Нова ера на тероризма в Турция

След покушението в клуб „Рейна“, Истанбул. Снимка: от тв екрана

Бруталната терористична атака в сърцето на Истанбул, насочена срещу над 500 гости, празнуващи Нова година в популярен нощен клуб на Босфора, беляза пика на серия от кръвопролития, които разтърсиха Турция из основи през последната година. Част от тях бяха нападения срещу силите за сигурност, за които пое отговорност организация, свързана с Кюрдската работническа партия /ПКК/; друга част бяха атаки на джихадистки групировки, идващи от Сирия.

Отговорност за кървавата баня този път пое Ислямска държава. Но – и това е голямо „но“ – съществено значение има мишената. Джихадисткият тероризъм преди беше насочен срещу кюрдите, алевиите и левите в Турция, като отне живота на стотици хора. Но за първи път беше избрано място, представящо светския начин на живот на по-заможната част от средната градска класа. И атаката дойде в критичен момент, когато управляващата в Турция Партия насправедливостта и развитието /ПСР/ направи уязвими основните светски принципи на Турция.

Седмици преди Нова година проправителствени ислямистки организации в Турция окачиха банери с надписи „мюсюлманите не празнуват Коледа“ и изображения на групи млади мъже в традиционно облекло, които преследват Дядо Коледа с пушки и ножове.

Черешката на тортата беше поучението на влиятелната Дирекция
по религиозните въпроси на Турция (Диянет), която представлява
набожното сунитско мнозинство (около 70 процента от населението
на Турция), въпреки че е финансирана от всички данъкоплатци.

В изявлението турците бяха посъветвани да не харчат пари за
новогодишни празненства. Светските турци го възприеха като
неуместна намеса в начина им на живот. Но проповедта окуражи
широко разпространения език на омразата в социалните медии през
последните дни на 2016 г., появиха се включително и смъртни
заплахи срещу планиращите да празнуват Нова година. (Поради тази
причина Мехмет Сьонмез, ръководител на Диянет, сега е призован
от прокюрдската Демократична партия на народите да подаде
оставка заради „подстрекаване към омраза“, което вероятно няма
да даде резултат).

Удивително, нито един министър или бюрократ не подаде
оставка; също така никой не беше отстранен от поста си, въпреки
факта, че броят на жертвите от сякаш безкрайната серия от
нападения от юли 2015 г. – когато турският президент Реджеп
Тайип Ердоган прекрати мирните преговори с кюрдската въоръжена
групировка ПКК в отговор на свързано с ПКК насилие – достигна
близо 1800 души, от които над 600 цивилни. Арогантното
безразличие на правителството към призивите за оставка
предизвиква подозрения, че ПСР никога няма да напусне властта
мирно, което засилва напрежението, което много турци усещат.

Въпреки че Турция стана свидетел на няколко масови
убийства през последните 18 месеца, може да се каже, че през
втората половина на 2016 г. терорът се превърна в рутина: докато
ПКК масово нападаше силите за сигурност, джихадисткият
тероризъм пропълзя в големите градове. Примерите ясно показват,
че държавната разузнавателна мрежа в момента е в най-слабата си
точка.

Наблюдатели твърдят, че има връзка с масовата чистка в
апарата на сигурността, която Ердоган започна след неуспешния
опит за преврат през юли 2016 г. Управляващата ПСР хвърли вината
за това основно върху военни, свързани с Фетхуллах Гюлен,
живеещ уединено в Пенсилвания проповедник, въпреки че външни
експерти поставят под въпрос тези твърдения. Тази
„институционална чистка“ на иначе високо квалифицирани офицери,
които бяха поставени повсеместно под етиката „гюленисти“, доведе
до бързи смени. Подозира се, че постовете им са били запълнени
с лица, благоразположени към джихадистките движения, или
най-малкото неквалифицирани за работата хора. Дефицитите в
държавната сигурност на Турция оставят страната уязвима към
бъдещи актове на разрушение.

Терорът в Истанбул не остави много съмнения за връзката със
Сирия. По-малко от 24 часа след кръвопролитието вицепремиерът и
говорител на правителството Нуман Куртулмуш заяви: „Това е
послание срещу трансграничните операции на Турция. Операциите в
Сирия очевидно са предизвикали безпокойство сред терористичните
организации. Ние ще предприемем мерки вкъщи и зад граница“.

Смъртоносното уравнение е очевидно. Някога възприемана
като „действаща за смяна на режима“ в Сирия, Турция дълго време
беше твърде благосклонна към съмнителни елементи на радикалния
ислямизъм, отчасти в опита си да реализира неоосманската мечта
за превръщане на Сирия в доминирана от сунитите зона и отчасти
за да ги използва за предотвратяване на установяване на
автономия на сирийските кюрди по турско-сирийската граница. И
сега Турция напълно преобърна политиката си спрямо Сирия, като
спря логистичната подкрепа към сирийската опозиция,
противопоставяща се на режима на Башар Асад, в резултат на ловки
действия на Русия и убийството на руския посланик в Анкара.

Турция неизбежно ще навлезе в по-голям конфликт с
елементи на Ислямска държава и Ал Каида отсега нататък.
Убийството в Анкара и кървавата баня в Истанбул може би са само
първи стъпки, които ще задълбочат вече взривоопасните социални
проблеми на Турция. Битката при Ал Баб и предстоящата обсада на
Идлиб, и двата града много близо до турската граница, обещават
още проблеми.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.