Продажби на оръжия или световен мир? Европа в много неудобно положение

ДПА

Конфискувани оръжия. Снимка: мелтгънс

Европейският съюз и неговите членове често пъти категорично и ясно изразяват позицията си, когато близо или далеч избухнат остри спорове. Предупреждават враждуващите страни да проявят умереност или да се въздържат от мерки, които биха могли да задълбочат конфликта.

Да не забравяме обаче, че в блока се намират едни от водещите производители и износители на оръжия – от самолети през плавателни съдове до радари и ракетни системи. Сред големите компании са британската „Би Ей И Систъмс“, френската група „Сафран“, германската „Тисенкруп“ и италианската „Финмеканика“.

Понякога е неловко да се жонглира с тези две позиции, казват изследователи от Международния институт за изследване на мира в Стокхолм (СИПРИ). На износа на оръжие се гледа като на необходимо условие, за да може европейската отбранителна промишленост да работи, особено имайки предвид мерките за строги икономии и стратегическите интереси.

Основният аргумент е мащабът. Великобритания, Франция и Германия са сред 10-те страни с най-големи военни разходи в света, но вътрешният им пазар не е достатъчно голям, за да се поддържа отбранителна промишленост. Това важи с още по-голяма сила за по-малките страни в ЕС. „Не трупаш икономия от мащаба, ако си сам“, казва Питер Веземан, старши изследовател в СИПРИ. „Само САЩ, Русия и Китай биха могли да правят това“, допълва той.

Износът на оръжие се разглежда и като част от външната
политика и това важи не на последно място за САЩ, които
предоставят голяма военна помощ „и като суми, и като обеми“,
отбелязва Веземан.

Това е фактор и за по-големите европейски държави, но
ключова движеща сила са икономическите съображения и
осигуряването на работни места, казва той.
Някои страни твърдят, че оръжейната промишленост е „важен
елемент от отбранителната им способност“, допълва
изследователят.

Страните в ЕС се различават по начина, по който гледат на
оръжейните си продажби.
„Във Франция дискусиите в гражданското общество са минимални
и натискът върху политиката е много слаб“ за разлика от съседна
Германия, посочва Веземан.

Но не е достатъчно да се водят дебати.
„Проповядването на мир не е доразвито в пълноценна и
цялостна политика за сигурност и мир по отношение на районите и
страните, където се доставят оръжията“, казва той, като цитира
конфликта в Йемен, включващ Саудитска Арабия – сериозен клиент и
потребител на европейско оръжие.

И Швеция, и Германия, и Великобритания, които са продавали
оръжия на Саудитска Арабия, не са показали, че имат ясна
представа как да се сложи край на конфликта и каква роля играе
техният оръжеен износ, отбелязва Веземан.

Друг пример: Шведският външен министър Маргот Валстрьом,
чиято страна става член на Съвета за сигурност на ООН през
януари, наскоро бе запитана в парламента дали Стокхолм ще наложи
оръжейно ембарго на Саудитска Арабия заради ролята й в
йеменския конфликт.

Ханс Линде от шведската опозиционна Лява партия отбеляза, че
Европейският парламент е призовал за това, а холандският
парламент е одобрил законопроект в този смисъл.

Валстрьом обаче каза, че правителството й „предпочита
санкциите да бъда одобрени от ЕС или ООН“, като изтъкна, че
миналата година Швеция е решила да не подновява споразумението
си за военно сътрудничество със Саудитска Арабия.

Освен това е известно, че връзките между страните от
Персийския залива и Швеция бяха крайно обтегнати в началото на
2015 г., когато монархиите от Залива реагираха гневно на
критиките на Валстрьом за състоянието на правата на човека и че
Швеция не търси нова конфронтация с кралството.

В усилията си да въведе общи правила за износ на оръжия през
2008 г. ЕС прие Обща позиция, основаваща се върху кодекс за
поведение от 1998 г. Страните се ангажираха да не допускат
износ, който би могъл „да предизвика или удължи въоръжени
конфликти“.

Страните членки обаче имат право „да развиват отбранителна
промишленост“.
Од Флобер, която ръководи програмата на СИПРИ за трансфер на
оръжие, отбеляза, че националните интереси често вземат връх.

Пример за това са плановете на Франция да продаде два
хеликоптероносача „Мистрал“ на Русия, породили спорове и дебати.
В крайна сметка през 2015 г. сделката беше блокирана заради
ролята на Русия в Украйна. Тази година корабите бяха доставени
на Египет.

„Продажбата на Мистралите трябваше да бъде спряна без натиск
от САЩ или от страна на европейски страни“, каза Флобер.
Марк Бромли, един от директорите на програмата на СИПРИ за
търговия с оръжие и стоки с двойна употреба, отбеляза, че при
хармонизирането на политиките лицензионните решения вероятно ще
останат „в ръцете на страните членки“, тъй като те „не искат да
поверят вземането на решения в тази сфера на Брюксел“.

Макар страните в ЕС „да засилиха обмена на информация“
помежду си, те не промениха „съществено“ подхода си за
предоставяне на обществото на информация, например за
основанията за отказване на лицензи, каза Бромли.

СИПРИ е основана през 1966 г. като независима институция,
която проследява продажбите на оръжия и други свързани с това
явления. Ресурсите й включват бази данни за оръжейната
промишленост, военните разходи и оръжейните трансфери.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.