикан от протекционистката политика на Вашингтон и Пекин. Това ще свие и световното производство. Ще си каже думата и липсата на реформи. Същевременно започващата година ще тече в Русия под знака на подготовката за президентски избори. В крайна сметка властта ще трябва да се справи с две задачи.

Първата е да осигури любов към президента Владимир Путин на нивото, необходимо, за да бъде преизбран догодина. Втората – да ореже бюджетните разходи за образование, медицина и социални нужди. И всичко това – на фона на новия парад на суверенитети* в регионите на Русия, много от които вече са на ръба на фалита, а на други като Татарстан вече им е втръснало да „изхранват“ Москва. Стопяването на бюджета, отреден за хорските нужди, ще задълбочи още повече разцеплението в руското общество, бездруго разпаднало се отдавна на вълци единаци, копнеещи да прегризат гърлата дори на бивши събратя по глутница. Днес обаче е разцепено не само руското общество.

Разцепените общества

През 2016 г. стана ясно, че разцепените общества са нова тенденция в световен мащаб. Брекзит разцепи Великобритания. Президентските избори в САЩ и победата на Доналд Тръмп разделиха на два лагера американското общество. В Полша, където година преди това дойде на власт партията „Право и справедливост“, се заговори за „студена гражданска война“. Тази тенденция бе предизвикана от всеобщото взаимно недоверие. През 2017 г. кризата на доверие във всички сфери на живота стремително ще се задълбочава. Нищо чудно предстоящите дискусии по проблема с мигрантите и борбата с тероризма покрай предизборните кампании във Франция и Германия да внесат разцепление и в обществата на тези европейски страни.

Колкото до световната политика, кризата на доверие там вече стана причина примерно в Сирия – формално срещу бойците от „Ислямска държава“, да воюват поотделно няколко страни, включително Русия, САЩ, Турция и Франция, които все не могат да се разберат помежду си. През 2017 г. впрочем сирийската криза най-вероятно ще стане локална и няма да изглежда толкова важна, тъй като ще се появят по-глобални конфронтации. Основната – по думите на Доналд Тръмп – ще е съперничеството между САЩ и Китай.

През последните две десетилетия американското търсене и китайското производство се допълваха взаимно. Симбиозата им не само бе съществен фактор за растежа на световната икономика, но и залог за стабилност в Югоизточна Азия и Тихоокеанския регион. Сега Тръмп се кани да разруши създалото се положение, като започне да изтегля от Китайската народна република „американската“ промишленост, връщайки производствата в родната им страна. Политиката през 2017 г. ще ни донесе рязко изостряне на междудържавните противоречия, може би дори локални конфликти между Китай и някои негови съседи.

Русия и светът

За Русия очакваното американско-китайско противопоставяне означава, че Москва трябва да си подбере съюзници. Няма как вече да балансира върху чужди противоречия. И щом Кремъл не успява да се разбере с Токио (както сочи последната визита на Путин в Япония), значи през 2017 г. със сигурност ще се задълбочава зависимостта му от Китай. Възможно е дори Русия да бъде въвлечена в някой локален конфликт в Югоизточна Азия.

Няма освен това никакви изгледи да стихнат започналите т. нар. хибридни войни. На първо място в Сирия, която Москва реши да си раздели с Иран и Турция. Безсмислено е и Украйна да очаква, че Кремъл ще спре да се меси във вътрешните й работи. Управляващата класа в Русия е убедена, че задълбочаването на противоречията в ЕС и НАТО, а и на тези между САЩ и европейските им съюзници, рано или късно ще принуди Запада да склони, дори да съдейства за връщане на Украйна в руската зона на влияние. Което най-вероятно е заблуда.

Затова пък през 2017 г. наистина се очаква преразглеждане и частична отмяна на санкциите срещу Русия. Най-сериозните, икономическите секторни санкции, обаче изглежда ще останат в сила. По същия начин никой, даже Доналд Тръмп или новият президент на Франция (независимо колко проруски е той), няма да признае анексията на Крим.

Нов конфликт

Основното сред всички нови външнополитически предизвикателства за Русия ще бъде неизбежният конфликт с Беларус. През всички последни години Москва де факто спонсорираше режима на Александър Лукашенко. Сега обаче Кремъл няма излишни пари, при все че запазва стремежа да остави беларусите в своя кръг на влияние. Налага се обаче президентът Лукашенко да търси нови източници на финансиране за своето „икономическо чудо“.

Т. е., ако говорим за т. нар. близка чужбина на Русия, 2017 г. ще мине под знака на една загуба – губим последния си реален съюзник. Естествено, ако Кремъл пусне беларусите и не започне нова „хибридна война“ по украински сценарий, този път срещу Лукашенко.

БТА

* б. пр.: Така медиите в Русия наричат центробежните тенденции във федерални държави, по-специално през 90-те години на миналия век в Съветския съюз, съдействали за неговото разпадане.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.