Не очаквайте протекционизъм ала Тръмп от Германия

Ройтерс

Германия прави преглед на правомощията си да блокира придобивания от чужбина след порой от китайски покупки, но подкрепата на правителството за свободната търговия надделява над опасенията му, свързани с изтичането на стратегически технологии, и то няма да допусне големи промени.

По-враждебният тон на Германия към китайските придобивания бе подет миналата година, когато Берлин активно, макар и неуспешно, се опита да прокара европейско предложение, което да парира китайската оферта за производителя на промишлени роботи Kuka. Германският канцлер Ангела Меркел представи Кuka като пример за най-модерна германска промишлена компания, заявявайки пред
работниците на компанията в централата й в Аугсбург през 2015 година: „Можем да се гордеем, че в Германия компании като Kuka
са си у дома.“ Придобиването на Kuka от китайската компания за производство на домакински уреди Midea нарани тази гордост. Като
последица от това Берлин преразглежда законовите средства, с които би могъл да блокира такива придобивания, настоявайки същевременно за европейски мерки, които да опазват такива ключови технологии.

Усилията на правителството в тази насока се оглавяват от министъра на икономиката Зигмар Габриел, чиято левоцентристка Германска социалдемократическа партия е по-малък партньор в консервативния блок на Меркел в управляващата коалиция. „Ако променят нещо, не мисля, че то ще е съществено,“ посочи Мико Хуотари от Института за китайски изследвания Мерикс (MERICS) в Берлин. „Нищо няма да се случи, ако канцлерството не го придвижи,“ допълни той.

Меркел твърдо подкрепя свободната търговия, приемайки мотото
„Споделяне на един взаимно свързан свят“ за германското
председателство на Г-20 тази година, с което целта й е да се
противопостави на протекционистичните инстинкти на новоизбрания
американски президент Доналд Тръмп.

Дори при придобиването на Kuka Меркел подчерта, че Германия
като цяло подкрепя инвестициите от Китай, макар че в замяна, по
думите й, Берлин очаква Китай да се отвори и да предложи същите
условия за инвестиции.

Откакто направи този коментар през юни миналата година,
Меркел до голяма степен стои настрана от въпроса с китайските
инвестиции, оставяйки Габриел да ръководи анализа и да разбуни
духовете при посещение в Пекин през ноември, когато се
противопостави на китайския министър на търговията. „Не се
церемонихме – и от двете страни,“ посочи Габриел пред репортери
след среща с министъра, когато представи опасенията си, свързани
с това, че китайски компании купуват германски фирми, а
достъпът на германските компании до китайския пазар е ограничен.

Натискане на спирачките

Вдигнатият от Габриел шум има осезаем резултат: китайският
интерес към придобиването на германския производител на
осветителни тела Osram Licht AG се охлади на фона на признаците
за нарастващо политическо противопоставяне в Германия, посочиха
двама души, запознати с въпроса.

Освен това се е засилил контролът върху придобиванията и
сливанията в Китай, където властите започнаха да проверяват
някои чуждестранни, инвестиционни проекти като част от борбата
срещу незаконните трансгранични валутни сделки заради опасения,
свързани със засиления натиск върху чуждестранните валутни
резерви на Китай и външните плащания.

„И двете страни леко натискат спирачките“, посочва Бертолд
Фюрст, един от ръководителите на корпоративните финанси на
Deutsche Bank в Германия.

Китайските компании се изтеглиха от четири придобивания и
сливания в Германия миналата година, три от които са на обща
стойност 579 милиона долара, сочат данните на Thomson Reuters.
Данни за четвъртата няма.

Общо китайските компании са похарчили близо 10 милиарда
долара за 56 сливания и придобивания в Германия миналата година,
сочат данните на Thomson Reuters. Берлин се притеснява, че губи
стратегически технологии, а профсъюзите са притеснени за
работните места. Докато германското правителство проучва как да
се справи с китайските придобивания, инвестиционни банкери
очакват, че сделките, свързани с Китай тук, ще понамалеят.

„Може да се очаква, че китайските корпоративни купувачи ще
действат извън полето на видимост за известно време и също така
ще работят по алтернативи на сделките, като например придобиване
на миноритарни дялове, посочи Александър Дол от германското
подразделение на Barclays.

Зад гръмките слова … малки промени

Заемайки се с анализа на правителствените правомощия за
блокиране на чуждестранни придобивания, Габриел каза през юни:
„Не може да се жертват германски компании и германски работни
места в името на отворения пазар.“

Германският инструмент за ограничаване и блокиране на
чуждестранните придобивания е Законът за чуждестранната търговия
и плащанията или Aussenwirtschaftsgesetz.

Все пак голямата привързаност на Германия към световната
свободна търговия, от която тя печели, означава, че не могат да
се очакват големи промени. Германски представители говорят за
регулиране на правилата за чуждестранните придобивания, а не за
„затягане“.

