Шегичка ли е, че Лукарски организирал стрелба по портрета на Румен Радев? (За упадъка на СДС)
Дали е нормална шегичка министър да стреля с приятели по портрета на Румен Радев в деня за размисъл преди втория тур на изборите?
Или е знак за финалния упадък на някогашното СДС? Как СДС стигна дотук и до лидер като Лукарски?
Сучаят разкрива вестник „Галерия”, който публикува снимки на надупчени портрети на новия президент, запазени от свидетели. Те събрали дори гилзи от стрелците като доказателство (по гилзите може да се установи оръжието).
Но така или иначе икономическият министър в кабинета „Борисов 2” Божидар Лукарски, който поради явната му неадекватност е наричан подигравателно Божо Икономиката, не е опровергал новината. Може би дори се гордее със случката, от която сигурно радостно тръпнат сърцата на много седесари. Лукарски е и шеф на СДС.
Група ловци, сред които т. нар. Божо Икономиката, отишли на лов в околностите на София, събота, точно преди балотажа на президентските избори (12 ноември).
Това е ден за размисъл, ловът е разрешен, но тъй като ловците нищо не ударили, спрели да починат и хапнат. Появила се мъгла, прекратили лова. Тогава Лукарски предложил на групичката от негови приятели да се упражняват в стрелба. И обявил, че си носят мишени. Оказало се, че това били портрети от предизборни плакати на кандидат-президента генерал Румен Радев.
Лукарски пръв започнал да стреля
по портрета на кандидат-президента, след него и мъжете от неговата групичка, описват свидетелите сцената пред в. „Галерия”. Според тях лидерът на СДС гърмял с видимо удоволствие. В стрелбата участвали само хората от неговата група, никой от другите ловци не пожелал да се забавлява по този „седесарски” начин. Първоначално гърмели с лични пистолети, а след това и с ловните си карабини. Стреляли, стреляли, докато един от портретите на Радев бил раздробен на дупки.
Румен Радев на другия ден беше избран за президент на България. Стрелбата не е помогнала, освен че начесала комплексите на Лукарски и компания.
Невинна шегичка ли е това? Или незначителна простащина, на която не трябва да се обръща внимание? Или весела случка?
Медиите не й обърнаха внимание, а в една цивилизована страна (с европейски ценности, както обичат да повтарят сините) те биха превърнали случая в политически скандал.
Със сигурност има хора, които се радват на тази стрелба. Седесари от равнището на Лукарски, също и бивши седесари, сега вече електорат на ГЕРБ. Някогашното СДС преживя мъчителен дългогодишен разпад, за да стигне до Божидар Лукарски начело. Повечето му избиратели преляха към ГЕРБ и други партии. Основната маса от някогашното СДС подкрепя Борисов, защото то е като футболната запалянковщина – отбор, който бие, печели привърженици. На тях им се иска някак да бият „комунистите”, и като не могат, подкрепят Борисов. Или стрелят по портрети на политическия враг.
Това са развалините на СДС
Всичко започна в края на 1989 г. с откъслечни лозунги „БКП в Сибир”, мина през крясъци „Долу БКП”, „Петър педераст” срещу тогавашния президент Петър Младенов, песни „Луканов е престъпник, Лилов – педераст” и др. Лидерите на СДС слушаха благосклонно от трибуните тези изблици на народната любов към демокрацията. Нямаше кой да ги възпре. От трибуната Желю Желев и другите насочваха палец надолу и възбуждаха тълпата. Това е знакът, който са давали императорите на гладиаторите, за да убият противника. Как и защо го въведе СДС на въоръжение, те си знаят. Някой пиар експерт ги е посъветвал. Както ги посъветва да разпространят предизборно картата на България, покрита с черепи и бодлива тел. С което изгубиха изборите, защото избирателят очевидно не си спомни да е живял в такъв концлагер, макар да се радваше на падането на Живков и режима, и настъпването на демокрация.
СДС започна с надежди и въодушевление, но и омраза и крайна политическа нетърпимост, която го разяждаше като киселина. Това отблъсна много хора. Негативизмът и антикомунизмът като основна движеща сила и спойка на СДС не можеше да не доведе до разпада му. Разрои се на отделни СДС-та, после лидерът му обединител Костов се отлюспи, СДС продължи да се рои в разни нюанси на синьото.
През годините губеше все повече привърженици, не само заради омразата, но и от злополучните реформи, които разрушаваха без да създават, и оставиха хората без работа.
Остана нещо от първоначалното СДС, закономерно довело за свой лидер семпъл седесар като Лукарски. Чието естествено място беше да стане патерица на ГЕРБ и да се домогне до министър, след първоначални лъжи, че не искат Борисов за премиер. Това в естествена политическа борба никога не може да постигне, само с лъжи и комбинации.
Това е днес мизерията на някогашното СДС.
Политическото безсилие завършва със стрелба по портрети.