Несменяем директор, удобен на министъра Рашидов

Директорката Милка Митева. Снимка: от видео на ученици

Любопитни са феномени като Милка Митева. Несменяемата от 25 години директорка на Националното музикално училище „Л. Пипков“ (НМУ) е диагноза за цялото ни общество. Анамнеза: може ли да се спазва законът в държавата или той е само цедка – от едната му страна остават простосмъртните, а за помазаните не важи.
Депутати питат министри в Народното събрание – тече лакърдия да се отчете дейност. От 25 години Митева не се явява на конкурс, въпреки че законът е категоричен: на всеки 5 години заемащият поста трябва да го премине. Министърът на културата в оставка Вежди Рашидов не му е удобно да го проведе. Такъв кадърен „културен мениджър“ не можело да се намери. Еднолично решавам: ако ми е удобен „кадърът“ – няма да пусна закона, ако не ми е удобен – за него законът важи.

Искането да се приложи законът в НМУ е поставян в Народното събрание неведнъж: на 4 юли т. г. депутат Георги Кадиев , на 6 октомври група от 6 депутати – петима реформатори и един от ГЕРБ – Мартин Димитров, Петър Славов, Вили Лилков, Методи Андреев, Гроздан Караджов и Иван Кирилов Иванов – за въвеждане на конкурсното начало за всички длъжности в системата на ведомството. На 21 октомври Велизар Енчев пита защо конкурсите за прием облагодетелстват децата на елита и са непрозрачни, през ноември отново Георги Кадиев – какво става с обещанието да се обяви конкурс за директор? Нищо. За пореден път.
Депутатът Кадиев заявява в парламента: „Единственото, което искам, е да изпълним закона – конкурс на всеки 5 години… Законът е пределно ясен и не може да нарушаваме закона с благодарност към някой…  има проблеми в училището, наистина има уволнени учители, наистина има подписка на ученици, 282 подписа, аз това съм ви го приложил, има съдебни дела за клевета, за какво ли не. Там ври и кипи! И най-нормалното нещо беше наистина да се направи конкурс, да се яви всеки, който иска.“
Вежди шикалкави: „Ще я изпратим след един месец с достойнство и уважение. Да, ще има конкурс, няма как да няма. Ще има! А брожения в живота винаги ще има. И там сигурно има.“ Аргументите да не се провежда конкурс, са два: големите успехи на училището през годините и молбата му да се изчака още един-два месеца – ще се пенсионира жената…

Само че „жената“ не само не мисли да се пенсионира, ами предизвика ново уволнение на учител, което накара над 200 деца от 8 до 12 клас на училището да излязат на протест в Докторската градина със скандирания: „Искаме си г-жа Виденова“. 282 деца сложиха подпис върху тази декларация. Митева изпрати свои емисари да я скъсат и да плашат поименно деца и родители с „последици“. Те обаче не се уплашиха, направиха втора подписка. Декларация на Съюза на музикалните и танцовите дейци излезе в подкрепа на учениците за спазване на законността и справедливостта.

Но Милка Митева не е човек, който ще се стресне от декларации, тя е майстор на „последиците“.
Завоеванията на училището се дължат на квалификацията на учителския състав. Връзката на директор Митева с тях обаче е обратно пропорционална – биват постигнати въпреки, а не благодарение на нейните усилия. За последните 5 години редица професионалисти с награди и завоевания са отстранени от работа в училището.

Сред тях са висококвалифицирани като Деян Павлов – преподавател по оркестрово дирижиране в НМА „Проф. П. Владигеров“, доктор по музикознание и музикално изкуство, главен диригент на Плевенската филхармония, любимият на учениците диригент на големия училищен симфоничен оркестър Младежка филхармония „София“. По солфеж и теория на музикалните елементи са трима – Мария Граматикова, Теодорина Кожухарова и Денислав Томов, композитор. По история на музиката – Боряна Мангова, понастоящем главен асистент в СУ „Св. Климент Охридски“, доктор по музикознание и музикално изкуство и Даниела Кузманова (бивш заместник-директор), която осъди Милка Митева на 1000 лв. за клевета. Прокудени са също и отличният корепетитор Росен Парлапанов, чийто договор не е продължен, преподавателят по хореография Лъчезария Павлова…

Подписка на ученици за връщане на учителката Виденова.

