СофияПловдивВарнаБургасРусе

Пазете се от „черните магии“ на руския шантаж

Путин на форума Валдай. Снимка: официален сайт

През 1999 г. главният прокурор на Русия – приблизителен еквивалент на главния прокурор в САЩ, обеща да разследва обвинения в корупция, които засягаха семейството на тогавашния президент Борис Елцин.

И тогава се случи нещо интересно. Руската телевизия започна да излъчва видео кадри с лошо качество, на които се вижда как прокурорът Юрий Скуратов лудува гол с две млади момичета. Някои наблюдатели изразиха съмнения дали мъжът във видеото наистина е Скуратов. Но всички съмнения бяха разсеяни от директора на руската служба за вътрешна сигурност, който обяви, че експерти от агенцията му са потвърдили самоличността на прокурора.

Мъжът, който направи изявлението, беше Владимир Путин, а думите му решиха политическата съдба на Скуратов. Разследванията за корупция отшумяха, няколко месеца по-късно благодарният Елцин назначи Путин за министър-председател и впоследствие за свой приемник.

Разбира се, шантажът съществува навсякъде. Но никъде другаде той не се е превърнал в толкова важна част от политическия живот, както в постсъветска Русия. През бурните 1990-те агентите на старото КГБ продаваха способностите си на онези, който плащаха най-много, а желаещи да наддават не липсваха – новоизлюпени милионери, хора, които се натискаха да влязат в политиката, мафиоти. Безброй частни охранителни фирми се конкурираха кой ще измисли най-мръсните компромати, а журналистите – друг елемент от странния нов свят на необуздана свобода, с радост публикуваха това, което изравяха.

Путин бе усвоил добре тези умения. Като президент той бързо
се справи и с шпионите на свободна практика, и с журналистите,
но никога не забрави първите си уроци по използване на компромат
– руската дума за злепоставящ материал. Той осъзна, че да
злепоставиш врага може да бъде много по-ефективно от това да го
хвърлиш в затвора. Затова културата на компроматите продължи да
процъфтява при управлението му – въпреки че сега я практикуват
предимно службите на руската държава.

Либерален политически съперник иска да стане президент ли?
Нека вечерните новини излъчат интервю с членове на гей клуб,
които го възхваляват (чудесен начин да го дискредитираш пред
хомофобската аудитория). Или милиардер олигарх оспорва властта
ви? Поровете се в мръсните му финансови сделки и ги споделете с
гладни за скандални истории журналисти. Възрастен дисидент ви
критикува от удобната позиция на изгнаник във Великобритания?

Пратете хакерите си тайно да запишат детска порнография на
компютъра му и известете компетентните власти. Както показват
тези примери, компроматът може да бъде описан най-добре като вид
информационна война, понякога истина, а друг път – лъжа. В
повечето случаи той е изкусна смесица – за да сплашва и обърква
едновременно.

Всъщност, на Доналд Тръмп изглежда всичко това до голяма
степен му е известно. На необичайната си пресконференция в сряда
той заяви, че е напълно наясно с особените рискове да се
действа на територията на Путин. „Бях в Русия преди години
заради конкурса Мис Вселена, който мина много добре“, каза той.

„Москва, района на Москва. Мина много, много добре. И казах на
много хора: „Внимавайте, защото не искате да се видите по
телевизията. Навсякъде има камери.“ Той побърза да добави
обаче, че не смята Русия за изключение в това отношение.

Но ако познава мястото толкова добре, трябва да осъзнава, че
когато става дума за шантаж и сплашване, Русия наистина няма
равна на себе си. Единствено Москва е превърнала компроматите в
основен елемент от външната си политика. И западно-, и
източноевропейците всеки ден виждат как Кремъл „разгръща“
информация срещу хора и институции, които иска да унищожи или
контролира. В страни като Швеция или Чехия Москва поддържа
десетки интернет сайтове, които разпространяват конспиративни
теории и фалшиви новини, всички с цел да злепоставят безбройните
й врагове. Руската намеса се усети в резултатите от
референдумите във Великобритания за напускане на Европейския
съюз миналата година и в референдума в Холандия за отношенията с
Украйна. Никоя друга страна не прави нещо такова в подобни
мащаби.

Повече от десетилетие руски хакери атакуват инфраструктури и
интернет сайтове в европейски страни, които са в обтегнати
отношения с Кремъл. Рецептата може да е различна за всеки
отделен случай, но целта винаги е една и съща: да се отслабят
западни институции като НАТО и Европейския съюз, които могат да
противодействат единно срещу намеренията на Русия. Тази
стратегия е ясна илюстрация за плановете на Путин и за типа
система, която ръководи.

Когато миналата година гръмна новината за вероятни руски
хакерски атаки над компютри на Националния комитет на
Демократическата партия и предизборния екип на Хилари Клинтън,
тя се вписа смайващо точно в същия модел. В някои случаи
хакерите откраднаха и разгласиха истинска информация, която
представи Клинтън и поддръжниците й във възможно
най-неблагоприятна светлина. Същевременно обаче и медии в Москва
си поставиха за цел търпеливо да разпространяват напълно
неверни новини за Клинтън и кампанията й, които с радост бяха
заимствани и повтаряни от Тръмп и други членове на екипа му.
Мигар Тръмп не е знаел какво прави? Да не би да е смятал, че
тези информации са верни?

Едва ли. Мисля, че чудесно е знаел кой е източникът на тези
истории – точно както смятам, че винаги е осъзнавал, че Москва
стоеше зад хакерските атаки над Клинтън, колкото и да го
отричаше. На пресконференцията в сряда той най-накрая бе
принуден да признае: „Що се отнася до хакерските атаки, мисля,
че беше Русия“.

Хубаво, че най-после се съгласи. Но ако Тръмп наистина мисли
така, защо продължава да пледира за по-приятелски отношения с
Русия? Наистина ли искате за съюзник правителство, действащо
като Путин – подмолно разпространяващо лъжи? Няма как човек да
не се чуди.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.