СофияПловдивВарнаБургасРусе

Защо Кремъл брои дните до встъпването в длъжност на Тръмп

Асошиейтед прес

Владимир Путин и Доналд Тръмп. Снимка: от тв екрана

Ликуващ заради победата на Доналд Тръмп в САЩ, Кремъл брои дните до встъпването в длъжност на новия американски президент и проявява без задръжки своя гняв към отиващото си правителство на Барак Обама. Внимавайки да не провалят шансовете за затопляне на американско-руските отношения, президентът Владимир Путин и други руски официални лица отлагат отговора на въпросите за
плановете си за бъдещите контакти с Тръмп и всякакъв дневен ред за тези разговори, докато избраният за президент не встъпи в петък в длъжност.

Нескритото възхищение на Тръмп към Путин породи големи очаквания за по-добри отношения между Москва и Вашингтон, но Тръмп не е представил ясна политика към Русия. Неговите номинации за министри включват пенсиониран генерал с ястребови възгледи към Русия и шеф на петролна компания, поддържал много активни бизнес отношения с Русия.

В същото време руски официални представители порицават отиващата си администрация с отчетливо недипломатичен език, изоставяйки всякакво благоприличие, след като Обама наложи на Москва още санкции в последните си седмици на власт. Москва нарича екипа на Обама „група геополитически неудачници“, правещи последен опит да нанесат максимални щети на двустранните връзки и да затруднят Тръмп да поправи разрива.

Явно за да избегне излагане на опасност на сближаването с Тръмп, Путин показа внушителна сдържаност, когато САЩ изгониха 35 руски дипломати по обвинения в намеса в американската предизборна кампания. Вместо обичайния отговор „око за око“, Путин покани децата на американските дипломати на новогодишно тържество в Кремъл.

Съветникът по националната сигурност на Тръмп Майкъл Флин и
руският посланик в САЩ са били в постоянни контакти през
последните седмици, включително на 29 декември, когато Обама
наложи на Москва санкции в отговор на свързаните с изборите
хакерски атаки, съобщава високопоставен американски
представител. Тази и други срещи подсказват, че идващото на
власт правителство вече полага основите на възможно затопляне на
отношенията с Москва.

По подобен начин Москва се въздържа от ответни действия,
когато Белият дом добави миналата седмица петима руснаци,
включително шефа на главната руска разузнавателна служба, в
списъка си със санкции.

Въпреки че Путин и помощниците му се надяват Тръмп да се
покаже широкоскроен към Русия, те знаят, че всеки опит за
поправяне на отношенията е изправен пред големи препятствия,
включително евентуална силна съпротива в американския Конгрес.
„Всякакви бъдещи контакти трябва да бъдат подготвени много
прецизно и подробно, тъй като те ще бъдат установени след
напрегнат период“, каза говорителят на Путин Дмитрий Песков пред
репортери.

Фьодор Лукянов, директор на Съвета за външна и отбранителна
политика – организация на руски външнополитически експерти –
каза, че Сирия е една от темите, където е възможно
руско-американско разбирателство.

На срещата с Флин руският посланик покани американски
представители на конференцията в Сирия, която ще се състои в
Казахстан по-късно този месец, каза източник от екипа по прехода
на Тръмп, който няма право да се изказва публично по темата.

Тръмп каза в петък в интервю за в. „Уолстрийт джърнъл“, че
може и да премахне санкциите на Обама, ако Русия работи със САЩ
в борбата с тероризма и за постигане на други цели.

Кремъл би приел с охота предложение от страна на САЩ за
сътрудничество в Сирия. Правителството на Обама отказа да
координира действията си срещу „Ислямска държава“ с Русия с
аргумента, че Москва е решена да подкрепи сирийския президент
Башар Асад.

Сложността на конфликта в Сирия – където опозиционни
групировки, подкрепяни от регионални играчи се борят с войските
на Асад и често се сражават помежду си – кара надеждите за бърз
напредък да се изпарят.

