www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
вторник, 26 септември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Страната на Чорбя, страната на Гица

11 Януари 2017

 

Протести в Румъния. Снимка: от тв екрана

Когато един западен дипломат ми каза преди време, че в Румъния не съществува това, което във всички цивилизовани държави се нарича “държава”, първо се почувствах объркан. Мислех си, че евентуално има предвид непоследователна, своеволна, незряла, нефункционираща държава, но идеята, че може да съществува страна, в която “държавата” все още да не съществува, не ми минаваше през ума.

Лека-полека разбрах все пак какво имаше предвид чуждестранният дипломат: в Румъния не съществува институционална предвидимост, не съществува административна неутралност, не съществува законодателна гаранция. За гражданите, резултатът от това е състояние на хронична несигурност, на уязвимост спрямо всякакъв вид злоупотреба. Живееш в море от произвол, изложен непрекъснато на опасност, която трудно може да се локализира и да се предвиди.

С други думи, имаш чувството, че като гражданин, чрез твоето нестабилно положение, си потенциална жертва на мъглявина, в която прищявката, случайността и всякакъв вид частни интереси решават съдбата ти. Една страна, която не се сплотява като “държава”, е страна, чиито граждани не са защитени от никого и от нищо. Животът е въпрос на късмет, успехът или неуспехът не зависят от индивидуалните постижения, а от непонятния механизъм на “мрежи”, излезли от контрол.

Страна, която още не е държава, е страна, в която безличната строгост на законите и на обществения морал е заместена от личния каприз, от използването на държавната власт за лични облаги, от борбата за власт на едно политическо малцинство срещу друго политическо малцинство. На публичната сцена доминират амбицията, посредствеността, лакомията, тщеславието, доходоносните съюзи.

С една дума: докато истинската държава налага чрез безличния си суверенитет провалената държава или несъществуващата държава, по нелегитимен начин се появява сбирщина от хора, които искат да превземат решенията на нацията за собствен интерес. Екстремният случай е диктатурата, при която държавата се идентифицира с едно-единствено лице. Слава Богу, още не сме там…

Би могло да се направи социологическо (и антропологическо)
изследване на конкретните въплъщения, които липсата на държава
придобива на местно равнище. За да илюстрирам това, ще направя
бърз преглед на два случая.

1. Случаят (Виктор) Чорбя. Бях част, за кратко, от
правителството, ръководено от него. Всички (не само “елитът”,
при положение, че през 1997 г. този политик се радваше на 80
процента доверие) имаха големи надежди за ефективността,
праволинейността и искреността на този юрист, един от
основателите на нашето синдикално движение, победител (от
редиците на опозицията) на изборите за кмет на столицата и
назначен начело на правителството на Национално-селската
християнска и демократическа партия (НСХДП) през декември 1996
г. Научих (от личен опит), че има склонност да задържа
министрите си на много дълги заседания, но и това изглеждаше
израз на “трансилванска” сериозност и отговорност, без
прибързани решения, без по-лесната повърхностност. Нещо стана
обаче след смяната му от длъжност. Виждал съм този вид вътрешна
трансформация и при други министър-председатели, неспособни да
се откъснат хармонично от “висините” на близкото минало. Г-н
Чорбя внезапно представи в различни телевизионни студиа друг
портрет: истеричен, надменен, почти невротичен. След като
напусна НСХДП, отиде при либералите, след което се сприятели със
Социалдемократическата партия. Междувременно “се отличи” и като
заместник-председател на Националния съюз за възстановяване на
монархията. А сега е адвокат на народа (от 2014 г.) с достатъчно
заспала и “задоволителна” активност, освен когато не е
“съветван” - както през последните дни, за да стане за смях с
жалба до Конституционния съд, която звучи отнесено за онези,
които не са запознати в големите (и извратени) юридически
“тънкости”. Г-н Чорбя опитва да обясни, че това да искаш член на
правителството да бъде “чист”, тоест да няма проблеми с
правосъдието, е нещо излишно, че е атака срещу правовата
държава. Не мога да не се запитам каква психологическа
катастрофа превърна министър-председателя, когото познавах
някога, в жалка партийна прашка? Какъв път следва той? Съдия,
прокурор, синдикалист, член на НСХДП, след това либерал,
монархист и демагог със социалистическо послушание…Какво е
преживял той, защо е решил на старини да избере гювеча като
начин на живот? Говори се, че има да плаща големи дългове. Да,
всички знаем, че животът е тежък. Но поне малко достойнство,
някаква почтеност, някаква коректност (ценности, за които г-н
Чорбя твърди, че са репери в неговия живот) не могат ли да бъдат
запазени, дори в условия на екзистенциална несигурност? Хубаво
е да плащаш дълговете си и да издържаш честно семейството си. Но
цената я определяш ти. И ако цената е срамна, поне не се
изкарвай триумфиращ юрист. Приеми позата на дрипав просяк…Няма
да навлизам в повече детайли. Епизодът има и известно комично
измерение: г-н Валер Дорняну (настоящият председател на
Конституционния съд - бел. прев.) не е съвсем чужд на приемането
на закон 90/2001, който сега, по искане на г-н Чорбя, трябва да
анулира. Но когато няма държава, всичко е възможно.**