Същото се случва и с някои учители по общообразователни предмети: Ива Миндизова, химия (бивш заместник-директор), Пенка Казанджиева, преподавател и докторант в НМА „Проф. П. Владигеров“ и Деница Петкова – и двете по изобразително изкуство, Валентина Дамянова – начален учител (по-късно заболяла от рак и починала), Людмила Младенова и Светлана Стоянова – английски език. Служителите от училищната администрация също са дълга поредица – Моника Андреева, юрист, бивш заместник-директор (напуска заради несъгласие с финансовите „магии“ на Митева), Румяна Атанасова – психолог, Златка Чолакова – административен секретар на НМУ, Диляна Накова – касиер-домакин… Принудително освободени и уволнени.
Това е само малка част от черния списък с унищожени професионални каузи. Има и щастливо изключение – Мария Граматикова чрез съдебни дела на 3 инстанции чак до най-високата в държавата – Върховният касационен съд, печели всички дела и след три години ходене по мъките се връща на работа. Получава неплатените си заплати според закона, платени са й и адвокатските разноски. И да не си помислите, че това са лични пари на директор Митева? Не, разбира се! Парите са извадени от касата на училището. Но Граматикова си научава урока: срещу Митева нямаш шанс и сега тя не смее да гъкне.

Последното уволнение, на учителката по химия Евдокия Виденова, показва инструментариума, чрез който Митева благодарение на директорския пост прегазва като валяк недолюбваните от нея членове на учителската колегия. Онези от тях, които не приемат ролята на безропотно подчинени напускат, неиздържали нейния натиск уж „по собствено желание“.
Съдбата на Евдокия Виденова, учителката, обичана от учениците си, е важна, но не е най-същественото в случая. Репресията вече идва не защото има причина, а защото трябва периодично да всяваш страх. Очите на околните трябва да са вперени в един единствен носител на абсолютната истина – незаменимата, според Рашидов, директорка.

Но откъде идва нейната „незаменима“ сила? Държавата построи концертната зала на НМУ и тя се дава под наем. Законът е ясен: парите от наемите да отиват в бюджета на министерството на колтурата. Те обаче не отиват там. Избрано е Настоятелство то решава къде ще потънат.
От две години с писмо експертен и юридически съвет на КНСБ иска финансова ревизия за установяване пътищата на тези пари, но и до ден днешен ревизия няма. Същото иска и Съюзът на българските музикални и танцови дейци – тишина и мълчание.

Да предположим, че парите благородно финансират материалната база на самото училище – купуват се инструменти, правят се ремонти, условията да се работи от ден на ден стават по-хубави? Но… Инструментите са грохнали, липсват кабинети за преподавателите по основните музикални предмети, лаборатории. Събират се пари от родители и ученици, за да се купят учебни дъски в класните стаи, да се боядисат стените, за сапун и тоалетна хартия. За тоалетните да не говорим. Има период, в който ограничават децата от малките класове да пият вода, за да не ползват тоалетните, които са заключени. Защо? Ами не стават за употреба!
А на който не му харесва, да върви в друго училище – такъв отговор от директорката са чували възмутени.

Пиарските приказки за международните успехи на училището са нечуплива витрина. Професионалистите са принудени да се подчиняват – правиш музика и преподаваш или….
Пресата върху децата не е по-малка. С едно мигване всяко от тях може да изхвърчи от училището. Но учениците показаха, че са личности. Преодоляха страха поне за момент и станаха общност. Увъртанията, законообразната риторика и заплахите с отсъствия и полиция не успяха да ги уплашат. Ще помнят своя звезден миг, въпреки че емисарите на Митева влизат в час и ги предупреждават поименно с „последици“ и лична разправа. Страшно би било, ако повечето от тях се пречупят.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.