30 години „Еразъм“ – европейски успех в съюз, изправен пред предизвикателства

Франс прес

Студенти по „Еразъм“ от България, Италия, Испания и др. в общежитие на Гьотеборгския университет

Програмата „Еразъм“, дала възможност на над 5 милиона млади хора да учат чрез студентски обмен в чужбина, днес празнува своята 30-а годишнина. Програмата е доказателство за успех на ЕС, въпреки съмненията за бъдещето на съюза, появили се вота на британците за Брекзит.

„Това е уникален опит“, спомня си Лила две години след като е преживяла това приключение. Пребиваването й в Дъблин е позволило на 24-годишната французойка, тогава студентка по търговия, а днес работеща в тази сфера, „да съзрее и израсне“, и да се запознае „с куп хора“.

Програмата „Еразъм“ (на латиница ERASMUS – акроним от European Region Action Scheme for the Mobility of University Students), която носи името на един от великите хуманисти на Ренесанса – холандеца Еразъм Ротердамски, стартира на 15 юни 1987 г.

Първоначално тя дава възможност единствено на студенти да заминат да следват една година в чужбина, но програмата не престава да се разширява и с течение на времето участващите в нея страни се увеличават от 11 на 33. Впоследствие името й е променено на „Еразъм+“ и тя започва да обхваща също ученици от началния и средния курс или от професионалните гимназии.

От общо 5-те милиона участници в програмата 3,3 милиона са
студенти. Годишнината на програмата ще бъде чествана тази вечер
в парижкия театър „Одеон“, на 26 януари ще бъда отбелязана в
Брюксел, а посветени на нея прояви ще има през цялата година.

„Еразъм“ е почетена и от киното. Филмът „Испанската
гостилница“ на Седрик Клапиш от 2002 г. разказва за френски
младеж, заминал да следва в Барселона чрез програмата за обмен,
но зает предимно с емоционалните си проблеми.

Публикувано през 2014 г. изследване показа, че от
създаването на програмата са се родили над един милион бебета от
двойки, срещнали се по време на обучението си.

Според ръководството на „Еразъм+“ равносметката от
30-годишната история на програмата е, че се изгражда „усещане за
принадлежност към общоевропейско общество и за по-справедлив,
общодостъпен и устойчив Европейски съюз“.

„Успехът е безспорен“, каза Жан-Люк Наел, координатор на
международните дейности във френската асоциацията Конференция на
университетските ректори.

„Преди 20 години в университетите нямаше особен интерес към
това. Днес международната студентска мобилност е критерий, по
който оценяват даден университет“, отбеляза той пред АФП.

„Политическа воля“ и Брекзит

Какво ще е бъдещето на търсената програма, след като ЕС се
съмнява в себе си повече от всякога?

Европейските партньори „в момента предоговарят бъдещото на
програма „Еразъм+“ и проучват каква е политическата воля за
продължаването й“, подчерта нейният говорител Люка Шевалие.

Макар основният проблем според него да са средствата,
отпуснати за посрещане на нарастващото търсене в условията на
сериозни бюджетни ограничения, програмата страда и от
перспективата за излизане на Великобритания от ЕС.

Според директора по студентските въпроси на Оксфордския
университет Ден Мур престижното учебно заведение „възнамерява да
остане цветуща и космополитна общност и резултатът от
британския референдум няма да промени това“. „Ще продължим
охотно да приемаме студенти от цял свят, както винаги“, увери
той.

„Евентуалното спиране на „Еразъм“ би било голям удар за
Оксфорд и много други университети във Великобритания“ признава
обаче Лорън Грифит, директор по международната стратегия в
Оксфорд.

За да внесе успокоение, британският държавен министър за
университетите и науката Джо Джонсън обяви през октомври, че
правилата за студентите от ЕС през учебната 2017-2018 г. остават
непроменени, най-вече по отношение на таксите за записване,
„при това за целия им курс на обучение“.

Заради несигурността около датата, на която Брекзитът ще
стане факт, няма яснота.

Прочутият Кембриджски университет даде израз на опасенията
си през декември, когато съобщи, че молбите за записване от ЕС
за 2017 г. са намалели с 14,1 процента, от 2651 на 2277.
Юнес, 19-годишен френски студент, който благодарение на
програмата за обмен следва история в университета в Дърам
(Североизточна Англия), е категоричен, че „“Еразъм“ безспорно е
едно от най-положителните неща в Европейския съюз“.

Някои факти за „Еразъм“

Приета от Съвета на министрите на образованието, програмата
стартира на 15 юни 1987 г. в 11 страни – Германия, Белгия,
Дания, Испания, Франция, Гърция, Ирландия Италия, Холандия,
Португалия и Великобритания. С течение на времето обхватът й се
разширява до 33 участващи страни и 169 партньорски държави като
Швейцария и Турция.

През 2014 г. името на програмата се променя на „Еразъм+“.
На европейско равнище Испания остава най-привлекателната за
чуждестранните студенти дестинация и държавата, изпращаща
най-много свои студенти в партньорските европейски страни.
Според говорителя на „Еразъм+“ Люка Шевалие това се обяснява с
по-евтиния живот и топлия климат там.

През първата година от създаването й (1987-1988 г.) по
програмата се обучават 3244 студенти, а 30 години по-късно
възползвалите се от нея се изчисляват на над 5 милиона, като 3,3
милиона от тях са студенти. В началото „Еразъм“ е предназначена
само за студенти, но днес тя дава възможност за образование
чрез обмен на ученици от началния и средния курс, на ученици от
професионални гимназии, както и на хора, които търсят
допълнителна квалификация или работа.

За периода 2014-2020 г. „Еразъм+“ разполага с бюджет от
близо 16,4 милиарда евро. При все това нуждите на програмата са
все по-големи и Европа трябва да увеличи помощите си, за да я
продължи.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.