2. Случаят (Себастиан) Гица. Случаят Чорбя е по-скоро тъжен.
Случаят Гица е смесица от трагикомедия, сюрреализъм и местна
дебелащина. Пълен абсурд! Един незначителен безделник стана
национална звезда. Научаваме, че присъствал на събирания на
“тайни” места със секретните служби и с шефката на Националната
дирекция за борба с корупцията, че е бил приятел и с (бившия
премиер Виктор) Понта, и със (заместник-директора на Румънската
служба за разузнаване Флориан) Колдя, и изглежда и с (бившия
президент Траян) Бъсеску, че разполага с “конспиративни” записи
(от юридическа гледна точка незаконни), които обаче
разпространява, без да се колебае, чрез своята телевизия. Не
може да бъде намерен, не може да бъде разследван, не може да
бъде арестуван. В една нормална “държава” нещо подобно е
невъобразимо. Това е една смесица от карнавал, подигравка и
престъпност. Едно от двете: или това, което разказва г-н Гица е
истина и следователно сме в ръцете на едни хаймани (сред които
обаче е и той), или не е истина и тогава лицето трябва бързо да
бъде вкарано в затвора, а телевизиите, които разпространяват
доноси, трябва да бъдат сериозно санкционирани, или дори спрени.
На кратко: или сме били яхнати от подозрителни фигури от
всякакъв калибър, или и сега сме яхнати от същите фигури, или от
някои нови, “реформирани”, които си играят с нас безсрамно,
безпрепятствено и най-вече - с пълни джобове. Решението? Да
поставим Румъния в положение да стане държава! Истинска държава,
без подобни шмекери, долнопробни лица и негодници.***

БТА

*Андрей Плешу е писател, есеист, бивш министър на културата и на
външните работи през 90-те години.

**Омбудсманът Виктор Чорбя сезира преди дни Конституционния съд
относно закон 90 от 2001 г., който се превърна в препятствие за
кандидатурата на лидера на Социалдемократическата партия Ливиу
Драгня за премиерския пост. Драгня има условна присъда за
изборни злоупотреби по време на референдума за отстраняване на
бившия президент Траян Бъсеску.

***Бившият депутат Себастиан Гица, който е разследван и е обявен
за национално издирване, през последните дни прави скандални
“разкрития” по своята телевизия Ромъния ТеВе. Той твърди, че
бившият премиер Виктор Понта е бил шантажиран от
заместник-директора на Румънската разузнавателна служба Флориан
Колдя, за да назначи Лаура Кодруца Кьовеши за главен прокурор на
антикорупционната агенция. По думите на Гица, Понта бил
заплашен, че ако не назначи Кьовеши, посещението му в САЩ за
среща с Джо Байдън и Барак Обама ще бъде анулирано, а
съобщението за това ще бъде направено в навечерието на
президентските избори, на които Понта бе кандидат. Според
казаното от Гица, Понта предупредил, че Кьовеши ще изпълнява
“заповеди отвън” и “ще направи досиета на всички”. Себастиан
Гица разпространи и аудиозапис, в който бившият президент Траян
Бъсеску обсъжда съдебни дела с друго лице. Главната прокуратура
са самосезира по този случай - бел. прев.





Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com