В момента законът дава на Берлин право да се намеси с
„ограничения или задължения“, в случай че някое придобиване
застрашава обществения ред или сигурността на Федерална
република Германия.

Според закона такива ограничения и задължения могат да се
налагат, когато специално става дума за военно оборудване и при
компании, които произвеждат информационно-технологични продукти
със защитени функции за обработване на класифицирани държавни
данни.

Ако правителството интерпретира тези критерии прекалено
широко, вероятно ще се натъкне на съпротива от съдилищата. Като
цяло Берлин не е особено активен що се отнася до придобиванията
в Германия.

От всички 338 правителствени одита на чуждестранни
инвестиции след 2008 година само един е по инициатива на
министерството. Останалите са по искане на чуждестранните
купувачи, които са искали потвърждение, че е отговорено на
всички изисквания.

Един скорошен пример за намеса на правителството е от 2014
година, когато Берлин наложи ограничения на придобиването на
компанията за технологии за криптиране Secusmart от BlackBerry.
То одобри сделката, едва след като BlackBerry даде гаранции, че
конфиденциална информация няма да бъде предавана на чуждестранни
шпионски агенции.

Берлин трябваше да отмени още едно китайско придобиване,
макар че китайският фонд Fujian Grand Chip Investment Fund се
отказа от намеренията си за германския производител на
полупроводниково оборудване Aixtron миналия месец, след като САЩ
блокираха сделката от съображения за сигурност.

Правителствени източници, пожелали анонимност, посочиха, че
министерството на икономиката може да представи предложения за
промяна на правилата за подбор на чуждестранните придобивания
преди парламентарните избори през септември, но не е ясно дали
ще влязат в сила дотогава.

Хуотари от MERICS посочи, че Берлин може да затегне
правилата малко: „Това, което могат да направят, е да променят
параметрите когато преглеждат нещата и също така може да
прибавят стоките с двойна употреба в списъка с изключително
важните технологии,“ отбеляза той.

Постигането на по-висока степен на проверка на европейско
равнище също ще бъде трудно, тъй като Франция и Германия са
основните страни, притеснени от изтичането на технологично
ноу-хау към Китай.

Други страни – жадни за инвестиции – имат по-малко притеснения.
На въпроса колко притеснен е Китай от засиленото внимание, което
китайските придобивания в Германия получават сега от Берлин,
говорителят на китайското външно министерство Гън Шуан каза, че
бизнес сделките между Китай и Германия са взаимноизгодни.

Съпротивата на бизнеса

За много германски компании Китай остава изключително важен.
Германските автомобилопроизводители продължават да жънат успех
на най-големия автомобилен пазар в света. Данни, които
Volkswagen публикува в края на миналата година, показват, че
китайското търсене ще движи растежа на продажбите на основната
марка на компанията през идните месеци. Докато обаче китайските
компании изкупуват фирми със стратегически технологии в чужбина,
чуждестранните автомобилопроизводители имат разрешение само да
произвеждат коли в Китай чрез съвместни компании с местни
партньори, като обикновено са ограничени до двама партньори.
Освен това планът на Пекин „Китай 2025“ призовава за постепенно
увеличаване на местните компоненти в сектори като развитите
информационни технологии и роботиката.

Това означава, че германският износ към Китай, който от
години е източник на икономическа сила, е изложен на риск в
сектори, където китайците стават доминиращи. През последните
години китайските компании изместиха германските си конкуренти
от позицията на водещ доставчик на слънчеви панели.

Германските представители гледат на Китай не толкова като на
партньор, колкото като на страна, която се опитва да наложи
интересите си като придобива ноу-хау в областта на технологиите
и силно развит инженеринг.

„Никога не съм го чувствал толкова силно преди: Китай не
иска приятели, нито партньори, това което е от значение за Китай
са интересите му“, посочи германски делегат при посещението на
Габриел през ноември в Китай.

Германските ръководители на компании обаче не са особено
ентусиазирани от идеята правителството ми да пречи на китайските
придобивания в Германия.

Мнозина имат нужда от инвестиции и намират китайските
партньори за надеждни. Работата на служителите на Putzmeister,
германски производител на помпи и цимент, е осигурена, а
компанията отчита повишение на продажбите с близо една трета,
откакто е придобита от китайския си конкурент Sany през 2012
година.

„Опитът с инвеститорите от Китай все е бил добър,“ посочва
Тило Бротман, директор на Съюза на германското машиностроене
(VDMA).

Меркел поиска от съветниците си да бъде информирана за
китайските придобивания, въпреки че Габриел ръководи работата
по анализа си. Тя едва ли ще спре инвестиционния поток.
Правителствен източник коментира: „Не трябва да изхвърляме
бебето заедно с мръсната вода от коритото.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.