„Русия и САЩ са важни играчи (в Сирия), но не са
единствените“, каза Лукянов.
Той отбеляза, че контролът върху ядрените оръжия е друга
възможна сфера, в която Москва и Вашингтон могат да намерят общ
език. Въпреки че нови договори за контрол над въоръженията са
слабо вероятни, двете страни може да опитат да намерят начини за
увеличаване на глобалната стабилност“, каза Лукянов.

Путин се стреми упорито да накара САЩ да признаят Москва за
равнопоставен глобален играч, както и да признаят, че съседите
на Русия от бившия Съветски съюз са в нейната сфера на „жизнени
интереси“ – искания, отхвърлени от Запада. Мнозина в Русия се
надяват, че Тръмп може да е по-склонен да сключи „голяма сделка“
с Путин по начертаване на сфери на влияние и да помогне за
утвърждаването на Русия като световна сила.

Александър Лебедев, руски мултимилионер, собственик на
британските вестници „Ивнинг стандард“ и „Индипендънт“, вярва,
че Путин иска „голяма сделка“, която да включва сътрудничество в
Сирия и евентуално сътрудничество в други области, включително
в борбата срещу международните финансови престъпления.

„Един трилион долара годишно се крадат от глобалните банки и
компании и изнасяни зад граница“, каза Лебедев. Той добави, че
Русия и САЩ могат да предприемат строги мерки срещу порочни
бизнес практики в световен мащаб.

Американско-руските отношения се сринаха до най-ниското си
ниво след Студената война заради руската анексия на Кримския
полуостров през 2014 г. и подкрепата за проруското бунтовническо
движение в Източна Украйна. През 2015 г. бе сключено мирно
споразумение, което помогна да се сложи край на големите боеве в
Източна Украйна, но все още има сблъсъци и опитите за
политическо уреждане са в задънена улица. САЩ и ЕС наложиха на
Русия икономически санкции и обвързаха премахването им с
напредък в мирния процес.

Кремъл разчита на Тръмп за вдигане на санкциите, но много
анализатори са скептични.
„В сегашната атмосфера трудно можем да си представим как
Тръмп може да започне да премахва санкциите“, каза Лукянов.
Американските твърдения за руска намеса в изборите в САЩ
оглавиха списъка на факторите, вредящи на двустранните
отношения.

Обвиненията на американското разузнаване, че руски хакери са
се намесили в гласуването по нареждане на Путин, за да помогнат
на Тръмп да спечели, поставиха новоизбрания президент на САЩ в
трудна позиция. Той призна с неохота, че Русия вероятно е
отговорна за хакването на компютърните системи на Националния
комитет на Демократическата партия, но изтъкна, че няма
доказателства кибератаките да са повлияли на резултатите от
вота.

Кремъл отхвърли обвиненията за хакерските атаки и разпалено
отрече медийните съобщения, че е събирал компрометираща
информация за Тръмп.

Руските длъжностни лица са наясно, че открита подкрепа за
Тръмп единствено би направила по-трудно за него да възстанови
отношенията и затова основно се фокусират върху нанасянето на
удари по правителството на Обама.

Председателят на външнополитическата комисия в горната
камара на руския парламент Константин Косачов нарече решението
на Белия дом за изгонването на руските дипломати „агония не
просто на куци патици, а на политически трупове“.
Говорителката на външното министерство Мария Захарова стигна
още по-далеч.

„Ако руски хакери са извършили атаки в Америка, те са били
срещу две неща: мозъка на Обама и, разбира се, доклада за
„руските хакери“, написа тя във „Фейсбук“.

Захарова заяви, че „Обама и неграмотният му
външнополитически екип са нанесли сразяващ удар по престижа и
лидерството на Америка“. Тя описа неговото правителство като
„група външнополитически неудачници, озлобени и късогледи“.
Правителството на Обама все още има пред себе си няколко дни
„да унищожи света“, написа Захарова.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.