Кипър: историческо сборище на интригите на великите сили

Асошиейтед прес

Сонда за газ край бреговете на Кипър. Снимка: грийнпрофет

Кипър – малка, разделена островна държава в източната част на Средиземно море, е играл необикновена роля в историята заради своя статут на съкровище, желано от много по-големи сили. Стратегическото му положение между три континента – Европа, Африка и Азия, го превръща в награда, както от икономическа, така и от политическа гледна точка.

Преговорите за обединение на острова навлязоха в критична фаза, като високопоставени представители на Великобритания, Гърция и Турция се включиха в конференция в Женева днес, за да се занимаят с деликатния въпрос за сигурността.

Представяме ви поглед към Кипър през вековете:

КИПЪР В АНТИЧНОСТТА

В древността местоположението на Кипър му гарантира роля в
процъфтяващите търговски маршрути.
Александър Велики завладява острова през 333 г. пр. Хр. в
рамките на своята кампания срещу персите. Като предполагаемо
родно място на гръцката богиня на любовта Афродита, Кипър има
също така култов статут за елините.
Римляните нахлуват през 58 г. пр. Хр. и владеят Кипър близо
пет века, с кратко прекъсване по време на управлението на
Клеопатра в Египет. Римското управление донася стабилност и
икономиката процъфтява.
Когато Римската империя се разделя на две части в края на
4-и век, Кипър става част от Византийската империя и започват
по-смутни времена.

КИПЪР И КРЪСТОНОСЦИТЕ

От средата на 7-ми век Кипър е подложен на последователни
вълни от арабски нашествия преди византийският император да
възстанови влиянието си към края на хилядолетието.
През 12-и век Кипър е въвлечен в кръстоносните походи,
превръщайки се в плацдарм за християнските армии, които искат да
си върнат Светите земи, включително тези на английския крал
Ричард Първи.

Той в крайна сметка продава Кипър на друг кръстоносец – Ги
дьо Лузинян, отстраненият крал на Йерусалим, през 1192 г.
Династията на Лузинян управлява Кипър три века и това е
период на просперитет, като елитът на острова се възползва от
засилващата се търговия с Венеция и Генуа. Обикновените кипърци
обаче трупат недоволство през тези феодални времена.

ВЕНЕЦИАНСКА ВОЕННА БАЗА

През 1489 г. ориентираните към търговията венецианци поемат
контрол над Кипър.
Те запазват непопулярната феодална система, като използват
острова като отбранителна военна база срещу нарастващата мощ на
Османската империя, която вече е превзела Константинопол –
столицата на Византия.
Усилията на венецианците да попречат на турците да нападнат
острова формират контекста на „Отело“ – една от най-великите
трагедии на Шекспир.
Кипър в крайна сметка е завладян от османците през 1571 г.,
след като венецианският управител Маркантонио Брагадин е заловен
и одран жив на пристанището във Фамагуста.
Управлението на турците ще продължи около три столетия.

ЕПОХАТА НА СУЛТАНИТЕ

Турското влияние в Кипър има дългосрочни отражения до ден
днешен.
Въпреки че османците си сътрудничат с представителите на
православната църка на острова, периодът на тяхната доминация
като цяло е период на стагнация.
В началото на 19-ти век гръцкото движение за независимост
започва да вдъхновява етническото гръцко мнозинство на острова.
Репресиите срещу гръцките бунтовници и обвинените в
конспирация с тях разпалват все по-силно желание за обединение
със съвременна Гърция.

КИПЪР И БРИТАНСКАТА ИМПЕРИЯ

Когато Османската империя се изправя пред вълна от
националистически движения, британците виждат шанс да спечелят
позиции в Кипър.
През 1878 г. британците поемат контрола над острова в
замяна на военна помощ в борбата на османците срещу Русия.
Великобритания анексира Кипър в началото на Първата
световна война, когато османците застават на страната на
Германия. Островът помага в защитата на ключовите търговски
пътища на Великобритания към Индия и за запазването на
интересите й в Средиземно море.
Великобритания преобразява Кипър, като въвежда своето
законодателство и обичаи, като шофирането в лявото платно. Но с
годините местните призиви за обединение с Гърция продължават да
се засилват.
През 1960 г. бунт прогонва британците и Кипър става
независима държава.

СЪВРЕМЕННА ГЪРЦИЯ И ТУРЦИЯ

Независимостта не прави нещата по-спокойни в Кипър, въпреки
че Великобритания, Гърция и Турция, като т.нар. „гарантиращи
сили“ имат задачата да поддържат мира.
Към 1963 г. ожесточението между стремящите се към
обединение кипърски гърци и кипърските турци прераства в
насилие.
Следващата година Обединените нации пристигат като
мироопазващи сили.
Над 50 години по-късно те са все още там, патрулирайки
основно буферната зона, наречена „Зелена линия“.
Кипър се разделя на международно признатата гръцкоговоряща
южна част и отцепилата се турскоезична северна част през 1974
г., след като Турция нахлува след опит за преврат на
поддръжниците на обединение с Гърция.
Десетки хиляди хора стават бежанци.
Серия опити за повторно обединение на острова завършват с
провал, по-специално през 2004 г., когато кипърските гърци
гласуват против предложеното мирно споразумение.

СЛЕДВАЩИЯТ РЕФЕРЕНДУМ В КИПЪР

Преговарящите се надяват да постигнат достатъчен напредък
тази седмица, така че двете страни на острова да гласуват тази
година за повторно обединение.
Гарантирането, че няма да има повторение на събитията от
1974 г. ще бъде от ключово значение за евентуалния успех.
Кипърските гърци казват, че трябва да им бъде върната
достатъчно територия, а кипърските турци искат да ограничат
размера й, защото няма да е лесно да кажат на своите хора, че
трябва да напуснат местата, които са смятали за свой дом в
продължение на десетилетия.
Това е деликатен баланс, който Великобритания, Гърция и
Турция, както и местните кипърски общности трябва да постигнат.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.